Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03 20:40 - Урок по съблазняване
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то при положение, че медиите ни заливат с купища рекламни хубавици. Направо е ослепителна – изваяна е като уникално произведение на изкуството, до най-малката подробност.
И сякаш външността й не беше достатъчна, за да получи всичко, което си поиска само с едно потрепване на миглите, ами отрано беше изучила всички тънкости на съблазняването и умееше безпогрешно да ги прилага в своя полза.
Аз бях точно обратното – дълго време изобщо не осъзнавах факта, че съм момиче – предпочитах момчешките компании и забавления, вечно бях насинена и с лепенки от поредното участие в някаква момчешка свада, защото бях много буйна и избухлива. Кой ли изобщо би поканил на среща дивачка като мен, която през живота си не беше докосвала грим и червило и се мъкнеше облечена в огромни спортни тениски и дънки?
Обаче пък в същото време бях голяма умница – пълна отличничка, и то без да си давам много-много зор. Приятелката ми ме боготвореше заради това, а тези, които боготворяха нея, бяха респектирани от мен и ме уважаваха.
Бях напълно доволна от това, което съм, без нито за миг да си правя илюзии, че имам някакъв шанс за сериозна връзка с момче, пък и нямах особен интерес към подобно нещо. Макар че...ако трябва да бъда честна поне към себе си, имаше едно момче, което...ами да речем, не бих имала нищо поне да забележи, че съм момиче, например. Но не бях, искам да кажа, дори и на себе си не можех да призная такова нещо, защото се боях, че това ще ме извади от равновесие. Бях убедена, че никой не би погледнал на мен по този начин при наличието на такава красавица като приятелката ми.
Тя обаче не преставаше да ме тормози с упоритите си опити да изкара на преден план моята женственост, сякаш тя изобщо можеше да направи някому впечатление.
- Много ти се моля – отегчено й отвърнах – да зарежеш тези мераци и да се заемеш с нещо по-сериозно. Като например да хвърлиш едно око на тази задача, за да не стане пак като на теста миналата година.
Това за теста беше голям дразнител за нея – миналата година я бяха скъсали, защото дори не успя да препише вярно от мен, макар да и предоставих чудесна възможност за това. От тогава не пропусках да я подразня с това в моменти когато се самозабравяше и почваше да ми лази по нервите.
- Стига вече с тоя тест, де, писна ми! – както всеки път се наежи тя и метна четката си за коса по мен – Ясно е, че математиката просто не е моята материя, какво толкова!
- Аха – изхилих се доволно – знам я аз твоята материя – сатен и коприна.
Имах предвид смешната й страст към глупави копринени нощнички, към сатенено бельо, представляващо просто две-три едва видими с просто око лентички, и всякакви такива безсмислени финтифлюшки, за чието съществуване аз нямаше и да подозирам, ако не беше тя.
Тя обаче този път не продължи да се цупи и фучи както обикновено, а дойде и ме гушна. Започнах да подозирам че има нещо гнило в тая работа.
- Миличка – с подмазвачески тон започна – дай сега да оставим задачите настрана. Имам такава изненада за теб, че ще припаднеш!
- Изненада ли? – подозрително я погледнах.
- Да, да, да – тя изтанцува нещо средно между ръченица и валс и се тръшна на леглото до мен – Някой страшно си пада по теб!
- Глупости! – остро казах и сърцето ми пропусна няколко удара. Ами ако...
Тя каза точно неговото име, а аз се почувствах изплашена до смърт. Тя ме гледаше учудено, явно не очакваше такава реакция. Е, и аз не я очаквах от себе си.
- Лошо ли ти е, какво стана? – засуети се – Пребледня като...
- Нищо ми няма – поех си дъх. – Откъде ти хрумна, че си пада по мен?
- Нали знаеш, че с приятеля му сме си близки? – намигна ми – Той ми подхвърли. Много искал да разбере ще бъдеш ли с мен довечера на купона.
Той да пита за мен! Боже, ами сега?!
- Ти...нещо ме поднасяш май – изгледах я изпитателно. – Нещо сте намислили с приятеля му, така ли?
Тя ме изгледа много сериозно и после каза тихо:
- Боже, ама и ти го харесваш, нали? – седна до мен и ме прегърна – На мен можеш да споделиш всичко, знаеш го.
- Няма кой знае какво за споделяне – въздъхнах – просто е по-поносим от останалите...това е.
- Знаех си! – рипна тя като ощипана – Това е най-голямото признание, което някога си правила! Влюбена си!
И още преди да мога да реагирам, се развихри като същинска вихрушка около мен.
- Само почакай! Така ще те наглася, че няма да можеш да се познаеш!
Изобщо не обърна внимание на протестите ми този път.
- Виж какво, остави ме да го направя, поне сега ме остави! Ако не ти хареса винаги можеш всичко да развалиш! Но... – тя ме погледна сериозно, та чак мъдро – бъди сигурна, че всеки ще оцени усилията, които си положила заради него.
- Но аз не мисля, че това е толкова важно...
- Всичко е важно! – отсече тя – Виж ме мен! И без капка грим съм си хубава, нали? Обаче...друго си е един мъж да забележи, че си се нагласила за него, това е истинско предизвикателство!
- Ама на мен...
- Напротив! – прекъсна ме рязко тя – Много добре ще ти стои грим. Но не е само това. Имаш нужда от истински урок по съблазняване!
И се започна. Ето това беше нейната материя всъщност, тук беше ненадмината. Докато ме гримираше, обличаше и оправяше косата ми не спираше да ми дава мъдри съвети по този въпрос.
- Не се дръж като дърво – бърбореше без да млъкне – а когато те покани на танц му се усмихни и веднага върви!
- Как пък не! Изобщо не мога да танцувам.
- Това ти казвам – търпеливо повтори – Просто се остави в ръцете му. Не е нужно да правиш кой знае какво.
После ми наговори още цял куп неща за това как да седя, да говоря, да държа ръцете си, какво да правя с миглите си, с устните си...
- Престани, моля те! – не издържах. – Мисля, че не мога да поема повече от тази материя наведнъж!
Тя се засмя:
- И половината от това да направиш, пак е нещо! –после ме завъртя пред огледалото – Какво ще кажеш?
- Това не съм аз – ахнах .
Тя се разкикоти:
- Нали ти казах! Прекрасна си!
- Ама... – докоснах лицето си, устните, господи, очите ми изглеждаха два пъти по-големи.
- Не пипай! – скастри ме тя – Запомни, че трябва да пазиш грима си! Никакво търкане на очите, близане на устните, триене на носа! И не си пипай постоянно косата! Ще развалиш прическата!
- Нека поне си остана с дънките...- примолих се плахо. Вече се чувствах адски несигурна.
- Как не! – беше непреклонна тя обаче – Ще развалиш целия ефект!
И ме курдиса с една пола която едва покриваше бедрата ми и полупрозрачна блуза. Не мога да отрека – колкото и странно да изглеждах в не привикналите си с новата ми външност очи, ефекта беше зашеметителен. Дори формата на лицето ми с новата прическа изглеждаше съвсем различна – много по-нежна и деликатна. Би могло да се каже, че тя беше извадила на бял свят едно мое съвсем ново и женствено „аз”, което изобщо не подозирах, че съществува. Виж ти, помислих си, ами че аз съм била направо хубава, а досега изобщо не съм го и подозирала! И сега той наистина ще бъде очарован, бях сигурна!
Неочаквано за мен толкова се развълнувах, че очите ми плувнаха в сълзи и се изплаших, че ще разваля целият й труд. Тя не можеше да ми се нарадва, не спираше да ми се възхищава и така в приповдигнато настроение и почти не на себе си от вълнение отидохме на въпросния купон.
Той беше вече в разгара си, народа танцуваше, пиеше, и се забавляваше както намери за добре. Беше пълно с познати лица, но мен ме интересуваше само неговото. Живеех за мига, в който ще ме погледне и ще видя възхищението в погледа му. Говореше с някакво момче, когато ни зърна и се втурна към нас, а на мен сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.
- Здравей – притеснено каза той на приятелката ми, като ми хвърли един съвсем бегъл и незаинтересован поглед – А тя къде е? Няма ли да дойде?



Гласувай:
7
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 3479536
Постинги: 1248
Коментари: 16838
Гласове: 59208
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930