Наскоро попаднах на този материал. Вижте го:

Нов смъртен грях предложи на папа Бенедикт XVI председателят на клуб "Родопско здраве" д-р Тотко Найденов. Нашенецът написал писмо до Главата на римокатолическата църква. В него той настоява към 7-те смъртни гряха, посочени от папа Григорий Велики в далечната 590 г. гордостта, завистта, гнева, леността, алчността, лакомията и похотливостта, да се прибави още един - неблагодарността към някого, който ти е сторил добро.

Тези грехове са отхвърлeни от много хора като догма на Бога. Други живеят в пълен мир със себе си и избягват да влизат, в който и да е от тях. Не е ясно каква е била основата за определянето им, но можем да видим доказателства как те сриват съвременния свят.

- Гордостта ни кара да се правим на по-силни, отколкото сме. Забравяме да си почиваме и да се погрижим за себе си. В крайна сметка падаме болни или победени от смъртта;

- Завистта ни кара да рушим сътвореното от другите, оставяйки по-малко и за себе си;

- Гневът, когато не може да се овладее, руши всичко и всички;

- Леността ни прави слаби, неадекватни. Причина е за депресиите, атрофията на мускулите и други съвременни болести;

- Алчността най-лесно се вижда във воденето на войни за територия или за власт;

- Лакомията води до затлъстява, сърдечни проблеми, диабет и т.н.;

- Похотта причинява и разпространява венерическите болести.

Ако папата благослови идеята, хорските грехове ще станат 8 - гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот и неблагодарност. Все още нямам отговор от администрацията на Бенедикт XVI, каза д-р Найденов. Той уточни, че в предложението му е залегнало алчността и лакомията да се слеят в един грях, за да се запази библейското число 7.

Д-р Найденов предлага да се приемат и 7 здравни прегрешения.

Това са тютюнопушене, стресово поведение, нездравословно хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици.

Д-р Найденов е на мнение, че трябва да се добави неблагодарността като 8-ми смъртен грях. Тя е основана на грешното предположение, че всеки е длъжен да се погрижи за нас. Прави ни също така по-нещастни. В дългосрочен план тя намалява броя на добрините, които се извършват, тъй като хората не виждат резултатите от своя труд.

 

 

Съобщаваш ни го като информация, но от никъде не личи твоето отношение към неговото предложение. Ако някой ми предложи да подкрепя такова предложение, бих гласувала с две ръце.

Щом съм решила да го споделя, вероятно намирам смисъл в написаното. Но пък дали ще бъде канонизирана неблагодарността като смъртен грях или не, не ми се струва толкова значимо с оглед на отношението на хората към смъртните грехове изобщо.

И аз подкрепям изцяло предложенията му. Поздрави за поста!:)

На какво е "Д-Р" .....за мен са хора с неизяснена професия , приличавам ги като търговци на смърта .Основната им дейнос е да пробутват химични съединения с не доказан следклиничен ефект .Напоследък са особенно опасни за здравето на хората.

Мое мнение: мисля, че ще нанесе много повече вреди отколкото ползи. Прекалено често се злоупотребява с чувството за благодарност. Тежестта, че постъпваме неблагодарно с някого, когато просто постъпваме правилно, но с нещо му сме задължени е твърде голяма и без "неблагодарността" да е приета като смъртен грях. Все пак човек постъпва с някого добре, не за да чака благодарност от него, а защото така трябва. И като, че ли по-грешно от самата неблагодарност е изискването на благодарност.
Примери много: тежкарят срещнал обърканото момиче, прибрал го при себе си, в началото се отнасял добре, а после като поохладнял постоянно започнал да й напомня на кого дължи всичко. Създава си свой живот вън от семейството им, а на нея й създава чувство за вина, че е неблагодарна помисли ли нещо лошо за него. Започнал е дори да й посяга, но нали не е неблагодарна или така разбира благодарността, не го напуска.
Менажерът, който хваща току - що завършила музикалното: дава й хляб, вярно. Превръща е във фолк - дива. Заробва я с договори, но времето минава, тя все пак си има и други мечти. Няма договор способен да ограничи напълно свободата, но за сметка на това, той й напомня, смазва я с напомняния колко благодарна трябва да му е.
В мафиотския и политически свят да не говорим.

Благодаря-"Благ-дар"-,което ще рече,че когато ние благодарим тази благодарност идва от сърцето и ние я даряваме.Няма как да правим неща против волята ни,защото така е казано или написано.

Ако си запознат с други страни на дейността му и негови прояви, ще ми е приятно да науча нещо повече за него.
Благодаря.

Вероятно какъв точно доктор е може да се провери. Прав си, че има лекари опасни за здравето. Но в това, за което говори този човек /независимо дали е доктор или не/, има доста логика. Ако не друго, поне кара да се замислиш за неща, които определено са от значение за "вашето здраве" :)

Прочетох те внимателно, Стеф, и смятам, че много хора биха разсъждавали по този начин. Когато става дума за проява на чувства /благодарността и нейната противоположност несъмнено са такива/ нещата винаги са много субективни. Както не можеш да задължиш някого да изпитва любов, омраза или безразличие, ако не му идва отвътре. :) Тази инициатива наистина би могла да има две страни, и макар да не смятам, че по някакъв начин може да бъде реално опасна /който държи да си получи благодарността под някаква своя си форма така или иначе го прави, нали?/, все пак би могла да наведе и на положителни размисли в тази посока.

а и иначе съм запозната с книгите и публикациите му, ето кратка справка от интернет за дейността му:

http://www.bglekar.com/n.html

Виждам тук неуместни коментари за това "що е лекар" и т.н. Пожелавам на коментиралите да живеят в свят без лекари! И да направят в живота си поне една десета част от това, което е направила цитираната тук личност... :)

http://lubara.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/05/11/osmiiat-smyrten-griah.745099

Подкрепям magicktarot - Тотко Найденов е личност от висока проба и не заслужава подобно отношение! Пък и никой лекар, който си изпълнява съвестно задълженията.

Поздрави!

Дооктореее, а смърт в резултат на немърливост от лекар грях ли е?

Не знаех, ще го видя.

Все пак е малко крайно да се слагат всички лекари под един знаменател. А мен ако питаш лекарската немарливост си е чисто престъпление.

Сторването на добро като действие има извършител и потърпевш. Не винаги, потърпевшият приема стореното за добро, докато извършителят е убеден, че е направил това. Трудна е такава преценка и възможността да обвиниш някого в грях несправедливо е голяма.
От друга страна и ти си права за нехайството на хората към смъртните грехове.
Привет, Христам!:))

Ясно е, че ако са те спасили от затвор с лъжесвидетелстване, благодарността ти няма да е нещо добро за онези, спрямо които си извършил престъпление.

не бих го подкрепила за нищо на света!Когато направиш добрина...обикновено не очакваш благодарност!Така мисля аз!Когато имам възможност да помогна го правя, без да мисля ще ми благодарят ли за това или не!

Моето отношение е подкрепено с пример. Гадничък, но е факт!

Адашке, извинявам се, ако неправилно си ме разбрала. Нямах предвид д-р Найденов.

Ох, аман от такива, които имат голямо желание да им се кланят... Ами да не го вършат това тяхно добро, като смятат, че трябва да заробват някого или да му затварят устата за грешките им. Не визирам лекарите. Просто човека написал го е лекар. Визирам хората, които смятат, че трябва да им се кланя някой на действията. Те затова ли са го направили? Едно е да се радваш от нещо, което си смятал за добро и си направил, друго е да изискваш благодарности. Изискването срива постъпката. Поне аз мисля така.

bizcocho, тук става въпрос за друго. Когато отвръщаш с неблагодарност към добрината, която ти е направена. Има разлика от това, да изискваш благодарност.

Абсолютно си права. Самото понятие "добро" е нещо много субективно, и не винаги означава, че трябва и може да се приема еднозначно. Родителите например винаги правят това или онова за доброто на децата си, но това не рядко има не толкова добри последици /примерно - развод, когато твърде много се месят и когато твърде много ги слушат/.

Точно каквото написах и аз някъде по-горе. Въпрос на гледна точка.

Да, но когато правиш добрина не очакваш и неблагодарност - всъщност това е идеята на доктора, доколкото разбрах. Лично аз обаче съм се научила да очаквам всичко когато направя някому добрина :)

Разбирам мисълта ти, но тук става дума за друго - не да очакваш аплодисменти за сторена добрина, а да не те сполети груба и грозна неблагодарност.

Много добре казано, поздравления. Неблагодарността не е независима от благодарността, който е правил добро от убеждение, не трябва да го свързва с поведението на бенефициента. Това могат да направят други, но не и като задължение.

Непременно ще го видя, Любо. Просто много натоварен ден, сега сядам.

Да, освен това, опасно е благодарността да не се смеси със задължението. Тогава можеш да поемеш издръжката на цял цигански катун, а циганите да не престанат да те крадат и изнудват. Заклеймяването в такива случаи дава обратен ефикт, защото затвърждава удобното за катунарите обяснение, че не им правиш добро, а си купуваш спокойствие и те се стремят да вдигнат цената му.

Благодарността според мен си проличава единствено по това, дали повтаряш доброто, което ти е направено.

Отплатата също!
Когато едната ти ръка дава, другата не трябва да знае какво е то...
Или с две думи, доброто не бива да има користен мотив...
Присъединявам се към коментара на Стефан и не мисля, че неблагодарността трябва да се приема за грях, точно защото отблагдаряването трябва да има измерение, какво си направил за някой и как той ти се е отблагодарил, достатъчно ли е и т.н. въпроси, които могат да повлекат дарителя във всички останали грехове - алчност, високомерие, ленност, гняв и т.н....
Когато благодеянието има условие - аз ще направя това за теб, но ти ще направиш това за мен има ясно поставена цена за даването и отблагодаряването. Когато обаче човек дава без да изисква ясно какво очаква в замяна може да се получи усещане за неблагодарност или за недостатъчно отблагодаряване. Тогава благодетелят не бива да съди другия, че не му се е отблагодарил както е очаквал... За да станат хората "квит" трябва да са наясно какво срещу какво се очаква...
Поздрави!

Ако се уговори изплащането му, действията се превръщат в бизнес начинание, което излиза извън рамките на идеалната категория добротворчество. Дори да решава тежки хуманитарни проекти, за спасява човешки животи, реализацията на такъв план в полза на едната страна, не трябва да се свързва с искания за благодарност, освен, ако не се цели влияние или навреждане на уж подпомггнатата страна. Доброто е добро, защото помага, без да вреди с искания за отплата. Сделката си е сделка, и дори да е прекрасна отвсякъде, всеки трябва да пристъпи към нея така, че да няма след това разправии, които да обезсмислят или омаловажават ползите от нея.

Това са общи приказки. Едно е ясно. който ти прави добро, заслужава и от теб благодарност някой ден. Или помощ, разбиране, или както искате го кажете.
Вярно е, че времето е комерсиално, но къде е тогава човещината?

Да, и ако трябва наистина да има равнопоставеност, кое и кой може точно да уточни параметрите й? Факт е, че хората сме твърде различни, за да е възможно да съществува едно твърдо определено правило за нормите на благодарността. Винаги съществува рискът някой да остане неудовлетворен в очакванията си...

Дълг, казваш ти. Самата дума според мен означава някакво обвързване, задължение, а както виждам, ти се стремиш да избегнеш този момент, защото, както много правилно отбелязваш, процеса започва да прилича на сделка.
Ето защо аз бих пропуснала думата дълг в този случай. Родителите например имат дълг да отгледат и възпитат децата си, но колко от тях приемат това просто като задължение, изискващо съответната доза благодарност от децата им? Не, тук става дума за обикновената потребност от продължаване на рода и от не по-малката потребност от обич. А това няма нищо общо с дълга, нали?
Има и още нещо - в повечето случаи човек, правейки добро някому, го прави защото от това се чувства добре самият той, удовлетворен е от собствените си действия. Тогава едва ли е необходимо да очаква някакво морално или каквото и да е друго възнаграждение за стореното от него по негов собствен избор.
Неприятно е когато реакцията отсреща е груба и враждебна, но в крайна сметка човек прави своите изводи и точно това е един от начините да получи ценен урок и за себе си, и за хората, с които общува.

Така е, Любо, само че "добро" е относително понятие. Някой може да сметне за "добро" да те разведе, понеже има по-добро предложение за живота ти. Познавам родители, които в добрината и обичта към детето си са му нанасяли непоправими вреди. Сигурно и ти познаваш такива - грешките в родителското възпитание все са от любов...
Нещата не са еднозначни, за да може просто да се тегли чертата...

Нищо подобно. Ако някой ти прави добро, за да очаква отплата, това е инвестиция с необходимата възвръщаемост и е много принципен въпросът инвестицията да не се обвързва с понятието добротворчество, което предполага благодарност. Благодарността пък и зачитането на жеста се проявяват с извършнване на същото добро спрямо нуждеещ се от него, но не задължително на благодетеля. Когато всеки отвръща на стореното добро с подобно добро, тогава почти всеки получава от някого добро, но без да се чувства длъжен лично към него, а към самото добро, което прави живота на всички по-приятен и пълен с надежда и добри очаквания. Обратното – когато доброто се затвори между двете страни и започнат съмненията дали на доброто е отговорено подобаващо, дали вниманието към друг, а не към благодетеля не е черна неблагодарност, почват и безкрайните разправии и недоволства, които обезсмислят стореното добро, държат страните слаби и неспособни да правят добро на останалите, делата се заменят с измислени заслуги и чутовни геройства, от които кой знае защо околните все ги напушва на смях, та се налага да бъдат стряскани поне отвреме на време...

мисля , че е редно да се запознае по-добре с темата, преди да прави каквото и да било...
Ето извадка от Православен Катехизис, която дава точен отговор на всичко:

1. Безкористие и щедрост. Ние сме длъжни да оказваме помощ на ближните в техните телесни нужди: да облекчаваме участта на вдовици и сираци, да изтриваме сълзите на страдащи, да даваме потребното на нуждаещи се за тяхното телесно развитие и укрепване.

2. Въздържание и пост. Добродетелта въздържание е благоразумно употребяване на всички наши сили за живот. Въздържанието е необходимо условие за нашето нравствено съвършенство и потребност за телесното ни здраве и дълголение.

Постът е въздържание от някои видове храна. Той не е само проста умереност в употребяването на храна и питие. Постът е висша степен на въздържанието, което се изисква от нас в определено време, според устава на Православната църква, с особено възвишена цел. Значението на поста е, че той обуздава нашата плът, помага ни да надвиваме страстите си и укрепва духовните ни сили.

Съобразно с възвишената цел на поста словото Божие и Цъквата ни задължават да придружаваме телесния пост и с пост духовен, който се заключава в отбягване от порочни мисли, желания и действия, в молитва и милосърдни дела. Човек може да бъде голям постник и в същото време голям скъперник, чието сърце се намира във властта на сребролюбивия бяс; може да лишава себе си от храна, и в същото време да бъде честолюбец, зает с мечти за слава и придобиване почести; и злодеецът, и хищникът понякога продължително и усилено постят, като се готвят да извършат някое злодеяние: и оскърбеният прекарва дни и нощи без сън и храна, да търси как да отмъсти на обидилия го. Всички такива хора не вършат нравствено дело, не избавят душата си от злото.

3. Смирение и тайно вътрешно добро или истинско, непресторено благочестие. Християнското смирение е не само израз на съзнаване слабостите и греховете, но и искрено признаване, че ако нещо е постигнато, то е постигнато с благодатната Божия подкрепа. Сам Господ Иисус Христос ни учи да бъдем смирени по сърце (Мат. 11:29) и да вършим добри дела тайно - лявата ръка да не знае какво прави дясната (Мат. 6:3), т.е. не само да не изтъкваме своите добри дела пред хората, не само да не разказваме за тях, но дори и да не мислим за тях, да не се хвалим с тях в душата си, да не ги изтъкваме като наша заслуга, а да смятаме себе си слуги негодни, извършили това, което сме длъжни да извършим (Лука 17:10).

Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991 година

А бе хора, защо толкова сложно се изразявате?
Става дума някой да ти направи добро, каквото ТИ САМИЯТ смяташ за такова.
И после някой ден ти "да се изакаш на метеното".
Или да го прее..ш, най-точно казано.
За по-вече яснота- Вижте постинга ми" Осмият смъртен грях".

Ами за да оцениш такова добро е нужно просто да си добър човек, в най-широкия смисъл на думата. А за това няма нужда от никакво църковно канонизиране. И обратно - ако си неблагодарник, църквата едва ли ще промени това.

vmir, ти разбира се си прав относно същината на доброправенето, но тук говорим за отблагодаряването и неблагодарността... Нима можем да говорим за неблагодарност, ако получил финансова помощ за лекарства болен може да се отблагодари само с думата "благодаря", до колко той ще е в състояние да отвърне на доброто с добро в материалния свят, в който освен с чистото сърце доброто се измерва с реални материални стойности: болни - лекарства, гладни - храни, сираци - приемни родители или добри условия в домовете и т.н и т.н. ... Неблагодарността е свързана с отблагодаряването, затова и казах, че всеки очакващ отблагодаряване трябва да има ясна оферта за да бъде честно спрямо изпадналия в беда, в противен случай може да остане с чувството че все не са му са се отблагодарили както трябва... Оставяме настрана въпроса когато се прави добро някому и веднага след това благодетелят забравя и не очаква нищо, както е редно да бъде...

Нещата се усложняват, когато принципът се игнорира или замени от незаявени заинтересованости и очаквания, заради които може да се стигне до извода, че доброто е преебано и прочие. Когато правиш доброто просто, защото така трябва, а не за да очакваш нещо, няма опасност от преебаване, а ако някой страничен много държи да го докаже, това си е негов проблем, не проблем на доброто или на добротворчеството.

Ако избягал от къщи тийнейджър ти измоли ключовете за колата за да се върне при родителите си, но по пътя катастрофира тежко, ти ще бъдеш обект на съдебно преследване, а не на благодарност или неблагодарност. Добрите ти намерения ще бъдат обезсмислени от трагедията, която ще покаже, че не си отделил достатъчно внимание да намериш подходящия начин за реализиране на добрите си намерения. Псувните, които пуберчето ще отнесе, за да бъде изтъкната “невинността” ти, няма да върнат нещата назад.

После, нали знаеш нашенската нравствена орисия: “В затвора попаднал на хора и станал човек”. Т.е., просветили го, налели му мозък в главата, образовали го социално, че ако някой е помогнал без далавера, значи има излишни пари, следователно, или ги е откраднал, или по-лошо – придобил ги е от експлоатиране на хората, следователно същия подлежи на санкции и каквото и да му се вземе, все ще е малко, а ако се съпротивлява прекомерно, трябва да бъде ликвидиран. Да не се е правил на голямата работа...

Съгласен съм, но тъй като и добротворчеството се учи, не е излишно църквата да съхранява и напомня оригиналните текстове на правила за препоръчаното поведение. Иначе ще станат неузнаваеми от допълнения, уточнения или конкретизации, конюнктурни или зависими от капризите на момента, настроението, модите и рекламите, и ще вярваме на онзи, които успее да си купи повече влияние и време за реклама, но без да знаем нормите за съпоставка и сравнение.

Не трябваше да казваш най-важното накрая, а да започнеш с него. Неблагодарността не съществува без благодарността, и следователно е объркващо двете да ги поставяме в някакви качествено различни категории. Изразът ти: “Всеки очакващ отблагодаряване трябва да има ясна оферта за да бъде честно спрямо изпадналия в беда” е коректен и го приемам напълно, с уточнението, че той се базира на самооценката за конкретната заслуга, съгласно практиката, която е широко разпространена с PR и рекламните прийоми, които бизнесите използват, но по-коректно, защото по правило са заявили и цената на стоката или услугата, с която ти си плащаш за ползата или доброто, което ти правят.