Любов-уникална безусловност,изключителна отдаденост,към на и за себе си,както и към,на и за всичко останало.

Ако е такава,то няма как да е дразнеща,неприемлива,опака и крива,защото тя е без очаквания.

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=124299&mode=&order=0&thold=0
Темата, която подхващаш, Хрис, е голяма...
Б.

е. Адски искрено изпълнение и песен: http://www.youtube.com/watch?v=AUn3_cdxkT0

са определения , които не могат да се отнесат към любовта ( съгласна съм с dobitc). Те по-скоро се съотнасят за отношението на другите към любовта(връзката) , на която са свидетели и която наблюдават отстрани.

Христамке, ти всичката ли я сколаса, че се захвана с любовта. :) Хората се чудат как да си направят мезонет, как да си купят яхта и самолет, ти се занимаваш с незначителни неща. Мислиш ли че една силиконка се интересува от такива глупости. Дай го по-свременно моля ти се! Изоставаш.

С нея не се спори ...Тя трябва да се изживее, когото и де е осенила...

Кога за вас една любов е неприемлива, осъдителна, опака, крива, чепата, дразнеща, такава, онакава...

Когато ме накара да си плюя на петите по най-бързия начин :)...

Само че с много лица. Обаче никога не "е неприемлива, осъдителна, опака, крива, чепата, дразнеща, такава, онакава."
Дори и прозаична да е.
Другото не е Любов.

..."една любов е неприемлива, осъдителна, опака, крива, чепата, дразнеща, такава, онакава..."
Няма такива любови...

Любовта е хубаво чувство.
Тези епитети не са зо нея!

Но това до колко е възможно към някого, в когото си влюбен? Такава безусловна отдаденост е по-скоро характерна за родителската обич май.

Няма спор, че това е една сериозна и многозначна тема, и за да я обсъждаме не можем да си позволим да бъдем едностранчиви теоретици...

Да, прочетох ;)

А ако става дума за твоята любов? Изпитвала ли си някакъв дискомфорт ти лично при такава една ситуация?

Виж, Куш, какво ще ти кажа. При положение, че яхтата и самолета са налице, а вилата ми на Ривиерата ме очаква подготвена за новия сезон, просто нямам с какво друго да се забавлявам, освен с малко размисли за такива странични ефекти при една връзка като любовта...;)))

Ако си позволи. Може пък да му харесва да спори с нея, докато на нея не й писне и си духне на петите ;))

Абсолютно!

Мммм...всичко е любов. Понякога и другото също. Но се крие зад маска /за многото лица съм напълно съгласна/ ;))

Да, феичке - любовта е нещо красиво. Ако й позволиш да бъде такова...

Но това до колко е възможно към някого, в когото си влюбен? Такава безусловна отдаденост е по-скоро характерна за родителската обич май.
цитирай

И пак опираме до очакванията.Очакваме да получим точно толкова,колкото даваме и когато не го получим се чувстваме наранени,предадени,огорчени.А истинската любов е онази любов,в която няма очаквания.

Е, хайде кажи ми как е възможно да обичаш някого, и да се абстрахираш напълно от каквито и да е очаквания, свързани с него...На теория знаем много за това що е истинска любов /а нима има неистинска такава?/, но на практика не винаги е лесно да сме тези жертвоготовни алтруисти. Влюбеният егоистично иска цялата любов за себе си, и едва ли би се примирил с нещо по-малко, без да страда от това.

Точно такава беше и си остава до ден днешен любовта с момчето ми.Неудобна и чепата за всички и против всички,но истинска всяка минута....вече десет години.

Много често,в желанието си да задържим любовта-цялата само за себе си-ние толкова силно се вкопчваме в нея и така силно я стискаме,че накрая когато успеем да си отворим очите и да погледнем,я виждаме-смачкана,жалка и грозна от силата с която сме я стискали.За жалост много често явление!
Наистина темата е много всеобхватна,за да може да се изрази в няколко написани изречения.

и се превърне в предателство.

Какво значение имат другите, когато сте се намерили? Пожелавам ви още много щастливи съвместни мигове!

Не мисля, че любовта понася вкопчване - това наистина може да я задуши. Да искаш цялата любов не означава това, означава единствено, че вече си отдал своята волно или не, и е нужно да получиш такава, за да се съхрани чувството. Ако само отдаваш любов, а не получаваш би било занимание доста самотно, не мислиш ли? ;))

Ако това се случи, ще означава единствено, че любовта вече я няма. Защото тя не може да се окаже нищо друго, освен...любов.

Любовта означава да приемем щастието на другия,дори това щастие да е извън нас,дори да е другаде,да е с други хора и ние да бъдем щастливи от това,че той е направил своя избор.Щом го е направил,значи това е от което има нужда и това го прави щастлив!И ако твърдим,че другия е "важен наш смисъл",то защо бихме пожелали да попречим на неговия избор?!
Само подобна нагласа изразява истинска любов.Другото е фалш,притежание и най голямата заблуда за самия себе си,която води единствено до загуба на човека към когото изпитваме любов.Акцентът тук е,че стремежът за притежание,винаги и безвъзмездно води до загуба на обекта на притежание.
Търсим спасение в другите,търсим сигурност и покой,забравяйки най важното -...В мига в който тръгнем да търсим любовта,тя също тръгва към нас.....И ни спасява!

Istinskata lubov e da ne se strahuva6 pri mmisulta da ostane6 s tozi 4ovek cql jivot :)

Абсолютно! Когато наистина обичаш, си щастлив заради щастието на любимия човек
независимо дали то означава близост с него или пък раздяла. Но това съвсем не означава, че запазваш същото чувство към него, ако неговото щастие е някой друг. И вече едва ли може да става дума за любов към въпросния човек, а по-скоро за приятелство, нежност, уважение...Защото всеки има нужда да обича и да бъде обичан, а не само щедро да демонстрира безусловна любов /а такава, пак казвам, за мен може да е единствено родителската и божията/.
И не съм съгласна с твърдението, че започнем ли да търсим любов тя тръгва към нас. Напротив - много често точно този, който я търси, се припознава в отчаяното си желание да я срещне, и се разочарова. Животът ми е показал точно обратното - тя се появява най-често именно когато не я очакваш. И те зашеметява.

Аха. Поне докато не си дадеш сметка, че май си бил прекалено смел ;)))

тя се появява най-често именно когато не я очакваш. И те зашеметява.

Съгласен съм,че понякога тя се появява точно така,но ако не си тръгнал по един или друг начин към нея и не си готов да я получиш и с чук да те удари пак няма да разбереш.

О, съвсем не е задължително. Познавам такива случаи, и, казвам ти, нищо не помага. Когато те връхлети не можеш да се измъкнеш, дори да си се заклел да не я допускаш до себе си. Мммм...говорим за любов, нали? ;))

Мисля,че през цялото време за любов говорим :)

менте. Истинската любов я приемам в проявленията й, такива в каквито я разпозная.

Ако приемем, че любовта вече я няма, нима не дължим любов на онзи, който ни е обичал и ни е давал криле с любовта си? Редно ли е да го изоставим, защото вече ни е дал най-доброто от себе си и затова ни е ставал безинтересен?

А от ментета боли глава...;))

Наистина не мога да си представя, че към любовта може да се подхожда по този начин. Ако останеш с човек, когото си обичал заради хубавите спомени, означава да живееш в миналото. Освен ако не правиш всичко възможно да си набавяш от другаде нови хубави моменти, защото с човека до теб това вече не се случва. Тъжно...дори и да живееш с чувството на добре изпълнен дълг това няма как да замести усещането, че живееш без любов. Или греша?

Не знам, не съм всезнайко. Някои казват, че търпението също е любов, други - че любовта е да приемеш човека не заради атрактивностите му, а въпреки недостатъците му, нали знаеш, че за хубаво и на хубава жена всеки се натиска, но това е импулс, а не разбиране.

Не става дума за хубава жена, а за жена, с която ти е хубаво. :) Въпреки твоите и нейните недостатъци. Толкова хубаво, че не би пожелал да бъдеш с друга. Не говорим за страст, Любо, тя рано или късно отминава, а за това, което задържа в мислите ти един човек години наред. И което задържа теб при него, въпреки...
Факт е, че любовта има различни измерения.

Да, любовта е може би даже повече, отколкото можем да си представим. Обаче е май като система с много уравнения с много неизвестни, която понякога бързаме да приемем за решена, защото сме поработили над първите едно-две и сме пропуснали да забележим, че ни остават още сто и две.

Може би...Въпроса е да не си в конфликт със себе си.

Май става "мисията невъзможна". Ако ти не си в конфликг със себе си, идва време да вкараш другия в такъв. Остава вечната надежда, че това не е задължително... Дали?

Ти го каза ;)) При една такава, като описаната от теб ситуация, няма начин да си в мир със себе си, дори да си горд със своята жертвоготовност. С едната гордост не се живее. Нито пък с идеята, че се жертваш в името на отминала любов. Поне докато не си намериш подходящи заместители...

Аха. Помня обаче терзанията на герой на френски филм, имаше жена, която му уйдисваше за всичко, но накрая тя му омръзна и героят се влюби лудо в друга жена. Въображението му рисуваше идилични картини на седмото небе в легло с мадамата и си мислеше, че жена му ще преглътне и ще го подкрепи, защото беше свикнал тя да приема всичко онова, което го прави щастлив. Когато обаче работата стана ясна, милата, отстъпчива и жертвоготовна женичка се преобрази за миг в страшно женище, което го подложи на ожесточен обстрел с всичко подръчно и едва не го уби. Омразният подход обаче даде изненадващо ефективен резултат, защото, докато го оправяха в болницата, се възвърна изцяло и любовта към жена му. Човек понякога изпитва едни, а изненадващо го връхлитат други чувства, нямащи нищо общо с обичайните тълкувания.

Разбира се, че чувствата се променят, както и всичко останало, което живее. Даденият от теб пример не е изключение, а по скоро правило - когато уйдисваш някому и станеш негова сянка, изгубваш интереса му. Нима е невъзможно да си влюбен и да бъдеш себе си, достоен, горд /не горделив, то е друго/, и все пак готов да покажеш любовта си, когато човека до теб има нужда от това? Ако той е също толкова влюбен и достоен човек, нима няма да оцени това? А ако единият промени чувствата си, това в никакъв случай не е престъпление, а просто стечение на обстоятелства. И ако наистина държиш на този човек, единственото, което можеш да направиш е да го оставиш да бъде щастлив. Да живееш с някого, защото някога си го обичал, но вече не е останало нищо, според мен означава да си навреш главата в пясъка.

Темата е много необятна и има много аспекти,затова последното нещо,което ще споделя е,че няма такова нещо като свят за двама,както се пее в една известна песен.По правилно според мен е да се каже,че има два свята в един.Поздрави за хубавата тема!

Но когато има два свята в един, не е ли този един свят за двама? ;)) Благодаря ти, че сподели с мен своите мисли по този въпрос, и мисля, че успя да се получи интересна дискусия /или поне ни беше приятно да си побъбрим по въпроса ;)))/.

Да и приятно и интересно.Аз също Благодаря!

Хриси, може и да си права, но мисля, че мацката от филма беше страхотна, но не защото е мацка, а защото постъпи страхотно. По същия начин бих приветствал и мъж, ако реагира така бурно на това, че се е посветил безрезервно на една жена, а тя се е самозабравила до степен да очаква от него умиление, заради увлечението си по друг. Защото това показва едно пълно непознаване на другия и неразбиране на жестовете и търпението му. Които, ако не са споменати, защото са правени от сърце, трябва да се споменат, защото са важни и премълчаването им е пропускане на възможността за разбирателството, което всеки търси, и трябва да опитаме всичко, за го улесним.

Да не си натрапваш жестовете и грижите не означава да не ги посочиш, когато се наложи.

Драги Любо, тази тема е за любовта. Ако партньора ти предпочете някой друг пред теб - ясно и недвусмислено, което за мен е по-честният вариант от скрито кръшкане, защото тук - пак казвам - говорим за любов, какво би направил ти? Би му посочил колко си грижовен и какви жестове си направил ли, очаквайки да се засрами и да те заобича отново?
Все си мисля, че за да се чувстват пълноценни и щастливи двама души в един брак /или връзка/, е нужно да изпитват нещо повече от взаимна благодарност за положените грижи и помежду има да има нещо повече от разбирателство.

Е, имам предвид съвсем не мърморене и хленчене, защото повтарянето им къса нервите и изпълва с досада. А показване на онова, което е останало скрито до момента. Обратно на повечето, които омръзват с показност и демонстрации. Струва ми се, че е неустоима изненада безхарактерната котка изненадващо да се преобрази в саблезъба тигрица. И това може да не е само нейна заслуга, но заслуга на заплеса, нали казват, че любовта е сляпа, защо да не му се покаже което е пропуснал да види, разбирам, че е твърде невероятна ситуацията, но мисля, че в редките случаи съдържа нещо много ценно, истинско и полезно.

Мда...ако е останало нещо скрито до момента, разбира се. Вярно, че човек сам и не подозира на какво е способен и какво се крие в него, докато някоя необичайна ситуация не го извади на бял свят. Но ако няма нищо скрито, ако човек се е разголил и раздал докрай, ако му е било кеф да показва цялата си обич по всевъзможен начин...какво правим тогава? И - грешка ли е едно такова поведение - да показваш любовта си, без да я натрапваш прекалено, разбира се?

парите, властта, вещите:))))

За мен е грешка. Човек трябва в ежедневието да показва, да речем една трета или половината от това, на което е способен, любовта не прави изключение. Грешка е да се изстрелват всички патрони, а любовта също минава през фази на война и мир, няма как да е иначе, животът е достатъчно дълъг, за да продължи идилията докрай, без екстремни предизвикателства. Живота сам подсказва кога трябва да се действа на макс, а който е действал така в ежедневието, няма сили и желание, когато живота го наложи и той губи срещу действащия на момента. Болезнено след много усилия да изгубиш накрая с едни гърди разлика, особено силиконови. Даже е тъпичко, за всички. Мен лично ме учудва силата на словосъчетанието "обичам те" от непознат и неотразимото му въздействие. Не, че не го уважавам, но единствено заради малцината, които са в състояние да го оправдаят. А останалите 90%, които го превръщат в норма въпреки всичко?

Едно типично мъжко мнение :) Защо мъжете сте така комлексирани на тема любов? Защо превръщате нещо толкова красиво във война и мерене на...гърди? Говориш за връзка с любим човек като за спорт, в който те е страх, че няма да си победител, ако си искрен на макс. Мисля си, че това е грешка, която допускат част /може би голяма/ от мъжете. Защо грешка? Ами защото ако насреща си имат не някоя мила девойка или маце със силиконова гръд и мозък, ще получат точно толкова, колкото дават. А може и по-малко. Една мислеща, зряла, па макар и влюбена жена трудно се задоволява с дажби любов, които нейният човек е решил пестеливо да й отпусне. Аз самата не бих, в любовта, когато е такава и е взаимна, смятам, че човек трябва да иска и да получава всичко, дотогава, докато я изпитва тая пуста любов. Пък после да става каквото ще!
А иначе - да, разбира се, любовта преминава през разни етапи, и по някое време се кротва без съмнение. Но когато хората се обичат, не пестят нежност, ласки, думи за утре. Просто защото ги има днес, а утрето може изобщо да не настъпи.

Мъжете и жените имат различни очаквания към любовта. Преди няколко вечери се оказах на автобусна спирка с възрастно семейство. Отначало си говореха тихо и кротичко, но в един момент жената – невисока и слаба, започна грубо да обижда мъжа, който беше много едър човек. Преди да ти кажа защо обръщам внимание на размерите, да уточня, че повод за яростта на жената стана неговото взиране в разписанието на автобусите, а тя му крещеше, че нормалните хора си го гледат на gsm-a, а не се дзверят като него по спирките. Запитах я в колко часа е автобуса, който чакаме, а тя ми каза различен час от онзи, който преди малко ми бях съобщили, което аз обясних с празничния ден и погледнах разписанието, което гледаше съпругът й. Това стана повод тя много любезно да ми обясни, че забележките й са били за негово добро, защото, ако сам на спирката се заплесвал по същия начин по разписанието, щели да го издебнат и да го халосат в гръб, както се случило с нейна позната еди къде си... Мъжът, който явно й беше свикнал на забележките защото, докато тя го овикваше, той се правеше, че не я чува, и подозирам, че даже нарочно се е правил на обсебен от разписанието, ми намигна дяволито и подшушна, че жена му не е толкова лоша, колкото изглежда, но откакто минала шейсетте, й “избила чивията”.

С риск да те подценя, ще повторя което й казах от собствен опит, че едър мъж никой не напада на късмет, и опасенията й са неоправдани. Всъщност, тя просто разкри, че изразява грижата и любовта си с определенията "глупак, идиот, кретен", в противен случай можеше просто да го пази като се разкрещи само в случай на нужда, защото вече се бях уверил, че е в състояние да хвърли в смут околните, дори когато не са обект на гнева й. Разбирам, че за нея сигурността е била главният мотив, но представяш ли си да живееш половин век с някого и да не си разбрала такива очевидни причини за поведението му?

Възможно е, Любо, да преувеличавам по женски, каквото и да означава това. :) Но не разбрах защо си написал това "с риск да те подценя". В какъв смисъл да ме подцениш? Разказваш ми историята на един от милионите мъже под чехъл, на който това очевидно му личи. И не че му харесва /подозирам/, но си е свикнал с това положение, удобничко му е и няма намерение да променя каквото и да било. Жена, която има такова отношение към съпруга си, преди всичко за мен е невъзпитана и груба. Мъж, който понася това безропотно, за мен изобщо не е мъж, а някакво нещастно подобие на такъв.
Сигурно пак ще кажеш, че преувеличавам по женски, но това е моето отношение към подобна ситуация. И...глупости, наистина ли повярва, че за нея сигурността му е била главния мотив, за да му крещи така? Според мен просто не може да го понася.

Много ме затрудняваш. Имаш по-различен подход към нещата от мен, и от там идва разминаването. Трудно ми е да приема човека като нещастно подобие на мъж, защото друг при тяхната разлика в категориите би могъл да я направи кротичка като вакло агънце. Или да я разкара, разбира се, но той си я държи, както Сократ е търпял свадливата Ксантипа, и даже е станал световно признат философ, за което подозирам, че жена му има немалка заслуга.

Казваш, че не може да го понася. Според мен, яростта е едно от неустойчивите състояния. Има хора, които съчетават силно противоположни чувства, които бързо се менят с времето. Може ли да бъдеш сигурна, че няма да може да го понася и след час, ден или година? Според мен, през следващите часове след ругателствата, всяко друго отношение е възможно, само не и гневът, който тя вече изсипа отгоре му. Аз предпочитам да вярвам на обясненията, докато не видя, че обясняващия сам се опровергава.

Понеже съм жена, сигурна за това гледам на нещата от различен ъгъл :)
В описаната от теб ситуация има едно нещо, което е абсолютен неоспорим факт - гневното й отношение. Публичното унижение на човека, с когото живееш, за мен означава не само неуважение към него, но и към собствената ти особа. В този смисъл жена, която се държи по подобен начин със съпруга си, според мен е пример за трайна липса на обич, независимо от променливите състояния, през които обичайно човек преминава. Да, абсолютно съм съгласна с теб, че яростта е много променливо състояние, но също така тя е и нещо, което се култивира с времето. Кой от нас не е бил бесен на половинката си? Но кой уважаващ себе си и нея човек би реагирал по такъв начин?
А ако този бесен човек беше мъж, който публично не само унижава, а и удря в яростта си жената до него, пак ли щяхме да приемем обяснението му като временна проява на неустойчиво чувство, проявено за нейно добро?
Аз предпочитам да вярвам на очите си, не на обясненията.

Ето къде било заровено кучето!







Хрис, страхотно!


Отдавна имах съмнения, че любовта силно гравитира около нуждата от сигурност, и ми се струва, че нашия дълаг спор го потвърждава напълно. Жените обаче, търсите безрезервната любов, вероятно, защото сте склонни да вярвате, че сигурността е въпрос само на желание от страна на мъжа. Мъжа от своя страна, един ден разбира, че сигурността, която жената очаква да й гарантира, не винаги е по силите му, и следователно, трябва да си преразгледа тактиката и стратегията за задоволяване очакванията на жената, които напират насреща му необуздано и в различни посоки, защото тя го обича, не вижда слабостите му, и го смята за всесилен и всемогъщ, а той се страхува, че тепърва предстят разочарованията й от него, и за да ги избегне, започва да блъфира, лъже, маже, да се прави на всезнайко и неоценен гений.

Ето, виж как ти предпочиташ да вярваш на очите си, което е жизнено важно, но показва пристрастията ти към положението в момента, без връзка с минало и настояще. Искаш нещата да са прекрасни в момента, което издава увереността ти, че и след това ще се запазят така прекрасни, а мъжът е склонен да мисли повече за заема или ипотеката, без които нещата в момента не биха могли да бъдат така прекрасни и тук не подценявам жените, защото домакинята обикновено е по-близо до дома и състоянието му, а мъжът – до работата и парите. Докато Ксантипа налага Сократ с тигана по главата, той помъдрява, защото вероятно открива, че не само неговата съпруга е толкова нетърпелива следователно, заключава той, не се знае ако сменя жената, дали няма да попадна на още по-припряна, проклета и зла.

Мисля, че в тези не дотам лицеприятни за красивата половина от човечеството взаимоотношения, с непукизма, грубостта и простотията си, мъжа нерядко допринася за задоволяване нуждата на жената от сигурност, защото стремежът на жената да обсеби въображението и желанията му, отслабват способностите му да се справя с външните въздействия и обстоятелства, така добре показано в трагичния финал на Ромео и Жулиета от Шекспир. От тях можем да научим, че и най-възвишената и безрезелвна любов сама по себе си е неспособна да опази себе си в хармония с ограниченията на прозаичното ежедневие. Остава да се чудим как такава любов може да се съвмести със собствено семейство, дом, деца, роднини, околни.

Моля те, не приемай, че подценявам дамските и в частност твоите нужди от прекрасни взаимоотношения, просто добавям, че те не са единствено въпрос на желание, но и на обстоятелства, преодоляването на които понякога няма как да се случи реално, без “загрубяване” на играта. Затова предпочитам да приема летящата в кухнята чиния като обогатяване на спора с нови изразни средства, вместо да отвърна с демонстративно разбиване на телевизора в пода макар, че вече съм го правил. Можем ли да бъдем сигурни, че Сократ не е мислил са жена си, например така: “Днес любимата ми Ксанти е изумително мила и чаровна. Удари ме само три пъти с празния тиган по главата. Какъв мъдър и деликатен начин е измислила да ми подсказва, че в къщи няма нищо за ядене. Какво щастие за мъжа е жена като нея! Лелей, ами ако не бях избрал нея, а една от онези харпии, които бълват змии и гущери от сутрин до мрак срещу мъжете си, и искат всяка година да раждат дете, че и смятат мъжа длъжен да им построи палат, после и къща за всяко дете, слуги за всеки, магарета за придвижване, кучета за охрана на дома и стадата за храна и дрехи на цялото неизброимо домочадие, ужас!!!! Кога щях да си философствам с такова жестоко женище???? О, колко я обичам!!!!

(Нали любовта е да обичаш въпреки недостатъците на другия?)

Поздравления!

Страхотно, Любо, възхитена съм от количеството написано от теб, не по-малко и от качеството, разбира се. Но допускаш още от самото начало една съществена грешка - подценяваш жените :)) /повечето мъже го правите, съзнателно или не/. В случая казвайки, че предпочитам да вярвам на очите си, имам предвид не само очевидното в момента, разбира се. Става дума за наблюдения в продължение на достатъчно дълго време, за да можеш да си направиш съответни изводи що за птица е този отсреща, и доколко мога аз да му се доверя. И разбира се, че в много по-малка степен вярвам на думи...както сам казваш много ви бива да лъжете, мажете и да правите отчаяни опити да изглеждате не точно такива, каквито сте. Понеже милото същество отсреща непременно иска готин, як и надежден мъжки екземляр, който да осигури на нея и потомството й прилично съществуване.
Силно се надявам, че този път разбираш какво имам предвид - тоест, когато един мъж обича, показва го, достатъчно е зрял за да знае какво означава една трайна връзка и е готов да встъпи в нея с всичките произтичащи от това последствия /деца, тъща, лоши настроения на съпругата, промени... за което всъщност се мисли доста по-късно/, това, драги Любо е ОЧЕВИДНО. Може да бъде обяснено, разказано, изиграно и т.н., но за мен, ЗА МЕН, трябва преди всичко да бъде очевидно до степен чак да ми извади очите :))) за да приема и да се доверя на този мъж.
Естествено, без да го идеализирам малко не може/ мъжа също го прави, когато е влюбен/, но това е до време, знаеш. Когато си повече време с някого, неминуемо след време се сблъскваш с реалната му, изчистена от всякакъв идеализъм личност, и ако все още искате да бъдете заедно...няма нужда да пиша повече, нали? ;))

Благодаря ти, Хриси! Мисля, че поогледахме въпроса от няколко полезни страни и попаднахме на интересни констатации.
Приятна вечер! ;)

И ето,че отново стигаме до очакванията.Жената очаква човека до себе си да бъде това,което тя си е изградила като представа за него.Когато това или както казваш,когато се сблъскаш с реалната "му" същност идва разочарованието.Само че това разочарование е необходимо да бъде обърнато към нея,а не към другия,защото той е това,което е.И в началото е бил същото това,но тя заслепена от блясъка на "любовта"просто е пропуснала да го забележи.
Всички неразбирателства в любовта идват от очакванията,които имаме към другия.Поздрави!

Любовта си е винаги любов, каквото и да си мислиш за нея. Аз не желая да мисля поглеждайки любовта отстрани и да я коментирам, защото такава любов не ме касае, тя се случва на другите и те да му берат калая. Още по-малко мисля, когато ми се случва на мен, защото е невъзможно, тя просто се случва. Анализирам нещата, когато отминат, тогава му е времето, иначе изводите не са точни. Ако има много причини, които пречат на изживяването, които не си в състояние да игнорираш, тогава тя е неприемлива, осъдителна, опака, крива, чепата, дразнеща, такава, онакава.

Добре си дошъл отново :) Несъмнено си прав що се отнася до жената и нейните очаквания. А какво ще кажеш за очакванията на мъжа?

Аз бих казала същото за себе си, с изключение на това, че аз анализирам нещата не когато отминат, а докато се случват...Или поне опитвам ;))