Така не ме обичай и не се затваряй
в света на мислите ми полудели -
отлитат като лебедово ято,
самотно приказни, самотно бели.

Но ти не казвай нищо.И не питай.
Не се моли, отричай или искай.
На истини недей обричай
това, което любовта разлиства.

Така не те обичам, и съм грешна,
че цялата се разпилях. До клетка.
От мене много не остана вече.

Сега доплитам и последната си плетка
на най - последната вълшебна риза от коприва.

Но лебедите вече са далече.
И аз понякога забравям, че ги има.

не ме... Така не те... А как? ;)))

сърцето си. То може би...;)
Усмивки вместо цветя от мен! :)))

Прекрасно е :)

Благодаря ! :)))

казано :) браво!!!!

:)))

"Но лебедите вече са далече.
И аз понякога забравям, че ги има."

И краят на приказката свърши вече,
играеше с мене на "НЕ СЕ СЪРДИ, човече"
човечето "уж" не се разсърди,...
че победител има вече!
Но дали разбра...,горкото...

Браво, феичке, много симпатично!
Поздрав от мен! :)))