Постинг
13.03.2013 10:08 -
Най-великата муза!
-Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре за да знам, че рано или късно ще изплюе камъчето и без да я подканям.
Ранното пролетно слънце пъплеше по кожата ми по един толкова неповторим начин, че не исках нищо и никой да разваля състоянието на пълно блаженство, в което бях потънала. Тя се размърда нервно до мен и начинът, по който го направи ми даде да разбера, че с покоя ми е свършено.
- Какво имаш предвид?-попитах послушно.
Ани въздъхна толкова дълбоко, сякаш цялата болка на света се беше събрала в нея.
- Разбираш ли,не искам да съм толкова незначителна и незабележима, искам нещо повече от живота си!-подхвана тя с ентусиазъм, който иначе рядко проявяваше.- Ето-вече съм почти на четиридесет-е, добре де, на трийсет и девет-уточни бързо, явно цифрата четири пред възрастта й не й допадна.- Обаче какво съм постигнала досега? Вярно-имам семейство, две деца...но, кажи ми, нима това е всичко, което се очаква от една жена? Ето да вземем теб например-имаш своята прекрасна дарба, създаваш книги, пълни с красота и мъдрост. Известна си, хората те уважават, почитат, обичат те. Наоколо е пълно с твои фенове, и днес даде куп автографи. А аз прекарвам дните си затворена в канцелария, където най-голямото разнообразие са последните клюки на колежките, а най-голямата радост-комплимент от някой колега в настроение.-Стисна ръката ми и продължи с нескрита емоция.-Искам да бъда поне малко като теб,разбираш ли, искам да творя!
Погалих ръката й и изрекох внимателно:
- Но ти твориш, Ани! Защо пренебрегваш този факт?
Имах предвид поетичния кръжок, който тя посещаваше с необяснима за мен упоритост вече седмици наред. Ани имаше богата и чувствителна душа, но никога не бе проявявала сериозни творчески амбиции. Гледах на поетичните й занимания като един приятен за нея начин за убиване на времето. Нямах идея откъде се бяха появили тези нови настроения у нея.
- Нищо подобно!-махна пренебрежително с ръка тя.-Нямаш представа какви таланти има в поетичния клуб! Боже, как пишат само тези хора...-зарея замечтан поглед тя нейде из облаците, сякаш там, във висините виждаше извисеният им творчески гений. И преди още да мога да се включа адекватно в тази тема, неочаквано изтърси:
- Влюбена съм!
Този път буквално подскочих и щях да падна, макар да седях на пейката. Що се отнася до Ани, нищо не би могло да ме изненада повече от това. Тя е омъжена от почти шестнайсет години, изключително държи на морала и семейните ценности, за нея дори флирта е нещо неприлично, да не говорим за извънбрачна авантюра.
-Да, знам, че си шокирана, аз също съм-разчете безпогрешно изражението ми тя.-Не съм го търсила, не съм го искала, но се случи. Знаеш колко държа на мъжа си, но...всъщност веднъж изчислих, че с него сме заедно по-малко от три месеца годишно. И то само ако не изникне нещо спешно и не се наложи да хукне към някой друг край на света.
Погледна ме умолително.
- Не си търся извинение, просто...понякога имам чувството, че съм омъжена само на хартия. Мислех, че ще свикна с това, знаех за какъв човек се женя, освен това се появиха и децата, ти си била винаги до мен, имам и своите любими занимания, обаче всичко това не може да...
Преглътна края на изречението, а аз стиснах ръката й, за да й покажа колко добре я разбирам. Бедната малка Ани!
- Както и да е-съвзе се и продължи на бързи обороти. Имаше твърде много за казване.-С този човек сме просто приятели, не искам да си мислиш, че имаме някаква друга връзка. Той е страхотен човек...
И веднъж започнала, вече нямаше спиране. В общи линии най-същественото бе, че въпросният господин на средна възраст е преподавател по философия, вдовец, изключително ерудиран и с невероятен поетичен талант.
Единственото смислено нещо, което се въртеше в главата ми, беше:"Виж ти!Виж ти!", което успявах да вмъкна в моментите на очаквана реакция от моя страна. Очевидно ми трябваше време да дойда на себе си.
-...че съм хубава.-Долових през мъглата от разбъркани мисли.-Но аз искам да му покажа, че съм нещо повече от това, разбираш ли? Казвал ми е, че пиша интересно, но мисля, че го прави повече от любезност.-Въздишката й отново бе покъртителна.- В курса има една начинаеща театрална актриса, за която всички казват, че пише божествено. Забелязах, че и той не е безразличен към таланта й...Е, вярно-не мога да си кривя душата-наистина пише добре. Но лично аз съм чела много по-добри стихове от нейните! Освен това е толкова претенциозна и превзета, че дори вече не мога да я слушам как чете стиховете си! Само чуй името името й-Аделаида! Можеш ли да си представиш? Но той определено е възхитен от поезията й-заключи унило тя.
- А може би не точно от поезията й, мъжете по-скоро се впечатляват от опаковката-не усетих как ми се изплъзна. Не исках да я разстройвам допълнително, виждах, че и без това страда достатъчно.
Тя ме погледна неразбиращо.
- Ааа...имаш предвид...Не, няма такова нещо-отсече категорично.-Тя е прекалено млада, едва ли има трийсет.
Умело прикрих изхилването си с покашляне и кимнах разбиращо.В някои отношения Ани май никога нямаше да порасне.
- Виж сега, искам да участвам в поетичния конкурс. Крайния срок е в края на другата седмица.-Тя замачка нервно края на сакото ми.-И си мислех дали не можеш да ми помогнеш.
- Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.
- Този път трябва да бъда блестяща, да бъда по-добра от всички!-вкопчи се в мен тя с грейнали очи.-Трябва да му покажа, че съм нещо повече от една хубава жена на средна възраст. Затова те моля да...няма да мога да се справя без теб.
- Да не би да ме молиш аз да напиша твоя гениален стих?-погледнах я строго.-Или само така ми се струва?
Тя закърши пръсти отчаяно.
- Нямам предвид точно това, аз...гласът й изтъня като конец. После изведнъж живна.-Е, добре, какво пък толкова. За теб няма да е кой знае какво усилие, а за мен ще е животоспасяващо! Става дума само за едно стихотворение, за Бога! Моля те, моля те, моля...
- Не мога да повярвам, че искаш това-и наистина не можех.- Даваш ли си сметка точно какво ми предлагаш?
И й дръпнах такава лекция за честта, достойнството и доблестта на твореца, каквато и аз самата нямах идея, че мога да спретна.
- Твърде много те уважавам, Ани, за да позволя да се случи нещо такова. Убедена съм, че би могла да се справиш и сама-усмихнах й се и погалих лицето й.-Никой друг по-добре от мен не знае, че най-добрата муза е любовта.
После й напомних, че в края на седмицата заминавам на едноседмичен семинар, но й обещах да бъда на разположение за всякакви поетични запитвания. В крайна сметка срещата ни завърши с взаимно окуражаване, пожелания за успех, прегръдки и извинения от страна на Ани.
Случи се така, че ангажиментите ми не позволиха да я чуя чак до края на месеца. Нямах търпение да разбера как се е справила, и при първата появила се възможност й се обадих. Звучеше някак отнесено, но не исках да си правя прибързани заключения преди да я видя.
За съжаление опасенията ми се задълбочиха още докато я чаках. Пристигна с половин час закъснение и маскирана с огромни тъмни очила, което при нея бе недвусмислен признак за депресия.
От учтивост едва я изчаках съвсем формално да ме попита как е минало моето представяне, за да преминем към същинската част за конкурса.
- Спечелих го-вяло изрече.-Присъдиха ми първа награда.
- Божичко, Ани, но това е чудесно!-ахнах аз.Бях толкова приятно изненадана, че напълно пренебрегнах странната й вялост.-Видя ли, че това, което ти казах за любовта действа?!
Прегърнах я, а тя се разхлипа като малко дете.
- Да, наистина действа-подсмръкна и избърса нос в ревера ми.После измъкна от чантата си поомачкан лист и ми го подаде.
Стихотворението наистина си го биваше. Отдавна не бях чела нещо заредено с толкова енергия, сила и плам. За жалост и с много неприкрита горчивина. Думите пареха като куршуми, заредени с болка и самоирония. Беше величествено постижение на поетичното слово, и аз не можех да не го отбележа, макар да се досещах какво го е провокирало.
- Няколко дни преди конкурса ме помоли да прочета негово стихотворение-не обърна особено внимание на похвалите ми Ани.-Не бях предполагала, че той може да напише нещо толкова пълно със страст, звучеше като любовно обяснение. Имаше и посвещение - "на А."...Естествено, реших, че тази А. съм аз, защо иначе ще го даде на мен да го прочета?-с едно движение вдигна очилата си и видях гневните искри в очите й. После се подсмихна и допълни-Добре поне, че разбрах истината навреме, та да мога да се включа в конкурса. Но това, което ме прави истински доволна е, че дисквалифицираха стихотворението на Аделаида. Стана ясно, че "великата поетеса" през цялото време е плагиатствала.
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре за да знам, че рано или късно ще изплюе камъчето и без да я подканям.
Ранното пролетно слънце пъплеше по кожата ми по един толкова неповторим начин, че не исках нищо и никой да разваля състоянието на пълно блаженство, в което бях потънала. Тя се размърда нервно до мен и начинът, по който го направи ми даде да разбера, че с покоя ми е свършено.
- Какво имаш предвид?-попитах послушно.
Ани въздъхна толкова дълбоко, сякаш цялата болка на света се беше събрала в нея.
- Разбираш ли,не искам да съм толкова незначителна и незабележима, искам нещо повече от живота си!-подхвана тя с ентусиазъм, който иначе рядко проявяваше.- Ето-вече съм почти на четиридесет-е, добре де, на трийсет и девет-уточни бързо, явно цифрата четири пред възрастта й не й допадна.- Обаче какво съм постигнала досега? Вярно-имам семейство, две деца...но, кажи ми, нима това е всичко, което се очаква от една жена? Ето да вземем теб например-имаш своята прекрасна дарба, създаваш книги, пълни с красота и мъдрост. Известна си, хората те уважават, почитат, обичат те. Наоколо е пълно с твои фенове, и днес даде куп автографи. А аз прекарвам дните си затворена в канцелария, където най-голямото разнообразие са последните клюки на колежките, а най-голямата радост-комплимент от някой колега в настроение.-Стисна ръката ми и продължи с нескрита емоция.-Искам да бъда поне малко като теб,разбираш ли, искам да творя!
Погалих ръката й и изрекох внимателно:
- Но ти твориш, Ани! Защо пренебрегваш този факт?
Имах предвид поетичния кръжок, който тя посещаваше с необяснима за мен упоритост вече седмици наред. Ани имаше богата и чувствителна душа, но никога не бе проявявала сериозни творчески амбиции. Гледах на поетичните й занимания като един приятен за нея начин за убиване на времето. Нямах идея откъде се бяха появили тези нови настроения у нея.
- Нищо подобно!-махна пренебрежително с ръка тя.-Нямаш представа какви таланти има в поетичния клуб! Боже, как пишат само тези хора...-зарея замечтан поглед тя нейде из облаците, сякаш там, във висините виждаше извисеният им творчески гений. И преди още да мога да се включа адекватно в тази тема, неочаквано изтърси:
- Влюбена съм!
Този път буквално подскочих и щях да падна, макар да седях на пейката. Що се отнася до Ани, нищо не би могло да ме изненада повече от това. Тя е омъжена от почти шестнайсет години, изключително държи на морала и семейните ценности, за нея дори флирта е нещо неприлично, да не говорим за извънбрачна авантюра.
-Да, знам, че си шокирана, аз също съм-разчете безпогрешно изражението ми тя.-Не съм го търсила, не съм го искала, но се случи. Знаеш колко държа на мъжа си, но...всъщност веднъж изчислих, че с него сме заедно по-малко от три месеца годишно. И то само ако не изникне нещо спешно и не се наложи да хукне към някой друг край на света.
Погледна ме умолително.
- Не си търся извинение, просто...понякога имам чувството, че съм омъжена само на хартия. Мислех, че ще свикна с това, знаех за какъв човек се женя, освен това се появиха и децата, ти си била винаги до мен, имам и своите любими занимания, обаче всичко това не може да...
Преглътна края на изречението, а аз стиснах ръката й, за да й покажа колко добре я разбирам. Бедната малка Ани!
- Както и да е-съвзе се и продължи на бързи обороти. Имаше твърде много за казване.-С този човек сме просто приятели, не искам да си мислиш, че имаме някаква друга връзка. Той е страхотен човек...
И веднъж започнала, вече нямаше спиране. В общи линии най-същественото бе, че въпросният господин на средна възраст е преподавател по философия, вдовец, изключително ерудиран и с невероятен поетичен талант.
Единственото смислено нещо, което се въртеше в главата ми, беше:"Виж ти!Виж ти!", което успявах да вмъкна в моментите на очаквана реакция от моя страна. Очевидно ми трябваше време да дойда на себе си.
-...че съм хубава.-Долових през мъглата от разбъркани мисли.-Но аз искам да му покажа, че съм нещо повече от това, разбираш ли? Казвал ми е, че пиша интересно, но мисля, че го прави повече от любезност.-Въздишката й отново бе покъртителна.- В курса има една начинаеща театрална актриса, за която всички казват, че пише божествено. Забелязах, че и той не е безразличен към таланта й...Е, вярно-не мога да си кривя душата-наистина пише добре. Но лично аз съм чела много по-добри стихове от нейните! Освен това е толкова претенциозна и превзета, че дори вече не мога да я слушам как чете стиховете си! Само чуй името името й-Аделаида! Можеш ли да си представиш? Но той определено е възхитен от поезията й-заключи унило тя.
- А може би не точно от поезията й, мъжете по-скоро се впечатляват от опаковката-не усетих как ми се изплъзна. Не исках да я разстройвам допълнително, виждах, че и без това страда достатъчно.
Тя ме погледна неразбиращо.
- Ааа...имаш предвид...Не, няма такова нещо-отсече категорично.-Тя е прекалено млада, едва ли има трийсет.
Умело прикрих изхилването си с покашляне и кимнах разбиращо.В някои отношения Ани май никога нямаше да порасне.
- Виж сега, искам да участвам в поетичния конкурс. Крайния срок е в края на другата седмица.-Тя замачка нервно края на сакото ми.-И си мислех дали не можеш да ми помогнеш.
- Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.
- Този път трябва да бъда блестяща, да бъда по-добра от всички!-вкопчи се в мен тя с грейнали очи.-Трябва да му покажа, че съм нещо повече от една хубава жена на средна възраст. Затова те моля да...няма да мога да се справя без теб.
- Да не би да ме молиш аз да напиша твоя гениален стих?-погледнах я строго.-Или само така ми се струва?
Тя закърши пръсти отчаяно.
- Нямам предвид точно това, аз...гласът й изтъня като конец. После изведнъж живна.-Е, добре, какво пък толкова. За теб няма да е кой знае какво усилие, а за мен ще е животоспасяващо! Става дума само за едно стихотворение, за Бога! Моля те, моля те, моля...
- Не мога да повярвам, че искаш това-и наистина не можех.- Даваш ли си сметка точно какво ми предлагаш?
И й дръпнах такава лекция за честта, достойнството и доблестта на твореца, каквато и аз самата нямах идея, че мога да спретна.
- Твърде много те уважавам, Ани, за да позволя да се случи нещо такова. Убедена съм, че би могла да се справиш и сама-усмихнах й се и погалих лицето й.-Никой друг по-добре от мен не знае, че най-добрата муза е любовта.
После й напомних, че в края на седмицата заминавам на едноседмичен семинар, но й обещах да бъда на разположение за всякакви поетични запитвания. В крайна сметка срещата ни завърши с взаимно окуражаване, пожелания за успех, прегръдки и извинения от страна на Ани.
Случи се така, че ангажиментите ми не позволиха да я чуя чак до края на месеца. Нямах търпение да разбера как се е справила, и при първата появила се възможност й се обадих. Звучеше някак отнесено, но не исках да си правя прибързани заключения преди да я видя.
За съжаление опасенията ми се задълбочиха още докато я чаках. Пристигна с половин час закъснение и маскирана с огромни тъмни очила, което при нея бе недвусмислен признак за депресия.
От учтивост едва я изчаках съвсем формално да ме попита как е минало моето представяне, за да преминем към същинската част за конкурса.
- Спечелих го-вяло изрече.-Присъдиха ми първа награда.
- Божичко, Ани, но това е чудесно!-ахнах аз.Бях толкова приятно изненадана, че напълно пренебрегнах странната й вялост.-Видя ли, че това, което ти казах за любовта действа?!
Прегърнах я, а тя се разхлипа като малко дете.
- Да, наистина действа-подсмръкна и избърса нос в ревера ми.После измъкна от чантата си поомачкан лист и ми го подаде.
Стихотворението наистина си го биваше. Отдавна не бях чела нещо заредено с толкова енергия, сила и плам. За жалост и с много неприкрита горчивина. Думите пареха като куршуми, заредени с болка и самоирония. Беше величествено постижение на поетичното слово, и аз не можех да не го отбележа, макар да се досещах какво го е провокирало.
- Няколко дни преди конкурса ме помоли да прочета негово стихотворение-не обърна особено внимание на похвалите ми Ани.-Не бях предполагала, че той може да напише нещо толкова пълно със страст, звучеше като любовно обяснение. Имаше и посвещение - "на А."...Естествено, реших, че тази А. съм аз, защо иначе ще го даде на мен да го прочета?-с едно движение вдигна очилата си и видях гневните искри в очите й. После се подсмихна и допълни-Добре поне, че разбрах истината навреме, та да мога да се включа в конкурса. Но това, което ме прави истински доволна е, че дисквалифицираха стихотворението на Аделаида. Стана ясно, че "великата поетеса" през цялото време е плагиатствала.
Хм. В момента се зааааамислям, къде е поуката :)))
цитирайradosslav написа:
Хм. В момента се зааааамислям, къде е поуката :)))
Където я откриеш, Радослав ;)))
Любовта - най-великата муза.
Или любовното чувство.
Дори несподеленото чувство е силна муза.
Харесва ми това, че тук всички се разминават. Навярно за добро.
цитирайИли любовното чувство.
Дори несподеленото чувство е силна муза.
Харесва ми това, че тук всички се разминават. Навярно за добро.
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
