Постинг
30.03.2014 10:40 -
Кому е нужно?
- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката й го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втренчва така в момичето. Тя обаче не изглеждаше ни най-малко притеснена, напротив. Излъчваше толкова младежка жизненост и сексапил, че той за първи път почувства тежестта на годините си.
Разгледа листовката, която му беше пъхнала в ръката.
- Това... - заекна неразбиращо.
- Формуляр - бодро каза момичето - Трябва да го попълните.
- Не разбирам - промърмори той, докато четеше - Пълно е с точки и подточки относно задълженията на клиента. Кому е нужно всичко това?
- На фирмата, разбира се. Поради специфичността на услугата, която извършваме.
- Не е ли някак...прекалено. Да вземем това - клиента се задължава да не предприема действия в разрез със закона, както и с общоприетите правни и морални обществени норми на поведение.
- Ами да. Фирмата не може да поеме отговорност за действията на клиента, който се е възползвал от услугите ни.
- Че нима някой е тръгнал да върши престъпления? Хубава работа...
- О, и идея си нямате колко често се случва хората да реагират спонтанно и необмислено след получената информация. А това ме подсеща да поискам медицинското ви.
- Моля?
- А, нима не сте запознат? Това е задължително фирмено изискване. Има го във всички реклами.
- Изглежда съм пропуснал да го видя. То пък за какво е?
- Е, как! Задължени сме да се съобразяваме с физическото и психическо здраве на клиента. За да се избегнат всякакви рискове и опасности след извършването на услугата.
- А, имате предвид...
- Именно. Ако например имате високо кръвно, или, не дай си Боже, слабо сърце, не бихме ви посъветвали да ползвате услугите ни.
- И таз добра! Не е ли достатъчно всеки клиент сам да си решава...
- Става. Но само ако подпише декларация, че ни освобождава от отговорност и поема сам всички рискове.
- Наистина съм изненадан. Толкова много предпазни мерки, ама че работа! За тази цена мислех, че всичко ще стане бързо и безпроблемно.
- Но не всеки е склонен да поеме опасността от един инфаркт, например. Вие също едва ли бихте рискували, на вашата възраст...
- Така е. Като си помисля, права сте.
- Да, господине. Истината може да създаде сериозни проблеми в някои случаи, и ако човек не е напълно уравновесен и психически устойчив, риска е огромен. Длъжна съм да ви предупредя.
- Ясно. Сега започвам да се чудя как изобщо имате клиенти при това положение. Кому е притрябвала истината, щом може да ти донесе куп неприятности и да ти съсипе живота!
- О, не е точно така! Да знаете само колко хора сме ощастливили! Понякога истината може да донесе облегчение и истинска радост.
- Сигурно, ама...Малко прилича на лотария. Ако изтеглиш печеливш билет, всичко е супер, обаче какво правим в противен случай...Вижте, размислих. Отказвам се от услугите ви.
- Разбирам ви. Но помислете пак. Винаги може да се върнете.
***
Една вечер, месец след това, докато се прибираше с колата от работа заедно със свой колега, се сети отново за тази фирма. Не за друго, а защото колегата му сподели проблема си - съмнявал се, че жена му има извънбрачна връзка.
- Е, не вярвам. Та вие сте женени едва от две години!
- Абе и на мен не ми се вярваше, ама...Ох, само да знаех истината!
- Истината ли? Че за какво ти е чак пък толкова? Жена ти нали ти е на разположение винаги, когато ти потрябва. Сам си казвал каква добра домакиня и къщовница е. Ти да не би да не кръшкаш.
- Абе ти чуваш ли се какви ги приказваш! Ако ставаше дума за твоята жена, пак ли така щеше да говориш!
Той подскочи като ужилен. Колегата беше нацелил слабото му място.
- Така значи - рязко зави в пресечката, като опитваше да се овладее. - Нямаш проблем тогава. Щом искаш истината, ще си я получиш. Само че трябва да си изкараш медицинско.
- Какво говориш? Какво медицинско?
- Ето тук е - спря колата в края на улицата и посочи към табелата дори без да я погледне - Тук трябва да дойдеш, за да си получиш истината. Предупреждавам те обаче, че и цената си я бива.
- Виж, не ми е до шегички. Мислех, че ще ме разбереш, а ти си правиш майтап...
- Какъв майтап, бе човек, исках само да ти покажа къде ... - но тогава погледна табелата и зяпна. На нея с поизбледнели букви, но все пак достатъчно ясно, пишеше " Химическо чистене".
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката й го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втренчва така в момичето. Тя обаче не изглеждаше ни най-малко притеснена, напротив. Излъчваше толкова младежка жизненост и сексапил, че той за първи път почувства тежестта на годините си.
Разгледа листовката, която му беше пъхнала в ръката.
- Това... - заекна неразбиращо.
- Формуляр - бодро каза момичето - Трябва да го попълните.
- Не разбирам - промърмори той, докато четеше - Пълно е с точки и подточки относно задълженията на клиента. Кому е нужно всичко това?
- На фирмата, разбира се. Поради специфичността на услугата, която извършваме.
- Не е ли някак...прекалено. Да вземем това - клиента се задължава да не предприема действия в разрез със закона, както и с общоприетите правни и морални обществени норми на поведение.
- Ами да. Фирмата не може да поеме отговорност за действията на клиента, който се е възползвал от услугите ни.
- Че нима някой е тръгнал да върши престъпления? Хубава работа...
- О, и идея си нямате колко често се случва хората да реагират спонтанно и необмислено след получената информация. А това ме подсеща да поискам медицинското ви.
- Моля?
- А, нима не сте запознат? Това е задължително фирмено изискване. Има го във всички реклами.
- Изглежда съм пропуснал да го видя. То пък за какво е?
- Е, как! Задължени сме да се съобразяваме с физическото и психическо здраве на клиента. За да се избегнат всякакви рискове и опасности след извършването на услугата.
- А, имате предвид...
- Именно. Ако например имате високо кръвно, или, не дай си Боже, слабо сърце, не бихме ви посъветвали да ползвате услугите ни.
- И таз добра! Не е ли достатъчно всеки клиент сам да си решава...
- Става. Но само ако подпише декларация, че ни освобождава от отговорност и поема сам всички рискове.
- Наистина съм изненадан. Толкова много предпазни мерки, ама че работа! За тази цена мислех, че всичко ще стане бързо и безпроблемно.
- Но не всеки е склонен да поеме опасността от един инфаркт, например. Вие също едва ли бихте рискували, на вашата възраст...
- Така е. Като си помисля, права сте.
- Да, господине. Истината може да създаде сериозни проблеми в някои случаи, и ако човек не е напълно уравновесен и психически устойчив, риска е огромен. Длъжна съм да ви предупредя.
- Ясно. Сега започвам да се чудя как изобщо имате клиенти при това положение. Кому е притрябвала истината, щом може да ти донесе куп неприятности и да ти съсипе живота!
- О, не е точно така! Да знаете само колко хора сме ощастливили! Понякога истината може да донесе облегчение и истинска радост.
- Сигурно, ама...Малко прилича на лотария. Ако изтеглиш печеливш билет, всичко е супер, обаче какво правим в противен случай...Вижте, размислих. Отказвам се от услугите ви.
- Разбирам ви. Но помислете пак. Винаги може да се върнете.
***
Една вечер, месец след това, докато се прибираше с колата от работа заедно със свой колега, се сети отново за тази фирма. Не за друго, а защото колегата му сподели проблема си - съмнявал се, че жена му има извънбрачна връзка.
- Е, не вярвам. Та вие сте женени едва от две години!
- Абе и на мен не ми се вярваше, ама...Ох, само да знаех истината!
- Истината ли? Че за какво ти е чак пък толкова? Жена ти нали ти е на разположение винаги, когато ти потрябва. Сам си казвал каква добра домакиня и къщовница е. Ти да не би да не кръшкаш.
- Абе ти чуваш ли се какви ги приказваш! Ако ставаше дума за твоята жена, пак ли така щеше да говориш!
Той подскочи като ужилен. Колегата беше нацелил слабото му място.
- Така значи - рязко зави в пресечката, като опитваше да се овладее. - Нямаш проблем тогава. Щом искаш истината, ще си я получиш. Само че трябва да си изкараш медицинско.
- Какво говориш? Какво медицинско?
- Ето тук е - спря колата в края на улицата и посочи към табелата дори без да я погледне - Тук трябва да дойдеш, за да си получиш истината. Предупреждавам те обаче, че и цената си я бива.
- Виж, не ми е до шегички. Мислех, че ще ме разбереш, а ти си правиш майтап...
- Какъв майтап, бе човек, исках само да ти покажа къде ... - но тогава погледна табелата и зяпна. На нея с поизбледнели букви, но все пак достатъчно ясно, пишеше " Химическо чистене".
Няколко начина да отслабнем без изморите...
Сълза в отровно биле
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Сълза в отровно биле
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш