По пръсти
по устни
по кожа
по клепки
по цялата мене
във мене
се стича
и лепне наслада.

На пръски
на капки
на струи
на шепот
на котешки лапки
и галещи пръсти
превръщам се
цяла.

Безкрайно
безумно
безкръвно
безбожно
без милост
без жалост
във тебе
оставям следи.

Незнайно
незримо
нетрезво
неземно
нередно
немирно
но чакан
по тези следи
се върни.

И пак ще кажа: когато импулса пише, когато бликат като от извор думите, изпуснати от юзди, разголени емоции, поетичното преживяване е истинско.

Това е Хрис - Хрис която познавам, макар и само виртуално - мелодична, красива, нежна и много романтична, каквото е и нейната поезия... !

Сърдечен поздрав, Хриси, за поредният незнаен, незрим, нетрезвен, неземно красив стих :)))))

Ох,миличка,след този коментар останах без дъх!
Прегръщам те!:)))

Вероятно защото твърде спонтанен е този шепот!;)
Поздравявам те и аз!:)