Не си прости това, че беше влюбен,

че търсеше в очите й въпроси,

чиито отговори беше уж изгубил,

че я изпросва с безнадежността на просяк,

похарчил и душата си от жажда,

че би проклел и себе си, и Господ,

че някога  изобщо се е раждал,

щом толкова е крехко да си жив -

животът е така чуплив и труден,

че просто няма как да си щастлив...

ако не си простиш, че пак си влюбен.

Тежко е когато някой те кара да се чувстваш виновен. Но когато сам си вменяваш вина е страшно...

Трудно е понякога.....

само ако можеше мъдростта да не върви след тъгите, но... крехко е да си жив, затова е и толкова красиво :)

Може и да е грях. Зависи от усещането...

Кое, да си простиш ли? Или да се влюбиш? ;))

Мъдростта, слава на Бога, няма нищо общо с любовта. ;)))

ako pone vednaj ne si bil vlyuben

Мдааа...автентична пападокска мъдрост :))