както се казва "завинаги мой". Когато не можеш да задършиш някой, когото обичаш и прибягваш до крайност, не е болезнена ревност, то е лудост, а тук дори всичко е по презумпция. Хареса ми, удоволствие беше за мен! Хубава вечер.

Как се казва тая ясновидка, ако я срещна да си знам отрано?

Интересно решение, според мен. ;))
И все пак...не бих искала да бъда ясновидка, струва ми се. Ще ми е скучно като знам какво ме очаква :))

Е, за моят герой си е неочакван...
Един съвет от мен - не я срещай ;)))

Тази вечер е пълна с хубави разкази!
Преди малко четох разказа на Ина Крейн, а сега и твоят чудесен разказ...
Поздравления, Хрис!
Б.

За някои "каквото трябва" е неизбежното, за други - неочакван абсурд, за трети - постигане на любовта, макар и Отвъд...
Поздрави за разказа, грабва и не само защото е за любовта...
Хубава вечер! :)))

Вечер на прозата. Но, надявам се, съвсем не прозаична :)
Благодаря, Борис!

Кой може да знае какво се крие в главата на една влюбена ясновидка?
Приятна да е и твоята :)

I e aktualno, vsichki maje mai mechtaiat jenite da gi magiosvat, che malko im e v obshtestven plan,ama aide.No, istinata moje bi e che ochakvat ne tolko vrachki za lubovnizi, kolkoto iskat da otidat niakade v nepoznata teritoria- v sluchaia vrazka s intuitka, koiato hem da im nadzarta v dushizite, hem ga gi gali, nali?
Dali mu e poznala?

сякаш чета ученически лексикон отпреди 30 години...

че можеш да станеш нечия собственост. Достатъчна гаранция е, че човек предпочита да бъде с някого за малко или постоянно, и всяка "гаранция" в повече може да премине в лудост. Напомни ми за китаеца, който преди няколко години изконсумира приятелката си във вид на печено, "за да се слее завинаги с нея", както заяви в съда. Каква любов!

баси злобната кучка, мамка и, сигурно всички жени мечтаят да отрежат корена на проблема в "корен" хахаха. не го мисля на сериозно, забавлявам се с хубавия разказ. има чудесна интрига и неочакван край. почти като разказите на маркес. действията се загатват и се оставят на ума на читателя да пресъздаде обстановката и настроението. забавно :)))))))))))))))))

Чудесен разказ.
Хубав ден!

Решава въпросите радикално. Боже упази!:)

Здравей! Не само мъжете - всички мечтаем да бъдем омагьосани, но някои от нас не го осъзнават. ;))

Носталгия? ;))

:) А понякога е достатъчно човек просто да порасне...стига да не се появят някакви психически отклонения във вид на фиксидеи...

Аха, жените понякога сме големи вещици, мамка му ;)))
Радвам се, че си се забавлявал! Хубав ден!

Слънчев ден, Ице!:)

Всички сме такива, Куш. Но на някои не ни личи :))))

Майсторка си в разказите с неочакван край!:))) Хареса ми разказа!
Поздравления!

Присъединявам се към коментара на скарети - Майсторка си в разказите с неочакван край!
Поздрави!

То всяка жена малко или много те отравя, или с изискванията си, или дори с прекомерната си обич. Ама тук е прекалено.
Добре, че не съм срещал такава ясновидка до сега, представяш ли си- да знае всичко за мен. И за бъдещето.
Уффф, ужас!

10x!!!

Това беше неочакван край

най-много ме впечатли описанието на страха-най-човешкото качество. Всъщност толкова много неща искаме да знаем за бъдещето, а ни е страх да ги узнаем. Това не е дарба, а проклятие
Поздрави!

Боже..каква вещица си сътворила, по-голяма и от мен :)))

на практика си противоречи -не епознала края

Умеете да разказвате, щях да кажа да фабулирате, но ми се струва, че финала е неубедителен. Нещо липсва. Ако на мен една жена ми направи такова врачуване - че ще й изневеря, а после ще се самоубия- много ще се замисля каква е тази жена, екстрасенс, врачка ипи вещица? Преднамерено и естравагантно ми се вижда поведението й. А има ли право да говори за смърт? И Вангя не се позволяваше това.
Пси,













хологичски не е мотивирано достатъчно убедително, струва ми се,че има малко измисленост и изкуственост. Разказът е нещо много жестоко. Авторът не може да си позволява всичко. Трябва да следва логиката на събитията и на героите си.
От собствен опит знам каква мъка е писането.
Казвам всичко това с голямо уважение и респект, защото виждам, че имате потенциал и възможности. Комплиментите понякога са мечешка услуга. Ласкаят самолюбието, но ....
Не ми се сърдете, моля ви, за откровеността.

С най-добри чувства и пожелания.

Здравей! За мен е страхотно удоволствие и предизвикателство да пиша точно в този стил. За жалост напоследък съм поизоставила това и май малко ми липсва.
Благодаря ти, че сподели! :)

Не се чувствам съвсем майсторка, просто това ми доставя удоволствие. Майсторите полагат усилия да са във форма, аз не винаги имам възможност, поне що се отнася до писането.
Благодаря ти!

Както в много разкази в този дух, и тук има елемент на известно преувеличение, някъде на границата между реално и необикновено. Всеки сам за себе си преценява къде е тази граница, и съответно прави своите изводи.
А за жените - боже, колко си прав! Личи, че си човек с опит ;))

Благодаря, че си намерил време за мен, Плам :)

Е, за някои се оказа очакван. Но изненадата винаги действа тонизиращо, нали ;))

Мислила съм много за това, Бени. И в крайна сметка съм убедена, че Създателят, онази висша сила, която несъмнено е част от материалното и нематериалното около нас и в нас, е постъпила мъдро, лишавайки ни от подобни способности.

Да узнаеш бъдещето си - каква скука само! ;)))

Няма по-голяма вещица от разгневената жена. Освен, може би, нещастната...
А когато сме влюбени събираме всички ангели и демони в себе си. ;))

Така е. А може би е видяла нещо друго...

Напротив - съвсем не се сърдя, старая се да си направя полезни изводи от всяка посочена забележка. Прозата е нещо, което винаги ме е вълнувало много повече от поезията, преди време пишех много редовно и имам наистина много разкази.
Понеже от доста време нямам възможност да се занимавам редовно с това, неизбежно е да се отразява на качеството. Всяка дейност - особено творческата - си иска постоянство и здрава работа. Но не съм изгубила интерес, така че когато мога опитвам да поддържам формата си колкото мога.
Интересното в този разказ е /всъщност и в много от другите ми/, че идеята започна от финала. Тоест първо ми хрумна финала, после оформих останалото.
Този разказ не бива да се приема буквално, това не е просто някаква реалност с тенденция да изглежда убедително. Всъщност в много от нещата, които пиша, става дума за някаква различна реалност, преходна - между действителното и нереалното. И съвсем не е достатъчно да се разглежда само едната страна на това, защото тогава убягва скритото, потайното, онова, което е "от другата страна на огледалото".

Аз затова не обичам клетвите във вечна любов, които по мои лични впечатления, завършват винаги с нещо ужасно. И, изобщо, има ли специална нужда да повтаряш на някого очевидни неща, това е сигурен белег, че вече му се привиждаш под формата на кюфтета, кебапченца или нещо от сорта, в най-щастливия случай - неизяден единствено поради съображения за сигурност.