Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дума, критикар, де, те са я измислили, тия – вечно сърдитите. Защото правилната дума е „критика”, ама не, на тях не им отърва, не им звучи достатъчно обидно за мъдър човек като мен, който единствено иска да направи света около себе си малко по-съвършен, посочвайки кривините с цел ликвидирането им.
Аз иначе не съм конфликтна личност, макар недоброжелатели да са ме нарочили точно за такава, хрисим човек съм, на мравката път правя, дето има една дума. Само че от малък още имам някаква непоносимост към хорските недостатъци, и като си помисля, май това качество ми е вродено. Защото имам сведения, че съм го проявявал откак съм почнал да говоря, а много вероятно и да е отпреди това, но да не са ме разбирали.
Например чувал съм майка ми да разправя, че съм бил проблемно дете – срещала големи трудности в храненето и обличането ми, защото още тогава съм проявявал характера си на взискателен човек, който не се задоволява с какво да е, а се стреми към най-доброто. „Боже, какво капризно дете беше!” – възкликва и до днес тя с повод и без повод, и вече отдавна съм се отказал да й обяснявам, че това не са били капризи, а вроден стремеж към съвършенство.
Като ученик например винаги се дразнех, когато учителите ми пишеха по-ниска оценка. От къде на къде, на какво основание, когато аз уча по тяхната метода на обучение. При това винаги съм бил достатъчно точен да забележа, че именно те, в по-голямата си част, не преподават материала стриктно по учебника, и не съм пропускал да им го посоча. Така че ако имат някакви забележки, вината си е тяхна, не моя, и пишейки ниска оценка на мен, всъщност оценяват собствената си некадърност.
Естествено, навличах си много неприятности с тази моя искреност, и от само себе си се разбира, че при това положение дипломата ми нямаше как да е блестяща, но това не ми попречи да остана верен на принципите си. Както и факта, че нямах ни един приятел, защото и най-доброжелателно настроените ми връстници си имаха своите кривинки, но предпочитаха да се цупят или налитат на бой, вместо да направят полезни изводи за себе си.
Карай да върви, си казах, и сам войнът е войн. Те нашите много се дразнеха, какво остава за чуждите. Постоянно ме съветваха да го давам по-кротко с критиките.
- Няма идеални хора, бе мама – кротко редеше майка ми – Бива ли така? Само врагове си създаваш.
- Не мога да съм лицемерен, мамо – и аз така кротичко й отвръщах – както сте вие с баща ми, например. Да се чудиш на кого съм се метнал такъв искрен и прям!
Татко беше по-избухлив, та направо си ме пердашеше понякога след подобни забележки.Абе груб човек, прост, а седнал акъл да ми дава. Нямало да си намеря работа с тоя мой характер – глупости! Тя, работата, ако от характера зависеше...
Добре, че чичо ми е човек на място, нищо, че и той малко грубоват си пада, ама нали са рода с баща ми – няма как, та ми намери едно местенце в читалището. А, заплата хич я няма, символика някаква, директора голям пуяк ми се вижда, все такъв един надут ходи, а с колегите рядко се засичаме, щото всеки си е в кабинета, та малко скучна ми се вижда тая работа. Ама има време – като се поопознаем, ще се подредят нещата, гледам, мяркат се тук-там симпатични колежки.
Аз иначе не съм много по тънката част, това жените винаги са ме дразнели ужасно, всичките ми опити да осъществя някакъв контакт са завършвали с пълен провал. Много объркани същества, мен ако питат - не им е чиста работата. Били направени от мъжко ребро – личи си, за някои даже подозирам, че от свинско, ама не съм го споделял, защото нямам доказателства, пък не искам да звучи като заяждане. Щото те пък колко са чувствителни – нямам думи! И едни усти като отворят, няма спасение, братче! Срещу такъв потоп от думи ни аргументи върви да представиш, ни мнение да изкажеш, абе изобщо я смогнеш нещичко да кажеш, я не. Камо ли да речеш грешките да им посочваш – да пази господ! Макар че аз не съм религиозен, е, как да вярвам в бог, който е създал подобно нещо. И то от кокал някакъв.
Обаче колежката по пиано в читалището си я бива, не мога да си изкривя душата. Поне на визия без грешка го докарва, като се има предвид, че аз съм много взискателен и критичен, и трудно правя подобни изявления.
От където и да я погледнеш – радва окото, и усещам, че ме изпълва един такъв особен трепет всеки път, когато я видя. Изглежда, че съм на път да се влюбя като тийнейджър, ако вече не съм я свършил тая работа. Защото като ме погледне с тия нейни очи с тъмни мигли и като грейне с лъчезарната си усмивка насреща ми, направо усещам как се разтапям като локвичка от удоволствие в краката й. А и тези нейни крака...Абе направо да се чудиш, няма за какво да се захванеш просто, такова съвършенство!
Постоянно търся повод да я видя, и онзи ден се набутах в кабинета й, уж да правя преглед на ел-инсталацията. Ама докато я гледах, за малко да направя късо, така се захласнах. Онова хлапе на пианото нещо дрънка, фалшиво колкото щеш, обаче тя кротичко се усмихва, мила, нежна, същинско ангелче.
Не като онези змеици във счетоводството, дето само да им намекнеш, че фишовете за заплата трябва да са по-прегледни, и почват адски огньове да бълват срещу ти. И все много заети, все уж глава не вдигат от работа, горките, пък все я кръстословица решават, я се забавляват нещо на компютъра или пият кафе долу в барчето. После се сърдят като им казвам, че за това работата през пръсти си я вършат, аман от критикари, викат, ти твоята си гледай, какво все по петите ни вървиш. Ами, как пък не съм вървял точно по техните пети! Просто моята работа си е такава – все съм в движение, и слава богу, че де що нередност има гледам да я посоча и отстраня своевременно.
Ако вървя по нечии пети, то това са на преподавателката по пиано, защото просто не мога да й устоя. И напоследък сериозно търся начин да я поканя на среща, почти съм убеден, че няма да ми откаже. Усещам, че и на нея и е приятно моето внимание, ама нали нямам много опит в това...колебая се. Щото докато другите сваляха гаджета наред, аз бях зает да се взирам в слабостите им, и изглежда съм пропуснал някои тънкости в общуването с противоположния пол. И сега, ей на, не знам отде да я подхвана тази деликатна работа.
Та както си блъсках главата и се чудех, един ден направо отвътре ми дойде като я видях, истинско озарение си беше, и й викам:
- Виж какво, сигурно и за теб не е тайна, че те харесвам, и здравата съм си паднал по теб, въпреки, че тая твоята професия хич не я разбирам и някак не мога да я взема на сериозно. Ясно е, че няма как да е кой знае колко доходна, при положение, че цял ден стоиш, нищо не правиш, а разни дечурлига идват да ти посвирят. Но ти не бери грижа – аз и такава те приемам, защото ти си единствената, на която ни един кусур не можах да открия, и за ти докажа колко съм сериозен, даже съм готов и да се оженим. Ако кажеш – още сега!
Тя от първо ме изгледа много особено, пък после като прихна! Честно, не очаквах, че чак толкова ще се зарадва. Малко лекомислено ми се видя това от нейна страна, ама пък на нея всичко й отива. По някое време като се посъвзе ми каза, че щяла да си помисли. Браво, това вече много ми хареса, щом ще мисли, значи работата е сериозна. Щото иначе къде ти жена да седне да мисли!
Е, вярно, мина доста време от тогава, тя и дума не обелва, а чувам колегите да подхвърлят, че се била сгодила, и ми се подсмихват едно такова многозначително... Абе клюкари, какво да говорим, вместо да си пъхат носа в хорските работи, я да си гледат тяхната, щото вече достатъчно наблюдения имам. И на всеки поотделно мога да посоча слабите местенца, какво си мислят!

Великолепна пародия. Продължавайте!

Ауу,Хрис,така си го описала тоя хубостник,че на мен ми иде, ако го видя да го смачкам :) Поздрави :)

Да, да, така и мисля да направя. Засега. Благодаря :)))

Е, чак толкова...Той е просто един голям досадник, и може да бъде много забавен, ако не се взима на сериозно от околните.
Поздравче! :)))

били настанени индуист, юдей и критикар. Решили, че понеже е топло, би било по-добре единия да отиде да спи в сеното в стопанската пристройка, вместо да се блъскат в тясната стая.
Първо отишъл индуиста, но след малко се върнал и казал:
- Там видях една крава. За мен кравата е свещено животно и се чувствам недостоен да я притеснявам с присъствието си.
Отишъл юдея, но и той се върнал след малко:
- Не мога да остана там. Видях една свиня, а за нас, юдейте, свинята е противно и гнусно животно.
Излязъл критикаря. Тъкмо индуиста и юдея се унесли в дрямка и вратата се отворила.
В стаята влезли напористо свинята и кравата!

А как ли се живее с такъв човек...
Усмихнат ден!

...не правиш, а разни дечурлига идват да ти посвирят :)))))
Това си е бисер от всякъде. Трябва да влезе в златната съкровищница на фразите, указващи на нашия национален манталитет;))) Бравос, да не очаква човек от теб,такова нещо...при положение, че цял ден стоиш и нищо не правиш................;)))

Абсолютно! Отново право в десятката! :)))))

Не искам и да знам, честно да ти кажа!
Поздравче! :)))

Нашият манталитет сам по себе си е самороден къс злато, от който не един народен гений е черпил вдъхновение. Спомни си Чудомир, например. ;)))

Чудомир. Той е най-добрия.

Да, много е добър! Любим! :)))

Виртуозна си, Хриси!!!
Дано да си нямаш и ти неприятности в един литературен сайт в който вече няма как да ти отговарям защото вече няма да ме има.
Иначе е хубаво точно там от повече хора да се прочете.
Но критикарите са най-тънкообидните.
Много сериозна изработка на психо-профила, хумор на високо ниво, сюжет едновремено и шеговит и доста философически.
Проникнала си му в черепа на този герой.
Поздравления.

Благодаря, Стеф. Никой не е имунизиран срещу неприятности от този род, съжалявам за твоите. Да, ако говорим за един и същи сайт - засега доста добре върви четенето. Подозирах, че ще събуди интерес това заглавие, и дори се постарах да не бъда прекалено конкретна, за да няма обидени познали се. Знаеш колко съм мила, нали? ;)))

Страхотна си ти!!!
Разказчето е наистина върха:)

Добре, де, вече го каза. Пък и аз си го знам, макар все да се намира кой да ми го припомня. ;)))

Да, харесвам си го и аз разказчето. Много добре се получи.

ее, много е претенциозен твоя човек.. то ако света нямаше несъвършенства щеше да е толкова скучно :)))

Сакън, не е мой тоя човек, ако и да ме забавлява! Ама по-отдалеч някак, ако може... ;))))

ми оправихте настроението!
Много хора могат да се познаят в твоя разказ...

Могат, но дали искат е въпроса. Те си знаят...:)))

хехе, да де.. нещо ми напомня на педанта малко.. :))
ама аз малка и не му разбирам много много ;)))

А, малка, малка, ама акъла й като бръснач и нищо не пропуска! Абсолютно си права, има общо и с педанта, и как не, добрият критикар е готов и педант да стане, щом това ще му помогне да критикува по-начетено! Поне аз имам такива впечатления, мда... ;)))

Ужасно се радвам ,че все още чувството, което думите притежават успешно бива предавано! Поздравления !!!!!!

Но защо все още? Аз съм оптимист по отношение на думите и чувствата, които те придават! ;)))
Поздрав и от мен! :)))

а тък се изявявате като съдия и раздавате присъди комплексар, клюкар... , а най вероятната причина за всичко е, че търсите конфликта, а това става опасно за Вас. Искрено Ви желая добротата и да се успокоите
Друг подход трябва, за да се направи светът по добър. Вие го имате- музиката. Успехът Ви с нея е гарантиран.

Ето това е най-страния коментар, който съм получавала досега, като си помисля. И много ме усмихна, поради очевидната си наивност. Кого съдя, все пак, извинете? :))))))
А какъв подход трябва, за да стане по-добър света, също може да споделите. Ако решите, разбира се...
Поздрав! :)

да се начумери.
Ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
Затова Калинка, Петьо, Митко
викат му сърдитко!
Весел и цветен ден от мен и, ако може, без несъвършенства!:))))))))))

Да, това стихче много освежи сутринта ми, благодаря!
И твоят ден нека е озарен! :)))

много дълго, много досадно!!!
Продължавай напред.

Слушам и изпълнявам! ;)))

познавам едни точно такъв тип - мисли си, че той всичко прави най-правилно, че неговата гледна точка е най-правилната, че всички други са смотани, не знаят, не умеят, системата не му изнася, светът за него е целия, не както трябва... а то, той самия е неадекватен за същия този свят...
Поздрави и усмивки от мен! :)