Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04 13:35 - Чудесна двойка са, нали?
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 1241 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Беше млада, прекалено млада. Първо забелязах вечно търсещия й поглед, а чак след това – разкошната й коса. Много дълга, тъмна и блестяща, струеше като водопад чак до дупето й.
Красивата женска коса от край време ми е слабост, намирам, че придава очарование и на по-невзрачните представителки на женския пол. Но тази крехка девойка определено не бе такава. Имаше невинното излъчване на дете, с големи, светли, винаги сякаш малко учудени очи, но и магнетичния чар на жена, която е напълно наясно с очарованието си.
Започнах да избягвам погледа й съвсем съзнателно, защото осъзнах, че възхитата в него не е типичната проява на уважение към мъдрия доцент, а има нещо повече, нещо, което ме вълнуваше и объркваше мислите ми. Повече от двайсет години преподавам, но никога не съм имал връзка с моя студентка, винаги съм считал това за неуместно. А сега, когато дъщеря ми и синът ми са на нейната възраст, това ми се струва направо недопустимо.
Нямаше как да скрия от себе си, обаче, че ми беше приятно вниманието на младите момичета, кой мъж не би се почувствал добре в такава компания, дори без да се влага някакъв сексуален подтекст. Случваше се да седнем на по кафе понякога с някоя т студентките ми, момичетата бяха интелигентни, забавни, но въпреки всичко гледах на тях като на деца.
Само с нея беше някак различно. Нито веднъж не прояви желание да поговорим, но очите й не спираха да ме преследват и говореха вместо нея. Подсъзнателно очаквах, че нещо между нас ще се случи, и това очакване ме правеше напрегнат и неспокоен. Изпитах дори разочарование, когато си помислих, че е възможно този интерес към мен да отмине, да е бил нещо временно, или просто да не се реши. Защото тя изглеждаше стеснителна и плаха, до този момент почти не бях чул гласа й по време на упражнения.
И тогава просто един късен следобед тя дойде в кабинета ми. Вече се готвех да си тръгвам, когато тя влезе, и без да каже дума, се приближи до мен, сложи ръце на раменете ми, и докато ме гледаше право в очите, ме целуна – леко, почти приятелски. Гледах я объркан, щеше ми се да кажа нещо подходящо за момента, което да разсее неловкото положение, в което се почувствах – да се пошегувам и да се опитам да обърна всичко на майтап, но вместо това, неочаквано и за мен самия, целунах я и аз. Просто последвах импулса, който ме завладя, или по-точно – беше ме завладял откак я зърнах, но все го бях потискал до сега, при това успешно. Но от този момент нататък почувствах как губя контрол над себе си и над ситуацията – още там, в кабинета, докато устните ни се докосваха, си дадох сметка, че всъщност отдавна съм копнял именно за този миг.
Връзката ни се разви бурно, макар да бе много дискретна. Тя знаеше, че съм женен и имам големи деца, и нейният интерес към живота ми силно ме поласка. Както и факта, че не иска да ми причинява каквито и да било неудобства.
- Твърде много държа на теб, и те уважавам – каза ми – и това, че съм така влюбена си е мой проблем. Не искам това да те задължава с нищо и най-малкото да те притеснява.
- Да ме притеснява ли, мъничката ми – галено попитах, докато си играех с един кичур от прекрасната й коса, толкова обичах да го правя – Това ме прави безкрайно щастлив, и идея си нямаш какво означава за мен!
Не допълних, че нейното внимание и нежност, и начинът, по който споделяме чувствата си, сякаш ме събудиха за нов живот. Крехката й младост и невинност, съчетани с усещането за страстна, обичаща жена, правеха от мен мъжа, който винаги съм искал да бъда, но до този момент така и не бях успял. Чувствах се по-силен, енергичен и по-умел любовник от всякога. Тя разбиваше на пух и прах всичките ми задръжки, и успяваше да извади на бял свят една нова страна у мен, която не познавах – станах разкрепостен, ненаситен за ласки и нежност, готов с радост да изпълня всичките й прищявки. Когато бях с нея се чувствах по-жив от всякога, но когато се завръщах при семейството си, изпитвах угризения. Вярно, не ги лишавах от вниманието и грижите си, но някак неусетно съзнанието бе преизпълнено с мисълта за нея до такава степен, че всичко друго минаваше на втори план.
Чувствах се неловко от факта, че не мога дори да целуна съпругата си, без да си представя нейните целувки, че неволно сравнявах смеха и гъвкавостта й с тези на дъщеря ми. В такива моменти ме обземаха дълбоки терзания – какво всъщност би могло да открие в мен едно прекрасно, младо създание като нея, та да ме предпочете пред свежото излъчване и младежката енергия на своите връстници? Може ли интелекта, та дори и в съчетание с опита ми на зрял мъж, да бъдат основателна причина тя да предпочете мен пред някой млад красавец? Виждах колко е харесвана, ухажваха я постоянно и то пред очите ми, и аз не можех да не го забележа, защото ако преди затварях очите си, сега всичките ми сетива бяха насочени към нея. Тя бе за мен една нова реалност, която се развиваше паралелно с досегашната, но беше коренно различна от нея, а и мен правеше такъв. Ако можех да се отърся от чувството на неловкост, вероятно щях да се чувствам истински късметлия, че имам шанса да се наслаждавам на тези два свята, защото удовлетворението от единия нямаше нищо общо с това от другия. А тя бе най-милото и внимателно момиче на света, знаех, че е дълбоко влюбена в мен, но чувството й не бе обсебващо.
Нямах идея докога и как ще продължи нашата връзка, но не исках да приключва, не знам аз самия дали бях влюбен, трудно ми беше да анализирам чувствата си, но със сигурност имах огромна необходимост от нея. Исках да бъде край мен, все така отдадена на чувствата си, а останалото нямаше значение.
Със сигурност тази ситуация много ме беше променила – едва ли сега бих се отнесъл толкова безкомпромисно към някои от познанствата на дъщеря ми, можех по-ясно да разбера нуждата й от пълноценно общуване. А именно по този повод аз и майка й неведнъж сме имали с нея сериозни разговори, които, сега си давам сметка, колко много са я ограничавали. Не биваше да сме така крайни – все пак тя вече не беше нашето малко момиченце, трябваше да й имаме повече доверие, и да й го показваме.
Сина ни открай време си беше хаймана, а напоследък почти не се вясваше в къщи, но той беше баткото, и ние му бяхме свикнали, още повече, че той винаги се обаждаше, за да не се тревожим. Имаше купища приятелки и приятелки, хубаво момче беше, имаше външността на майка си, но пък от мен бе взел острият ум и чувството за хумор. Това съчетание естествено му гарантираше голям успех сред момичетата, и караше мен и майка му да се молим само да не извърши нещо, заради което после да съжалява и да вгорчи живота си. Защото и най-разсъдливият мъж понякога изпада в състояния, в които може да си загуби ума – аз бях типичен пример за това.
Сега например седях и се правех че работя, а всъщност мислите ми пак бяха при нея. Защото исках все повече от тази наша връзка, тайните ни срещи вече не ми бяха достатъчни. Улових се, че съвсем сериозно обмислям възможността напълно да променя живота си, и официално да я направя част от него. Децата вече бяха достатъчно големи, скоро щяха да поемат по своя път, и сигурен съм, биха ме разбрали. Вероятно ще им трябва време, за да осмислят и приемат една такава промяна, но винаги са знаели колко ги обичам и държа на тях, и са достатъчно зрели, за да не ми обърнат гръб. А жена ми...
Тя винаги е била най-близкия ми човек, заедно сме минали през какво ли не за толкова години, но вече отношенията ни са на съвсем друго ниво. Считаме едва ли не за непристойно да показваме нежността и нуждата си от взаимност по друг начин, освен с бегла целувка или погалване. И все пак знам колко ще й е трудно да приеме едно такова мое решение, а така да не ми се иска да я наранявам!
- Пак е с момиче – гласът на жена ми разпръсна мислите ми и се стреснах, сякаш тя можеше да ги чуе. Не бях усетил кога е влязла. – И този път работата май е сериозна, иска да ни запознае с нея. Много е мила, представи си, помисли ме за негова сестра!
Засмя се като палаво момиченце и заоправя косата си.
- Изобщо не се учудвам. Все още изглеждаш като младо момиче.
В стаята надникна сина ми и поздрави, каза и още нещо, но тогава видях нея, и престанах да чувам. Беше сплела дългата си коса на плитка и в светлата си рокличка, застанала смутено до сина ми, изглеждаше дори по-млада, отколкото беше. Видях как усмивката бавно се стопи от лицето й, когато протегна ръка, а аз поех нейната – за да се запознаем...Даже май си казахме нещо, от тези формални фрази, които се казват в такива случаи за поздрав, но не съм съвсем сигурен.
След като тръгнаха жена ми ме попита защо съм изглеждал така изненадан.
- Мисля, че е една от моите студентки – казах, и не можах да позная гласа си.
- Чудесна двойка са, нали! – замечтано се усмихна жена ми



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Ужас, горкият баща...
04.04 22:32
Сега ще гледа снахата и ще се облизва като котарак ха ха ха.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 3638169
Постинги: 1276
Коментари: 16858
Гласове: 59312
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31