Хем ръми, хем попива, но щом трябва. :)

Явно никога няма да разбирам висшата поезия с инженерския си мозък.
За мен тишината не може да вали, камоли в тъмно синьо.
Христамке, прощавай! :)))

Прощавай и ти, Куш, че така затормозвам инженерския ти мозък с моята поезия :))

Вярно е! И много се радвам, че го забеляза! :)

Лятна усмивка, Хриси! :)

Благодаря ти! С пожелание за прекрасно настроение и още усмивки :))