Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2009 16:25 - Тъмната страна
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 5351 Коментари: 35 Гласове:
20

Последна промяна: 09.12.2009 16:32


Според общоприетото мнение, една жена мине ли трийсетте шансовете да срещне подходящата  половинка намаляват правопропорционално с всяка следваща година. Има логика в това, разбира се, защото с възрастта човек става все по-разсъдлив и  по-трудно се решава на големи, съществени промени в живота си. Да не говорим, че и остарява по-малко, което никак не прави нещата по-розови.
Това важи и за мъжете, разбира се, но  жените просто сме твърде много. И за разлика от мъжете  повечето неистово  искаме да се обвържем. Природа, какво да се прави.
Аз обаче вече съм на път да  се предам. Изглежда инстинкта ми за самосъхранение е по-силен от онзи другия  - майчинския. Но просто наоколо не виждам нито един-единствен подходящ екземляр, с когото бих искала да създам семейство. Не знам защо. Подозирам, че нещо се е случило с истинските мъже - някакъв катаклизъм навярно - и те чисто и просто са изчезнали като динозаврите. А не мога да си представя да свържа живота си с някой  само защото така правят всички. Въпреки биологичния си часовник, който неумолимо тиктака...
Виж с приятелката ми нещата далеч не стоят така. Женена е от осем години, а мъжа й продължава да е все така влюбен в нея както преди сватбата. Подарява й цветя дори без повод и никога не забравя годишнини и празници. Освен това изглежда много добре и  бизнесът му процъфтява.
Аз лично, като един зрял и разумен човек, си давам сметка, че това е рядкост, природен феномен. Нещо като бяла лястовица, например.
Но тя, макар да не е наивна и глупава, смята, че  от мен, и само от мен зависи да намеря подобна скъпоценност и за себе си. Напоследък все по-често влизаме в изнервящи спорове по този повод, което  един ден ме накара да се размисля сериозно, и да реша да й докажа колко греши.
Едва ли има нещо по-досадно от това  загрижени роднини и приятели да се опитват да те уредят с някой "подходящ". След няколко подобни опита дадох ясно да се разбере, че това не е добра идея и от такива запознанства няма да произлезе нищо интересно. Дори и майка ми преустанови  дискретните си занимания в тази посока, след като се отнесох крайно грубо на поредната "случайна среща" със сина на нейна колежка. В резултат на това двете преустановиха близките си отношения, а аз бях оставена на  произвола на съдбата. Според майка ми бях тежък случай, и  колкото повече време минаваше, толкова повече се замислях, че може и да е права. Но не смятах, че имам някаква вина за това.
Факт е, че  правех всичко, което е по силите ми да срещна човека за мен. Бях се регистрирала в няколко сайта за запознанства, и известно време наистина вярвах, че точно това е подходящото място за това. По едно време дори успях да се влюбя, при това още преди да видя въпросния мъж на живо. Беше  фитнес инструктор, на моя възраст, и на снимките изглеждаше страхотно. Освен това флиртуваше много мило, беше  забавен и ненатрапчив, но  не пропускаше да  демонстрира интереса си към моята особа.
Повече от два месеца отлагах срещата ни, защото  чувствах, че трябва да се постарая да го очаровам  и с външността си. Това предполагаше да сваля поне пет килограма, а точно на мен това се отдаваше трудно. Но заради него успях. Промених дори прическата си, обнових гардероба си, и неусетно се сдобих с нужния кураж.
Но когато го видях си дадох сметка, че всичко е било напразно. Той изглеждаше даже по-добре, отколкото на снимките - толкова добре, че до него се почувствах като грозното пате. Хванах се, че му завиждам за интереса, който предизвиква - мен никога не са ме гледали с такова възхищение.
Не мога да не призная, че се прояви като съвършения кавалер и се опитваше да ме забавлява, но аз  вече бях разбрала, че не е моят човек. Той беше способен да разбие сърцето ми, а аз не можех да допусна това. Мъж като него не предполагаше трайно обвързване, поне от моя страна.
Започнах да избягвам старателно всякакви контакти с него, но той се оказа странно упорит. Не разбирах какво толкова е видял в мен  атрактивен мъж като него, който можеше да има която си поиска. За това отдадох интереса му на факта, че го избягвам. Вероятно беше озадачен, че се е намерила някоя, която да не му се обеси тутакси на врата.
Реших да го поканя на среща и да го запозная с приятелката си. Нека го види хубавичко, и сама да прецени какви са шансовете ми за щастливо семейно бъдеще с тип като него.
Той беше така очарован от желанието ми да се видим, че успя тактично да прикрие разочарованието си, че няма да съм сама. Носеше по една роза за двете ни, и през цялото време не спря да сипе комплименти и шеги. Аз се чувствах ужасно неловко, а приятелката ми се забавляваше открито.
- Но той е прекрасен! - заяви възторжено, след като се разделихме с него. - Боже, от къде го намери този симпатяга?!
Погледнах я ядосано.
- И какво да го правя такъв прекрасен? Не видя ли как го гледаха всички момичета в бара? А сервитьорката само дето не му седна в скута...
Тя  поклати глава.
- Но видях и как той гледа теб. Определено го интересуваш, и то много. Как е възможно да си такава страхливка?!
- О, моля те, забрави! - срязох я сърдито. - Мислех, че поне ти ще ме разбереш. Все пак не си търся някой, с когото просто да се позабавляваме малко.
Тя ме изгледа учудено, после ми каза мило:
- Виж, разбирам какво имаш предвид. Може и да си права. Но на твое място, ако някой ми допада много и виждам, че това е взаимно, не бих избягала от него. - тя замълча и добави тихо - Защото това може да означава да избягаш от щастието си. Но пък щом не изпитваш необходимост да бъдеш с него, може би не е той човекът - добави сговорчиво. -  Обаче със сигурност  той съществува. И ще ми е страшно приятно да ме запознаеш с него.
Още същата вечер реших коя ще е следващата жертва, защото лично ми се появи на скайпа. Бях забравила за него, но той явно - не. Човека беше   стоматолог, малко над средната възраст, скучен стар ерген. Не отричам, че имаше приятни маниери, но когато се опита да ме целуне здравата се стреснах, защото имах чувството, че ще преброи всичките ми кариеси.
Излъчваше педантичност да мозъка на костите си, и това ме притесняваше ужасно, така че никак не бих се разочаровала, ако престане да ме търси. Но той явно не се отказваше лесно. Уговорихме се за следващата вечер, защото знаех, че тогава и приятелката ми ще е свободна. Предвкусвах, че  с него ще я сразя напълно. Беше един от най-ярките примери за мъж, с когото една жена трудно би изкарала цяла вечер, камо ли живота си.
За да й дам възможност да се  наслади напълно на неговата компания, се извиних, че отивам до тоалетната. Щях да се позабавя достатъчно, за да му дам възможност да я отегчи до смърт.
Когато се върнах обаче, те се смееха! Не можах да повярвам на очите си, и предпазливо седнах на крайчеца на стола, очаквайки да разбера каква е уловката. Така и не разбрах, но той сякаш не беше същия човек - беше пълен с всякакви забавни истории, а приятелката ми определено го насърчаваше и се чувстваше превъзходно в неговата компания.
- Много симпатичен човек - бяха първите й думи, когато  останахме сами. - И какво чудесно чувство за хумор! Несъмнено много интелигентен мъж.
- Вероятно си е паднал по теб - вдигнах рамене аз. Нямах друго обяснение. - С мен цяла вечер се държа сякаш съм старата му леля. Като изключим нелепия опит за целувка накрая, който май и за двамата бе еднакво неочакван. И конфузен.
Тя се разкикоти.
- Извини ме, но мисля, че ти си успяла да го респектираш страхотно. И тази вечер ми се стори, че го гледаш строго и подозрително. Точно както би го гледала старата му леля - допълни, заливайки се в смях.
- Е, мисля, че е взаимно - промърморих замислено. Да, като си помисля, не му бях дала възможност да се отпусне, но и аз цяла вечер стоях като на тръни. - Мисля, че просто ни липсва нужното привличане.
- Явно е така - въздъхна тя. - Но според мен трябва да  гледаш малко по-ведро на тези срещи. Защо просто не се опиташ да се позабавляваш?
Защо ли  наистина, мислех унило. Винаги бях настроена подозрително, сякаш очаквах мъжа отсреща да ми скрои някакъв номер.
- Погледни - чух ведрият глас на приятелката си - Виж само каква прекрасна луна!
- Пълнолуние - отбелязах. - По-добре да се прибираме. В такива нощи е опасно да се шляем сами.
- Да, да...- тя въздъхна - Да, тази вечер  наоколо сигурно е пълно с опасни типове, повлияни от луната...
После се разкикоти, и  не спря да се смее чак докато не потъна в тъмния вход на блока. Докато  се приближавах към съседния вход ми хрумна, че се смее на мен и на навика ми да виждам всичко откъм тъмната му страна. Преди да вляза се обърнах и се загледах в луната. Права беше. Луната  изглеждаше  ф
антастично.



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Хубаво е -
09.12.2009 16:30
дано да е литературен, а не личен проблем.
цитирай
2. hristam - boristodorov56 - Хубаво е -
09.12.2009 16:34
boristodorov56 написа:
дано да е литературен, а не личен проблем.


Дори и литературен не мисля, че е. ;)))))
цитирай
3. анонимен - Все едно чета
09.12.2009 16:34
за себе си.
Много станах взискателна след един неуспешен брак и с една още по неуспешна връзка с по - малък с с 8!!!!
години от мен мъж.
цитирай
4. hristam - darling
09.12.2009 16:37
А виждала ли си колко е красива луната по пълнолуние? ;))))
цитирай
5. lubara - Поздрави, hristam !
09.12.2009 16:39
Да се връща при стоматолога. Аз как не съм избягал от стоматоложката, да не ми е зле!
цитирай
6. hristam - lubara - Поздрави, hristam !
09.12.2009 16:45
lubara написа:
Да се връща при стоматолога. Аз как не съм избягал от стоматоложката, да не ми е зле!


Че какво му е на фитнес инструктора? Аз залагам на него ;)))))
цитирай
7. papadok - Увлекателно си разказала за
09.12.2009 16:48
този тип подозрителни хора, които в стремежа си да не сбъркат, пропускат шанса да бъдат щастливи. Не предполагам, а съм сигурен, че позицията на автора е изразена в поведението и думите на "приятелката", защото си човек, комуто не е нужно да обръщаш внимание върху красотата на една романтична нощ.
Поздрави за смисленият разказ. Един от силните ти, макар и да няма елементът на фантастичното, с който толкова съм свикнал в разказите ти.
цитирай
8. hristam - papadok
09.12.2009 16:52
Поздрави за смисления коментар. Показваш задълбочени познания както върху моята личност, така и върху цялото ми...хм...творчество :))))))))
цитирай
9. papadok - Поздрави за умението да оцениш
09.12.2009 16:58
смисленият коментар на хинтилигентния анализатор /лелееееееееее :)))))))))))))))))
цитирай
10. hristam - papadok
09.12.2009 17:02
Има си хас. Едва ли някой би те оценил по-добре от мен ;)))))
цитирай
11. mamas - Нямам какво да добавя
09.12.2009 17:52
към коментара на Владо - така хубаво е изразил това, което и аз мисля. Пропуснатите шансове за щастие...
Прегръдка за теб, Хрис!
цитирай
12. kalin8 - Добре,че завършваш разказа
09.12.2009 18:38
с изгледа на великолепната Луна! Донякъде ми компенсира онзи елемент, който очаквах от самото начало...Погледът към пълната Месечина придава и малко по-друг вид на прагматизма на героинята ти.И надежда!
Поздравления и от мен!
http://www.playcast.ru/view/1022570/9b9c09152fb8b4f75cc182919ee4ca4774ea9a79pl
Б.
цитирай
13. hristam - mamas - Нямам какво да добавя
09.12.2009 18:51
mamas написа:
към коментара на Владо - така хубаво е изразил това, което и аз мисля. Пропуснатите шансове за щастие...
Прегръдка за теб, Хрис!


Да, разбирам те, Славе. След думите на Влади остава само възхитено мълчание :)))))))
/ох, де е той да прочете това, мисля, че би му харесало много!!!/
Прегръщам те и аз :)
цитирай
14. hristam - kalin8 - Добре,че завършваш разказа
09.12.2009 18:53
kalin8 написа:
с изгледа на великолепната Луна! Донякъде ми компенсира онзи елемент, който очаквах от самото начало...Погледът към пълната Месечина придава и малко по-друг вид на прагматизма на героинята ти.И надежда!
Поздравления и от мен!

http://www.playcast.ru/view/1022570/9b9c09152fb8b4f75cc182919ee4ca4774ea9a79pl
Б.


Без пълната красота на луната тъмната страна нямаше да е достатъчно изразителна. Както и обратното. ;)))
цитирай
15. bapha - ейййй,
09.12.2009 19:38
приятелка да си в наши дни :)
цитирай
16. анонимен - А виждала ли си колко е красива лу...
09.12.2009 20:33
hristam написа:
А виждала ли си колко е красива луната по пълнолуние? ;))))

Особенно над морето - тогава няма равна на себе си
цитирай
17. hristam - bapha
09.12.2009 22:46
Да, блазе й на приятелката...ех ;)))
цитирай
18. hristam - darling
09.12.2009 22:46
О, да...о, да! :)
цитирай
19. rpatel - Ето това е! Явно героинята т гледа ...
10.12.2009 10:56
Ето това е! Явно героинята т гледа прекалено сериозно на живота! И на всяка среща е на тръни и започва да се чуди дали това е правилният човек или не. Вместо просто да се отпусне и да се наслади на момента тя е изпълнена с терзания и страхове и това проваля всичко! А просто трябва да се отпусне, да се наслади на мига... ако е правилният човек, то ще си проличи, ако не е... поне ще й остане споменът за една приятна вечер. Какво толкова? Не губи нищо. :-))
цитирай
20. hristam - rpatel
10.12.2009 11:06
И аз това казвам! Дано ни послуша! ;)))))
цитирай
21. miaa - Здравей Хриси! За любовта не се д...
10.12.2009 11:29
Здравей Хриси! За любовта не се дават съвети, човек усеща със същността дали е правилният човек или не. Поне за мен е така. Не става въпрос дали вдигаш летвата високо, по скоро това са флуиди, които се проявяват или не. На твоята героиня и липсва тръпката, желанието. Явно не е усетила в себе си, привличането. Хубав разказ. Поздрави:)))
цитирай
22. hristam - miaa
10.12.2009 11:38
Радвам се, че ти е харесал и те е накарал да го коментираш :))

Хубав ден и повече настроение! :)
цитирай
23. hristam - gogobosssa - :)
10.12.2009 11:41
Хей, впечатли ме, че си се постарал да напишеш всичко това! Браво!
Но за да съм искрена с теб длъжна съм да уточня, че става дума само за една от моите героини. Аз само си пиша...;)))))))

Усмихнат ден и много настроение! :)))
цитирай
24. miaa - Здравей Gogobosssa! Не съм изне...
10.12.2009 12:36
Здравей Gogobosssa! Не съм изненадана от коментара ти. Ти си твърде млад за да разбереш, че зрелостта не винаги те прави по- разумен.
Вярно е, че човек помъдрява, когато се сблъска с житейските уроци. Всеки от нас може да срещне любовта на 20 или на 60 години. Това е шанс, късмет и не бива да го пропускаме.Важното е да го усетиш със сърцето си.А то никога не лъже. Извинявай, но ти не познаваш добре жените.
Вие мъжете сте тези, които идеализирате жените и очакват от нас невъзможни и нереални неща.Защото ние жените носим слабостите присъщи на всеки човек.Носим и силата, която ни прави такива каквито сме.. Хубав ден.
цитирай
25. compassion - Хубав разказ, Хриси
10.12.2009 13:16
Ти си била голям психоанализатор. Браво!
цитирай
26. hristam - compassion - Хубав разказ, Хриси
10.12.2009 13:24
compassion написа:
Ти си била голям психоанализатор. Браво!


И аз като теб :))))

Благодаря ти! :)
цитирай
27. hristam - gogobosssa - re: hristam
10.12.2009 13:36
Разбира се, че ще звучи реално, това е идеята, момко ;))))
Днес за втори път ме накара да се усмихна, дано и твоят ден е така лъчезарен! :)
цитирай
28. miaa - Gogobosssa, наистина си неопитен, ...
10.12.2009 14:36
Gogobosssa, наистина си неопитен, но за съжеление и огорчен..Така ми се струва.
Млад човек, който тепърва навлиза в живота.
Аз не изхождам само от себе. Явно много си се опарил от жените, след , като за теб те са
" подмолни мижитурки" . Не си попаднал на подходящата жена. Пожелавам ти да срещнеш жената, която ще те направи щастлив.
Всичко добро ти пожелавам!
Извинявай Хрис, че в твоя блог се води спор, който според мен е абсолютно безсмислен. Прекрасна си Хрис! Хубав ден!
цитирай
29. rat - Жени, никога не знаят какво искат. ...
10.12.2009 15:15
Жени, никога не знаят какво искат. Красив бил, ама го зяпали всички, стоматолог бил ама скучен...........абеееееее скачай там в леглото и ще рабереш дали става за цял живот или не:))))))))))))))))
Добре написано, до последния момент си мислех, че някой наистина споделя за своя прблем. За първи път чета този блогър и изобщо не знаех, че пише разкази. Абе щом го прочетох целия........аз рядко чета задълбочено.
цитирай
30. stix - Хубав разказ за двете страни на л...
10.12.2009 16:40
Хубав разказ за двете страни на луната. :)
цитирай
31. hristam - miaa - Gogobosssa, наистина си неопитен, ...
10.12.2009 19:13
Да, такъв е, miaa, но повярвай, не си струва да му обясняваш това. Няма да го разбере, напротив - ше се почувства обиден, което ще го накара да се държи грубо. Още е малък, тепърва има да се учи, и не сме ние, които ще го научим. На неговата възраст аз лично не обичах съветите просто защото бях твърде млада и неопитна, за да ги оценя. Но животът ще го научи на каквото трябва.
Винаги ми е приятно, когато ми гостуваш, но ти си знаеш ;)))
цитирай
32. hristam - rat
10.12.2009 19:15
Да, този блогър пише разкази. И разни други неща, когато е в подходящото настроение за това ;)))

И аз рядко чета задълбочено, дори и себе си ;)))))
цитирай
33. hristam - stix
10.12.2009 19:16
Благодаря ти с :)))
цитирай
34. vil4 - Много
11.12.2009 11:10
Много... критична и песимистична млада дама е тази... хахах. И да побърза, че така като е тръгнало стара мома ще остане. А и относно стоматолога, няма лошо да ти гледа кариесите - ако е малко по-настапателна може да си уреди и няколко безплатни прегледа :))
цитирай
35. hristam - vil4 -
11.12.2009 17:27
Точно такава е, плюс и непрактична, както забеляза.
Надявам се да те послуша :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4917016
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59427
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930