Постинг
08.07.2012 12:34 -
Любовна епидемия
- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно става дума. Само не потвърдени слухове.
- Последното, което разбрах е, че долу положението станало критично.
- Кое точно положение?
- Нали ги знаеш онези малки досадници със стреличките?
- Амурчетата. Чух нещо...
- Май тоя път здравата са сгафили.
- В смисъл?
- Абе знам ли ги! Може да са прекалили с амброзията. Изглежда са целили всичко, което се мерне пред очите им. Говори се, че са превишили лимита в пъти. И познай какво става сега сред простосмъртните...
- Ъъъ...какво толкова?
- Е как какво! Ако не се намесим навреме, ще избухне истинска епидемия.
- Не можеш ли да си по-ясен? За каква епидемия говориш?
- Ама ти май изобщо не си в час, а. Любовна, как каква!
- Ааа...любовна, значи. Не вярвам да е чак толкова сериозно, колкото го представят.
- Сериозно? Абе ти луд ли си? Ако тази работа се окаже истина и не се намесим навреме, свършено е с нас!
- Е, чак пък свършено. Преувеличаваш.
- Не знам какво ти става, но определено имаш някакъв проблем. И невръстните демони знаят, че любовта е най-големият ни враг. Всеки влюбен е една изгубена душа за нас, защото става труднодостъпен за омразата.
- О, я стига с тези клишета! И двамата сме достатъчно разумни, за да знаем, че има изпитани начини за трансформиране на любовта в омраза. Сякаш не го правим редовно.
- Че има – има. Но не и когато се е превърнала в стихийно бедствие. Конкуренцията само това чака. Не от вчера използват любовта като оръжие срещу нас.
- Ей, ама голям фаталист си бил за един обикновен редови демон!
- Амбициозен съм, това е. Очевидно за разлика от теб. В последно време си учудващо неадекватен. И липсваш от повечето ни събирания.
- Когато е спешно, винаги съм на линия.
- Там е работата. Кръшкаш при всяка възможност. А и когато присъстваш, това е само проформа – става все по-очевидно, че си небрежен, разсеян и допускаш грешки. Това се забелязва от ръководството.
- Не говориш сериозно. Аз...не мислех, че правя лошо впечатление.
- Съветвам те да ми кажеш какво става, и да се опитаме да решим проблема тихомълком. Защото ако продължаваш така, ще те линчуват публично, за назидание. Знаеш как е. Ще те лишат от силата ти, и ще те захвърлят долу, като жалък простосмъртен.
- Изобщо не съм и подозирал, че...
- Там е работата. Трябва да анализираме положението и да разберем какво така дяволски е разбъркало мозъка ти, че чак на демон не приличаш.
- Ама и ти...какви ги говориш. Защо да не приличам?
- Знам ли. Не съм виждал друг път демон да изглежда по този начин. Излъчваш нещо странно...Тръпки ме побиват от него. Да беше простосмъртен, щях да помисля, че си болен.
- Няма такова нещо. Искам да кажа – нищо ми няма. Чувствам се чудесно. Искам да кажа – никога не съм се чувствал по-добре.
- От как съм дошъл не си казал и едно смислено изречение. Работата е сериозна. Не че някога си блестял с особен ум, но сега съвсем...
- Ама къде се бавиш толкова, палавнико? Идваш ли?
- Това какво...
- Ами какво...Почакай само да й кажа, че няма да се бавя.
- Мда. Това да не е онази малка апетитна червенокоска, с която все те засичам напоследък?
- Тя е. Отивам да...
- Много добро попадение! Браво! После искам да ми разкажеш как е. Ще ми се и аз да се усамотя с тази малката...
- Да не си посм...Забрави!
- Какво? Нищо не разбирам. Що за реакция? Аз като ти казвам, че не си добре...
- И аз не разбирам. Но...не искам да я деля с никого. Искам я само за себе си.
- Е, това твоето...Как така само за себе си?! Абе що за странни идеи ти хрумват? Наоколо има толкова дяволски изкусителни красавици...
- Не ме интересуват изобщо. Искам само нея.
- Чакай, чакай...Да видим как беше...симптомите...Аха, сетих се. Постоянно мислиш за нея. Постоянно искаш да си с нея. Не желаеш да я делиш с никого...Спукана ти е работата!
- Защо...какво?
- Не мога да повярвам, но ти си заразен. Имаш всички симптоми.
- Заразен ли?
- Влюбен си, глупако! И идея нямам как е станало, но със сигурност онези малките са те простреляли. Загубен си. Как е станало, да му се не види, та ти дори нямаш сърце!
- Имам. От както съм с нея го усещам в гърдите си. И знаеш ли какво? Това усещане ми харесва.
- Ще те лишат от демонските ти сили, нещастнико, а ти седиш насреща ми, и дрънкаш небивалици.
- Ако това е любовта, която изпитват простосмъртните, нямам нищо против да стана един от тях.
- Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно става дума. Само не потвърдени слухове.
- Последното, което разбрах е, че долу положението станало критично.
- Кое точно положение?
- Нали ги знаеш онези малки досадници със стреличките?
- Амурчетата. Чух нещо...
- Май тоя път здравата са сгафили.
- В смисъл?
- Абе знам ли ги! Може да са прекалили с амброзията. Изглежда са целили всичко, което се мерне пред очите им. Говори се, че са превишили лимита в пъти. И познай какво става сега сред простосмъртните...
- Ъъъ...какво толкова?
- Е как какво! Ако не се намесим навреме, ще избухне истинска епидемия.
- Не можеш ли да си по-ясен? За каква епидемия говориш?
- Ама ти май изобщо не си в час, а. Любовна, как каква!
- Ааа...любовна, значи. Не вярвам да е чак толкова сериозно, колкото го представят.
- Сериозно? Абе ти луд ли си? Ако тази работа се окаже истина и не се намесим навреме, свършено е с нас!
- Е, чак пък свършено. Преувеличаваш.
- Не знам какво ти става, но определено имаш някакъв проблем. И невръстните демони знаят, че любовта е най-големият ни враг. Всеки влюбен е една изгубена душа за нас, защото става труднодостъпен за омразата.
- О, я стига с тези клишета! И двамата сме достатъчно разумни, за да знаем, че има изпитани начини за трансформиране на любовта в омраза. Сякаш не го правим редовно.
- Че има – има. Но не и когато се е превърнала в стихийно бедствие. Конкуренцията само това чака. Не от вчера използват любовта като оръжие срещу нас.
- Ей, ама голям фаталист си бил за един обикновен редови демон!
- Амбициозен съм, това е. Очевидно за разлика от теб. В последно време си учудващо неадекватен. И липсваш от повечето ни събирания.
- Когато е спешно, винаги съм на линия.
- Там е работата. Кръшкаш при всяка възможност. А и когато присъстваш, това е само проформа – става все по-очевидно, че си небрежен, разсеян и допускаш грешки. Това се забелязва от ръководството.
- Не говориш сериозно. Аз...не мислех, че правя лошо впечатление.
- Съветвам те да ми кажеш какво става, и да се опитаме да решим проблема тихомълком. Защото ако продължаваш така, ще те линчуват публично, за назидание. Знаеш как е. Ще те лишат от силата ти, и ще те захвърлят долу, като жалък простосмъртен.
- Изобщо не съм и подозирал, че...
- Там е работата. Трябва да анализираме положението и да разберем какво така дяволски е разбъркало мозъка ти, че чак на демон не приличаш.
- Ама и ти...какви ги говориш. Защо да не приличам?
- Знам ли. Не съм виждал друг път демон да изглежда по този начин. Излъчваш нещо странно...Тръпки ме побиват от него. Да беше простосмъртен, щях да помисля, че си болен.
- Няма такова нещо. Искам да кажа – нищо ми няма. Чувствам се чудесно. Искам да кажа – никога не съм се чувствал по-добре.
- От как съм дошъл не си казал и едно смислено изречение. Работата е сериозна. Не че някога си блестял с особен ум, но сега съвсем...
- Ама къде се бавиш толкова, палавнико? Идваш ли?
- Това какво...
- Ами какво...Почакай само да й кажа, че няма да се бавя.
- Мда. Това да не е онази малка апетитна червенокоска, с която все те засичам напоследък?
- Тя е. Отивам да...
- Много добро попадение! Браво! После искам да ми разкажеш как е. Ще ми се и аз да се усамотя с тази малката...
- Да не си посм...Забрави!
- Какво? Нищо не разбирам. Що за реакция? Аз като ти казвам, че не си добре...
- И аз не разбирам. Но...не искам да я деля с никого. Искам я само за себе си.
- Е, това твоето...Как така само за себе си?! Абе що за странни идеи ти хрумват? Наоколо има толкова дяволски изкусителни красавици...
- Не ме интересуват изобщо. Искам само нея.
- Чакай, чакай...Да видим как беше...симптомите...Аха, сетих се. Постоянно мислиш за нея. Постоянно искаш да си с нея. Не желаеш да я делиш с никого...Спукана ти е работата!
- Защо...какво?
- Не мога да повярвам, но ти си заразен. Имаш всички симптоми.
- Заразен ли?
- Влюбен си, глупако! И идея нямам как е станало, но със сигурност онези малките са те простреляли. Загубен си. Как е станало, да му се не види, та ти дори нямаш сърце!
- Имам. От както съм с нея го усещам в гърдите си. И знаеш ли какво? Това усещане ми харесва.
- Ще те лишат от демонските ти сили, нещастнико, а ти седиш насреща ми, и дрънкаш небивалици.
- Ако това е любовта, която изпитват простосмъртните, нямам нищо против да стана един от тях.
- Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял.
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Излезе сеяч да сее семе...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Излезе сеяч да сее семе...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Забавлявах се!
Аз съм от онези със стреличките................играя дартс! :-)))))
цитирайАз съм от онези със стреличките................играя дартс! :-)))))
чувството, че стоя зад врататат и послушвам.:) Ами те не се различават от нас.:) Хареса ми.
цитирай" - Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял."
цитирай- Но това ще означава, че съм живял."
theeconomist написа:
Забавлявах се!
Аз съм от онези със стреличките................играя дартс! :-)))))
Аз съм от онези със стреличките................играя дартс! :-)))))
Помня, че и аз се забавлявах, докато пишех това! :))
Успех със стреличките!
troia написа:
чувството, че стоя зад врататат и послушвам.:) Ами те не се различават от нас.:) Хареса ми.
А, да не си била ти онази палава червенокоска, която е успяла да накара един млад демон да усети сърцето си? ;)))
mamas написа:
" - Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял."
- Но това ще означава, че съм живял."
Да, да...;))
- Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял.
цитирай- Но това ще означава, че съм живял.
"- Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял."
Целта е пътя. Ъ, май и мен ме е прихванал този вирус... отиде ми дяволията.
цитирай- Но това ще означава, че съм живял."
Целта е пътя. Ъ, май и мен ме е прихванал този вирус... отиде ми дяволията.
Важно е да усетиш живота...Е, поне за нас, простосмъртните :))
цитирайzafirov написа:
"- Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял."
Целта е пътя. Ъ, май и мен ме е прихванал този вирус... отиде ми дяволията.
- Но това ще означава, че съм живял."
Целта е пътя. Ъ, май и мен ме е прихванал този вирус... отиде ми дяволията.
Но това означава, че живееш! ;)))
Поздравления, Хрис!
Б.
цитирайБ.
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш