Полунощ е.
Кискат се сатири.
В очите им
танцуват самодиви,
а страстният им танц
нощта раздира
и се посипва
лунен прах.
Реката
бляскава снага простира,
тежи водата,
тъмна като грях,
студена-
като острие
на нож.
Прободен от любов
един от тях умира.
И от любов
се ражда.
Всяка нощ.

Атмосферата на моят свят, на душата ми. Рисувала си в което виждам и което в мен живее и навярно много подобни мен натури ще се познаят. Накара ме да се почувствам.

Бих се радвала да даря малко надежда и вяра.
:)))