Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезвяхме -
пораснахме, за да сме малки.

Предадох се на всички мелници,
това с борбата бе театър.
Задушно, Санчо. Скучни делници.
И само любовта е...вятър.

Защото сам се раждаш, друже,
и пак така си заминаваш.
На някого че бил си нужен
и той самият ще забрави...

А без илюзии е празно
сърцето, но тежи, проклетото.
Една последна ще запазя -
на изпроводяк да ми свети.

"А без илюзии е празно
сърцето, но тежи, проклетото.
Една последна ще запазя -
на изпроводяк да ми свети."

и оптимистично за неизлечими мечтатели.

а моето сърце разбито е,а лепило няма и затова изригват исландските вулкани

Тъй де - за всекиго по нещо ;)))

Я ти насам го дай,
да пробвам с новия "Локтайд" ;))))

По-точно казано
от личен опит.
(Разказа ми го една Фея!)
-Илюзиите се превръщат
в Плам
и тичат вчас да я докопат...
Фустата на Дулцинея!!!

O, мисълта ми чак немей
пред този огнен Плам по нея.
Но...мисля, че било е Фей,
щом е шептял за Дулцинея.
;)))

:)Страшни сте!Много хубаво стхотворение...интересно ми е коя е последната илюзия, не че искам да я използвам/:)/, но ме заинтригува:)

Кои?

Последната за всеки си е различна. Аз също си имам, но...няма да ти я кажа ;)))

и още по-страшно е, Санчо, ако нямаш какво да оставиш на изпроводяк да ти свети...
хубав стих, христам!

Така си е!
Поздрав! :))

E,няма как да гласувам поне с два гласа!

Затова ще се самоцитирам, в стих, и в проза.

" ...........
Аз ли живях този живот?
Егаси!
Останаха ми:
един приятел,
сина ми,
жена ми,
снаха ми,
спомена за двете лица
на любовта ми.

И дързостта
на вчерашната ми мечта! "

Защото какво е мечтата, освен една илюзия!

И нещо от " Шестото небе"
........... ...................
Но една сутрин хората от квартала видяха голяма, цветна реклама, окачена през нощта, офисът щеше да отвори врати същия ден.
” Магазин за намиране и откриване на мечти”
.......... ................
Над масата, на бялата стена беше окачено разрешителното на фирмата, с обсег на действие и дата на регистрация. За голямо учудване на всички дейността беше само една, оказана на рекламата отвън. Намиране и откриване на мечти. И най-долу още една, малко чудновата, реконструиране и ремонт на самотни вятърни мелници.........

Благодаря ти написаното, липсваше ми :))
Това ми напомни за една прекрасна не/детска песен

http://vbox7.com/play:b9197e82 с която те поздравявам! :)

Ти ме върна много назад, когато в студентския театър на Софийския университет едно момиче ме заведе на " Продавач на надежда" с Жоржета Чакърова.
После аз имах надежда да я забравя (не Ж.Ч. ), ама още не съм успял.
Много ти благодаря!