Воюваш с мен откакто  те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна се за мен. И аз пристъпих.

Приседнах на  студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.

Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух  ангела във тебе да крещи,
а демонът - ехидно да се киска.

Изплаши се. Издигна си стени,
превърнал всяка дума в остър камък.
Залъга ли се, че не те боли
зазидан в непристъпния си замък?

В такива битки не участвам. Вече не.
След призраци отдавна спрях да тичам.
А егото ти нека разбере -
по-силната съм. Мога да обичам.

Наистина се иска сила за да обичаш и още по-голяма, за да го признаеш пред себе си и пред света. По-силна си, определено!:))
Поздрави!

Валя :)

Благодаря ти, миличка. Че за какво ти е тази сила? Или обичаш, или не. Другите да му мислят ;)))

Благодаря, Валя.
Хубава вечер.

почти съвършено,
като форма. И несъмнено вярно, предполагам,
като съдържание.
Нетрайно, като всичко, което не се подчинява на анализ,
след определена точка на пресичане.

направо си изригнала като вулкан. Бях обещал на 8.ХІІ. да обявя, коя е най-добрата поетеса в блог.бг според мен. На последния тур останахте ти и Осичката, но признавам, че двете тичате рамо до рамо и дори с фотофиниш не бих мотъл да присъдя Оскара. Ще давам два тая година.

...след определена точка на пресичане...хм...нищо не се подчинява на анализ :)))))

И аз съм възхитена от Осичката. Защо ти раздаваш Оскари?

Но все пак подчертавам, че Оскарите са на Кушел, т.е. това си е моя класация.



КРАЛИЦИТЕ НА БЛОГ.БГ

Легенди има много стари
за бой по суша и море.
Една навеки ще остане-
"Легендата за Блог.бг".

За тоя форум на поети,
музиканти, политици
и най-важното от всичко-
на БГ чудните кралици.

За тия диви, за които
няма теми невъзможни
и са много толерантни
но в контакти адски сложни.

Не че няма цуни-гуни
и гласуване в колона
ама няма и възможност
всички да седят на трона.

Пишат нежни коментари
мили като гургулици
ала ти недей се връзва,
че са дремещи тигрици.

К'во да правя и не смея
накоя да предпочитам
нищо друго не остава
всичките ще ги обичам.

Може би една от всички
да е малко по-омайна
Д ли, Л ли, С ли, М ли,
за сега остава в тайна.


Kush 20.05.2010

просто си струва да се чете.

Сега разбрах. Човек трябва да държи на обещанията си.

Да. Просто. :)

Невероятна си!Колко убедително и красиво звучиш!
Бъди благословена, Хрис!

Думите от сърцето винаги звучат убедително.
Благодаря за твоите, миличка :)

Хубаво е! Замисъл и изпълнение...
Всъщност, това си е твоя запазена марка!
Б.

До болка познато. Твърде скъпо.

по-силна си
и винаги сте били по-силни - нежния пол

Аз се сещам за едно мое старо стихо..


Ти знаеш ли какво ще си без мене,
без фона, който аз съм зад гърба ти?
Ще бъдеш нещо кръгло, непотребно...
Добрият блубокс срува скъпо.

И т.н., и т.н......

две в едно, казваш... АНГЕЛ И ДЕМОН :)) и аз имам слабост към такива създания ;)

Поздрав и за теб, Борис!

Да, да...неизбежно познато. И полезно, нали? ;))

О, да, нежната сила е най-голяма.
Усмихнат ден!:)

Точно.
Благодаря ти :)

По-важното е, че тези създания май имат слабост към нас ;)))
Да ти е свежо и засмяно, Руми!:)

,,Аз не участвам в тази битка. Вече не.
След призраци отдавна спрях да тичам.
А егото ти нека разбере -
по-силната съм. Мога да обичам.,,

hristam

Можех да обичам
само тебе,
но ти от мене
завинаги
се скри
и тъй като
не можах
аз
да те намеря
останах
пак сама
във блянове
или
във мечти....
Защо от мене
ти замина,
напуснаме
като на шега...
И дори да искам
ти
да се завърнеш,
аз знам
невъзможно е
това...
Сега съм като вятъра
студена
и сурова
подгонвам
облаци и дъжд
туй време
есенно и мрачно
решило е
ей така
нарочно
да ме разплаче
изведнъж...
Сълзите ми
не знам къде са
изплакани
изчезнали са те...
Сега остана
в душата ми утеха,
че времето
ще се разплаче
вместо мен...

Lina Vira Assa Amy

Красиво, песенно и тъжно...есенен дъжд.
Благодаря ти.

Красива и спорна да е седмицата ти, адаш!

не разбирам.
Защо го написа? Само за демонстрация на сила ли?
Разбира се и тук трябва да отличаваме лирическата геройня от нейната авторка, въпреки изказа в първо лице.
Но все пак - хем уж "Аз не участвам в тази битка. Вече не.", хем декларативно
- "по-силната съм.". И може би "Мога да обичам.", макар и директно изречено, оправдава присъствието на героинята в предходните четири строфи.
Но като цяло остава едно впечатление за надмощие, не за обич. Въпреки перфектното техническо изпълнение, както винаги! Поздрави!

И на теб, адаш!

Мъж си, за това го разглеждаш по този начин. Нито една жена досега не остана неразбрала :)))

И като на мъж ще поясня - лирическата не желае да участва в такива битки, защото любовта не е битка за надмощие. Когато за един мъж егото е по-важно, той или изобщо не обича, или губи.
И в двата случая не е за завиждане. ;)))

... онази - истинската - е в обичта. Хубаво си го казала в строфи и образи!
Поздрави и светъл празник, Hristam! :)))

Стихът е страхотен, има много силен завършек!
Поздрави!

Светли дни и за теб, миличка!
Благодаря ти.

и горчиво, като хубаво кафе ;)))