Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия й аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но кой кого заговори първи не помнеше. Беше едно неустоимо привличане - за пръв път му се случваше да срещне жена като нея – толкова освободена от всякакви преструвки и предразсъдъци, а в същото време така нежна, чувствена и...ласкава.
Хм, мина му през ума, откъде пък сега ми хрумна точно тази дума, та тя си е чист архаизъм.
Припомни си миналата нощ и усети как се разтапя като бучка лед върху кожата й. Нейната кожа...господи...какво сатенено усещане! Сатенено усещане, смъмри се, откъде, за бога, тая сутрин се пръкват подобни изрази в главата ми? Държа се като влюбен поет, ужасна работа...Обаче как е възможно просто така да си е тръгнала след подобна нощ, обикновено след подобна бурна нощ настояваха за среща, а тази...Дори листче с телефонния си номер не му беше оставила. Заля го вълна на разочарование, и се почувства потиснат и изпълнен със самосъжаление.
 - О, вече си буден, красавецо – изобщо не я беше усетил, но тя надничаше в стаята сияйна, свежа и прекрасна като видение.
 - Мислех, че си ме зарязала – усмихна се широко той – и ми стана толкова самотно. Ама какво...
 - След такава нощ ти се полага малко глезене.
 - Боже, ти си...не съм си и представял! И палачинки! Кога успя?
 - Аз съм пъргаво момиче.
 - На мен ли го казваш! Беше толкова пъргава, че...Защо не ми покажеш пак?
 - Първо се подкрепи, жребецо, закуската ти ще изстине. Знаеш, че винаги съм готова за теб, беше фантастичен!
 - Караш ме да се чувствам толкова...
 - Ха-ха, изчерви се, милият ми!
 - Ако ме целунеш пак по този начин, боя се, че ще пренебрегна закуската...обич моя...
 - Недей, скъпи...хайде, остави на мен...харесва ли ти?
 - Ммм...с ягодово сладко. Като вкуса на устните ти. А очите ти...
 - Какво очите ми?
 - Толкова са зелени. Или си с лещи?
 - Не, но ако предпочиташ сини...
 - В никакъв случай!
 - ...като твоите, най-прекрасните сини очи, които съм виждала...
 - Наистина ли?
 - Обожавам ги, само като ме погледнеш...А тялото ти...толкова си силен, любими! Снощи направо ме остави без дъх.
 - Виж, я да оставим остатъка от закуската за по-късно...
 - Все пак мисля, че трябва да обърнеш внимание колко е часа.
 - Не може да бъде! Ами заседанието...по д...
 - Само не се изнервяй, слънце мое. Чакай...дай аз да те избръсна, малко си припрян и целият ще се изпонарежеш.
 - Стига бе. Това ли работиш?
 - Не точно, но ми се отдава.
 - И още как! Лицето ми никога не е било по-гладко.
 - Като бебешко дупе! Ммм...толкова си сладък!
 - Направи го пак! И тук...и тук...
 - Няма да можем да спрем, изкусителю.
 - Аз и не искам. Не мога да ти се наситя.
 - Ще имаме цялото време на света, прекрасен мой, но сега...
 - Ох, да! Мамка му! Дори не знам дали имам чисто бельо и риза за...
 - Заповядай – току-що изпрани и изгладени.
 - Но това...кога...как?
 - Рано тази сутрин. Подбрах и вратовръзка.
 - Тази за първи път я виждам. Дори не знаех, че имам такава.
 - Изтичах и я купих. Извинявай, миличък, но сред твоите нямаше нито една подходяща за този костюм.
 - Ти си...какво съкровище си само! Направо не мога да повярвам, че съм такъв късметлия!
 - Чакай, дай на мен, вие мъжете все не можете да се оправите с тези вратовръзки.
 - Ей...съвсем изключих за доклада, трябваше да го прегледам тази сутрин, то не остана време...
 - Аз го погледнах, любими. Толкова умно написан и подреден доклад не бях виждала досега. Само мъъъъничко допълних блестящата ти идея за новата рекламна кампания.
 - Допълни?
 - Ето – виж. Само няколко изречения, просто уточнение, нищо повече.
 - Мъничко ли? Но това е...Как се сети, направо е върха!
 - Всъщност идеята си е твоя, аз само я доразвих малко.
 - Да, като си помисля...бил съм само на крачка...
 - А за довечера не се притеснявай и да закъснееш. Видях в програмата, че има интересна футболна среща, но ще я запиша, за да я гледаш когато решиш. А вечерята ще те чака когато и да се прибереш.
 - Искам само да не изчезваш, защото си истинско вълшебство...
 - Извинявай, скъпи, трябва да се обадя. Ало? За тебе е.
 - Здравейте, обаждаме се във връзка с тествания от вас най-нов модел SP-312, за да ви кажем условията, при които можете да го закупите.
  - Мм...модел ли?
 - Да, SP-312, съвършената партньорка, с практически безсрочна гаранция, осигуряващ всякакви удобства и вечен комфорт, с минимален разход на енергия и...
Но той беше престанал да слуша. Кой знае защо вечен комфорт му прозвуча като вечен покой и тази асоциация го стресна. Но всъщност истината беше, че най-много го смути думата „вечен”.
 - Не, благодаря – отвърна бързо – не се интересувам.
И си помисли, че тези определено имат проблеми с рекламата.