Много го харесвам. Даже да си призная, мисля, че съм влюбена в него. Нали това е да си влюбен-винаги усещам един приятен гъдел, когато е наоколо, едновременно ми е весело, и ми се плаче.
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволлствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглото. Смешно ми е като го чувам как шляпа бос към банята, а след малко като се поразсъни, запява нещо под душа. И макар че е музикант, пее фалшиво, и ми става още по-мил.
Обикновено се увлича със банята, бръсненето му отнема доста време, защото брадата му е твърда и трудна за поддържане. Затова обикновено изхвърчава в последната минута, и току забрави нещо важно, или пък по погрешка вземе нещо друго. Толкова е сладък!
Въпреки, че при цялото това бързане изобщо няма време за мен. Но няма значение, стига ми, че е край мен. Чакам го търпеливо и си представям какво ли ще правим тази вечер.
Понякога слушаме музика-много обичаме класиката, Голдберг вариации са ни любимите. Е, разбира се, имаме си и любими рок банди, но аз не си падам много по тях. Изглежда имам някаква непоносимост към тая музика, започва да ме боли главата.
Друг път гледаме телевизия. Предпочитаме Дискавъри, или Анимал Планет. По-рядко гледаме филми, нещо са много скучни напоследък, и обикновено заспиваме преди края.
Най-много обичам, когато ми свири. Има много красиви ръце с изящни пръсти, и когато свири имам чувството, че ме гали едновременно с музиката и с ръцете си, прекрасно е.
После заспивам и го сънувам-как пристъпва към мен, навежда се и ме целува. Много, много нежно.
Будя се цялата настръхнала. Разсънвам се постепенно, докато го гледам как спи. Няма по-красива гледка, разтапям се от умиление.
Онази сутрин ни събуди майка му. Не я харесвам тази жена-толкова е шумна, говори високо, все нещо му нарежда. Сега го смъмри, че още спи по това време.
Докато той направи кафето, тя се зае да подрежда, да разтребва, наизвади четки за почистване...Чак ми се зави свят от толкова енергия! В стаята като че ли беше влязла вихрушка, идеше ми да изчезна, да стана невидима. Усещах някакво напрежение, някакво негативно излъчване, тази жена ме плашеше.
Затворих се вътре в себе си, с надеждата, че няма да ме забележи, но тя изведнъж се втренчи в мен.
-Това какво прави тук? Защо не е отвън, при другите? Погледни,забравил си я, съвсем е изсъхнала, на нищо не прилича! Сега просто трябва да я изхвърля.
Не е вярно! Изобщо не е вярно! Не ме е забравил! Той просто искаше да съм вътре при него. Какво значение има колко са красиви онези отвън, нали аз съм тук, при него, с него. Избрал е точно мен, не някоя друга!
На тръгване майка му ме взе и ме постави до кофата с боклук на двора.
Не се притесних особено, знаех, че той ще ме потърси. Нали бях неговото любимо малко цвете, единственото,което бе прибрал при себе си?!
После, когато се смрачи, започнах да разбирам, че няма да дойде. Плаках цяла нощ, никога не съм била толкова самотна. А на разсъмване реших, че може би трябва аз да го потърся. Той е винаги толкова зает, толкова забързан...Представих си как ще се зарадва, когато ме види отново, боже, трябва, трябва веднага да го видя! Трябваше да направя всичко възможно да стигна до него!
Опитах се да се раздвижа, толкова много се опитвах, че започнах да усещам как нещо в мен се къса, господи, как ме болеше, но аз опитвах, и опитвах...И тогава разбрах. От многото изплакани сълзи корените ми се бяха съживили.

   

И как се коментира тая фантасмагория, м? Не можеш ли направо да си го напишеш в първо лице, че всеки да те разбере, амо то пусто маниерничене. Сега най-много да те похвалят двама души и аз, ама с особено мнение. ?!? )

Хм...това се чете, не е задължително да се коментира. Не смятам коментарите за най-важната част от постинга ;))
А, между другото - в кое лице е написан разказът според теб?

В първо ботаническо лице.

Много ми хареса, благодаря:)

любовта върши чудеса!:) И то каквиии;))
На мен ми хареса,Хриси! Поздравления!

Даже донякъде мога да си представя какъв живот би бил, ако повече хора се опитваха да го правят. Почти като в песента "Дано", дето ако до всяко добро същество, застанеше още едно...

А, да...трябваше да си напиша името и да илюстрирам с мои снимки :)))))

И аз благодаря, ави...и нежност, бих допълнила :)
Щастливи празнични дни!

Да, за любовта съм съгласна. Но в този случай - вярата ;)))
Радвам се, че хареса!

Не разбрах забележката ти. На кои други опитвам да влизам в ролята? Аз съм просто човек с въображение, който не си пише биографията :))))))

Вярвам ти, даже съм забелязал, че хората без въображение приписват собствените си биографии на останалите, което никак не ми допада и затова намерих за крайно необходимо да те похваля. :)

Хареса ми много.

Да, прав си. Което е трагикомично :)

И аз те поздравявам за добрия вкус :)))
Весели празници!

О, да - и за това си много права. Все по-често ме спохожда въпроса за плач или за смях са онези, които дори не подозират, че различията между собственото им възприятие и онова на другите не е доказателство, че другите са заблудени. Смешното е, че тези хора са толкова ограничени, че не могат да повярват, че може да съществуват ерудирани, знаещи и чувстващи хора. И така, докато един удрят главите си в тавана на собствените си способности, нерядко други ги заболява...