Постинг
26.04.2008 08:45 -
Възкресение
Изобщо не разбрах как стана.
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътя – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силният удар отпред и последното, което видях, беше смешно изплезената маймунка на огледалото.
Когато се събудих, бях на легло в болнична стая, обградена с апаратура. Изглежда състоянието ми беше тежко, мина ми през ума, до каква ли степен?
Вратата се отвори и видях да влиза майка ми, придружена от една сестра. Приседна до мен, цялата трепереше, ръката й, която хвана моята, беше ледена.
- Дали ме чува? – попита тихо.
- Не мисля – отговори сестрата – Няма промяна след операцията, вече седми ден е така. Но може би усеща присъствието ви.
Майка погали ръката ми.
- А дали...има ли шанс да се събуди изобщо? Лекарят не ми даде голяма надежда...
- Вижте, госпожо, ставали сме свидетели на какво ли не! Но нейното състояние наистина е много тежко!
Не, исках да им кажа, имате грешка. Вече съм будна, чувам ви и ви виждам. Напрегнах всичките си сили да помръдна поне мускулче, поне с очи да им покажа, да мигна поне, но не успях.
Майка постоя, поговори ми ласкаво, целуна ме и си тръгна.
„ Все ще разберат” – помислих си, при цялата тая машинария наоколо. И се опитах да подредя мислите си, да си припомня точно какво се беше случило.
Пътуването, дъжда, колата...Спомних си, че бях разстроена. А, да, преди време бях съкратена от фирмата. Много тежко го преживях, защото обичах работата си. Но при последните съкращения аз бях първата.
И подозирах, че ще стане така, шефа ми беше намекнал, че не съм достатъчно отзивчива, но не бях в състояние да му предоставя желаното. Така и не се научих да правя компромиси със себе си, дори и живота ми да зависеше от това.
Започнах да търся нови възможности, и за мой късмет една приятелка ми каза, че при тях след броени дни ще се провежда интервю за работа, която е точно по моята специалност. Уредих всички документи, и тръгнах с колата. Да, точно онази сутрин се случи, реших да й звънна малко преди да пристигна в службата й, и тогава разбрах това, което всъщност толкова ме разстрои. Мястото вече било заето, а тя предния ден се опитала да се свърже с мен, но не успяла, и затова позвънила на мъжа ми.
- Обеща да ти предаде! – разстрои се и приятелката ми – А му казах колко е важно!
Но той просто беше пропуснал да ми каже. Както преди време беше пропуснал да ми каже и за любовницата си. Но пък когато нещата излязоха наяве, не пропусна да ми каже, че е по – добре да се разделим като цивилизовани хора. Ами да, развода е измислен именно заради такива като нас.
Само че приятелката ми още не беше в течение на нещата. То и за мен си беше още новост...
Така че май беше права сестрата, когато каза на майка, че е възможно да не се събудя изобщо. Защо да го правя? Може би точно това е начинът да се измъкна безболезнено от този живот, ей така, на пръсти, просто докато спя.
В стаята влетяха две сестри и се засуетиха край мен.
- Погледни, изпускаме я! – посочи едната нещо на екрана до мен – Тичай за доктора!
Заобиколи ме цяло ято от хора в бели престилки. Не знам какво правеха, не ме интересуваше, нито пък вече чувах какво говореха. Определено бяха разтревожени, за разлика от мен. Вече си представях блаженството на пълния покой, безкрайното спокойствие от липсата на каквито и да е мисли и тревоги.
И тогава чух как една сестра каза:
- Каква трагедия, бебето беше още живо...
Сякаш нещо ме разтърси, но не беше от сърдечната стимулация, която ми правеха.
Бебето! О, господи, ами да, нали малко след горчивата вест, че се развеждаме, разбрах, че съм бременна! Тогава наистина ми минаха самоубийствени мисли, макар да чаках това дете повече от всичко, защото няколко години все не се получаваше. Но мечтаех да го отгледам с любимия човек до себе си, а него вече го нямаше.
Само че сега, ей така, докато лежах мъртва, изведнъж проумях, че това е, заради което си струва да се вкопча в живота, тази малка искрица живот в мен не трябваше да бъде погубена. И се помолих, за първи път от много време насам, с цялото си същество, с всичко, което все още бе останало в мен и ме караше да чувствам, да искам, да обичам! И усетих как всяка клетка в мен се изпълва с топлина, усетих я като живо същество, което се разтвори в мен и ми даде сили.
- Невероятно! – чух развълнувани гласове наоколо – Това е възкресение! Сърцето й беше спряло...
Лекарят се наведе над мен и ми каза:
- Добре дошла! – и ми се усмихна – Току – що стана чудо, ти възкръсна.
Усмихнах му се в отговор и си помислих:” О, да! Наистина възкръснах!”
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътя – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силният удар отпред и последното, което видях, беше смешно изплезената маймунка на огледалото.
Когато се събудих, бях на легло в болнична стая, обградена с апаратура. Изглежда състоянието ми беше тежко, мина ми през ума, до каква ли степен?
Вратата се отвори и видях да влиза майка ми, придружена от една сестра. Приседна до мен, цялата трепереше, ръката й, която хвана моята, беше ледена.
- Дали ме чува? – попита тихо.
- Не мисля – отговори сестрата – Няма промяна след операцията, вече седми ден е така. Но може би усеща присъствието ви.
Майка погали ръката ми.
- А дали...има ли шанс да се събуди изобщо? Лекарят не ми даде голяма надежда...
- Вижте, госпожо, ставали сме свидетели на какво ли не! Но нейното състояние наистина е много тежко!
Не, исках да им кажа, имате грешка. Вече съм будна, чувам ви и ви виждам. Напрегнах всичките си сили да помръдна поне мускулче, поне с очи да им покажа, да мигна поне, но не успях.
Майка постоя, поговори ми ласкаво, целуна ме и си тръгна.
„ Все ще разберат” – помислих си, при цялата тая машинария наоколо. И се опитах да подредя мислите си, да си припомня точно какво се беше случило.
Пътуването, дъжда, колата...Спомних си, че бях разстроена. А, да, преди време бях съкратена от фирмата. Много тежко го преживях, защото обичах работата си. Но при последните съкращения аз бях първата.
И подозирах, че ще стане така, шефа ми беше намекнал, че не съм достатъчно отзивчива, но не бях в състояние да му предоставя желаното. Така и не се научих да правя компромиси със себе си, дори и живота ми да зависеше от това.
Започнах да търся нови възможности, и за мой късмет една приятелка ми каза, че при тях след броени дни ще се провежда интервю за работа, която е точно по моята специалност. Уредих всички документи, и тръгнах с колата. Да, точно онази сутрин се случи, реших да й звънна малко преди да пристигна в службата й, и тогава разбрах това, което всъщност толкова ме разстрои. Мястото вече било заето, а тя предния ден се опитала да се свърже с мен, но не успяла, и затова позвънила на мъжа ми.
- Обеща да ти предаде! – разстрои се и приятелката ми – А му казах колко е важно!
Но той просто беше пропуснал да ми каже. Както преди време беше пропуснал да ми каже и за любовницата си. Но пък когато нещата излязоха наяве, не пропусна да ми каже, че е по – добре да се разделим като цивилизовани хора. Ами да, развода е измислен именно заради такива като нас.
Само че приятелката ми още не беше в течение на нещата. То и за мен си беше още новост...
Така че май беше права сестрата, когато каза на майка, че е възможно да не се събудя изобщо. Защо да го правя? Може би точно това е начинът да се измъкна безболезнено от този живот, ей така, на пръсти, просто докато спя.
В стаята влетяха две сестри и се засуетиха край мен.
- Погледни, изпускаме я! – посочи едната нещо на екрана до мен – Тичай за доктора!
Заобиколи ме цяло ято от хора в бели престилки. Не знам какво правеха, не ме интересуваше, нито пък вече чувах какво говореха. Определено бяха разтревожени, за разлика от мен. Вече си представях блаженството на пълния покой, безкрайното спокойствие от липсата на каквито и да е мисли и тревоги.
И тогава чух как една сестра каза:
- Каква трагедия, бебето беше още живо...
Сякаш нещо ме разтърси, но не беше от сърдечната стимулация, която ми правеха.
Бебето! О, господи, ами да, нали малко след горчивата вест, че се развеждаме, разбрах, че съм бременна! Тогава наистина ми минаха самоубийствени мисли, макар да чаках това дете повече от всичко, защото няколко години все не се получаваше. Но мечтаех да го отгледам с любимия човек до себе си, а него вече го нямаше.
Само че сега, ей така, докато лежах мъртва, изведнъж проумях, че това е, заради което си струва да се вкопча в живота, тази малка искрица живот в мен не трябваше да бъде погубена. И се помолих, за първи път от много време насам, с цялото си същество, с всичко, което все още бе останало в мен и ме караше да чувствам, да искам, да обичам! И усетих как всяка клетка в мен се изпълва с топлина, усетих я като живо същество, което се разтвори в мен и ми даде сили.
- Невероятно! – чух развълнувани гласове наоколо – Това е възкресение! Сърцето й беше спряло...
Лекарят се наведе над мен и ми каза:
- Добре дошла! – и ми се усмихна – Току – що стана чудо, ти възкръсна.
Усмихнах му се в отговор и си помислих:” О, да! Наистина възкръснах!”
невероятен разказ..просто невероятен. И точно като за този ден. Весело посрещане на празниците. Прегръдки.:)
цитирайНаистина много силен сюжет !!!!
Алоха лоха Хриси! :-)
цитирайАлоха лоха Хриси! :-)
Радвам се, че го оцени!
Весел празник! :)))
цитирайВесел празник! :)))
Весел празник и на теб, момко! :)))
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Наистина има за какво да се живее! Невероятно добре поднесено! Майстор разказвач си!
Весели празници!
цитирайВесели празници!
невероятен разказ.. кара човек да се замисли, да намери в какво да се вкопчи, защото си струва да се живее..!
Хубави и слънчеви празници..!
цитирайХубави и слънчеви празници..!
Весели празници:))
цитирайче може да възкръснеш - не само в ежедневието, но и в големия живот ... когато много го искаш и го вярваш!
Апропо, винаги съм се чудил дали е редно да се правят поздрави на днешния ден... ала така и така е станало навик - такива и от мен!
цитирайАпропо, винаги съм се чудил дали е редно да се правят поздрави на днешния ден... ала така и така е станало навик - такива и от мен!
Благодаря ти, че го оцени така високо!
Весели празници и а теб! :)))
цитирайВесели празници и а теб! :)))
Децата са смисълът на женския живот-заради тях живеем.
Възкресение е въпреки всички тегоби да не се предаваме и да продължим напред!
Весели празници!
цитирайВъзкресение е въпреки всички тегоби да не се предаваме и да продължим напред!
Весели празници!
Всъщност мисля че си струва на каквато и да е цена!
Вяра и любов! :)))
цитирайВяра и любов! :)))
Много слънчеви усмивки и празнично настроение! :)))
цитирай
13.
анонимен -
Христам, честит ВЕЛИК ни ДЕН !
26.04.2008 11:10
26.04.2008 11:10
Затрогващо и завладяващо пишеш...
Благодаря и бъди здрава !
)))
цитирайБлагодаря и бъди здрава !
)))
Да откриеш своя начин да си жив, дори и когато си загубил много, може би в това е тайната на обикновеното човешко щастие...
Всъщност големият ден е утре, и тогава не мисля да публикувам каквото и да е, а просто да поздравя всички с възкресението! :)
цитирайВсъщност големият ден е утре, и тогава не мисля да публикувам каквото и да е, а просто да поздравя всички с възкресението! :)
Важното е всеки да открие своят начин да се чувства жив и пълноценен!
Щастлив празник! :)))
цитирайЩастлив празник! :)))
Благодаря ти!
Много любов и светлина да изпълват дните ти!
Честит да е! :)))
цитирайМного любов и светлина да изпълват дните ти!
Честит да е! :)))
за същото говорим. Хубаво е да възкръсваме понякога ... и без катастрофи ;)))
цитирайнадявам се да не се засегнеш, но ми звучи като изсмукано от книга на стивън кинг...
цитирайМного, много е трогателен.
Защо трябва да изживяваме екстремални обрати за да се пробудим!!!
Почти винаги е така.
цитирайЗащо трябва да изживяваме екстремални обрати за да се пробудим!!!
Почти винаги е така.
Няма защо да се притесняваш. Просто изказваш мнение.
Но то определено ме изненадва, като имаш предвид, че съм добре запозната с писанията на Кинг и, честно, аз самата не виждам особена прилика.
Поздрав! :)
цитирайНо то определено ме изненадва, като имаш предвид, че съм добре запозната с писанията на Кинг и, честно, аз самата не виждам особена прилика.
Поздрав! :)
По - скоро понякога е така. Но пък в тези моменти това обикновено е наложително.
Поздрав, Стеф! :)))
цитирайПоздрав, Стеф! :)))
И аз ще повторя, че разказът е невероятен шедьовър. Понякога се възхищавам не толкова от интересните истории, колкото от словесното майстворство на автора. Съумяли сте да го напишете превъзходно и Ви благодаря за този миг на унес в четивото!
цитирайЗа мен е особено вълнуващо да прочета тези ваши думи. Благодаря че споделихте!
Да бъде честит за вас великият утрешен ден! :)))
цитирайДа бъде честит за вас великият утрешен ден! :)))
всеки път, като чета разказите ти, изтръпвам!? Нещо на тила ми настръхва - всеки път!! Искрени пожелания за щастие! :)))
цитирайОх...само не казвай и ти, че ти напомням Стивън Кинг, той е малко по - грозен от мен! ;)
А сега сериозно - твоето признание ме накара да се развълнувам много! Благодаря!
Весел празник! :)))
цитирайА сега сериозно - твоето признание ме накара да се развълнувам много! Благодаря!
Весел празник! :)))
че докато чета разказите ти, винаги ще бъда заредена с позитивизъм и положителна енергия! Благодаря ти!
цитирайМного се надявам да действам точно така!
Това би ме направило толкова щастлива! :)))
Поздрав и прекрасни празници! :)))
цитирайТова би ме направило толкова щастлива! :)))
Поздрав и прекрасни празници! :)))
Разказът ти, разбира се, не е шедьовър още повече невероятен, но в него има нещо, което дълбоко ме трогна- майчината обич и радост. Това върховно човешко чувство може да прави наистина чудеса и ти си го описала искрено по най-добрия начин. Продължавай все така!
цитирайРазбира се, нямам такива претенции...Просто ме развълнува идеята и реших да я споделя.
Надявам се да съм го направила по най - добрия възможен за мен начин, поне се постарах! :)))
Поздрав! :)))
цитирайНадявам се да съм го направила по най - добрия възможен за мен начин, поне се постарах! :)))
Поздрав! :)))
Един затрогващ разказ в един прекрасен ден. Наистина е страхотно да прочетеш подобно нещо в тихия предпразничен следобед. Козунаците ми се печат, яйцата са в празничния поднос на масата, а аз случайно седнах пред компютъра и се насладих на разказа ти, Хриси. Вярно е, че когато си в пълна безизходица, когато те връхлитат една след друга неприятности, винаги има някакво зрънце, което възражда цялата надежда в теб! Весели празници на всички!
цитирайРадвам се че съм допринесла за празничния дух в теб и около теб!
Много уют и приятни мигове с любимите хора! :)))
цитирайМного уют и приятни мигове с любимите хора! :)))
Красиво настръхваща си, Хриси.Вяра и Любов,наистина достатъчно..... Чуден празник желая :)))))
цитирайМного вяра и любов и за теб, Ел!
Бъди щастлива на утрешния празник! :)))
цитирайБъди щастлива на утрешния празник! :)))
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш