-Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа.Едва я видя в сянката на кестена.Самата тя беше като сянка-невзрачна,слаба,с разпиляна лавина от къдрици,които почти скриваха лицето й.
Той бръкна в джоба си и й подаде шепа монети.
-Не искам пари-леко отблъсна тя ръката му-Искам да ме целунеш!
"Не е с всичкия си..."-помисли той и понечи да отмине.
-Чакай!-тя застана пред него-Мога да ти позирам...гола,всякак...както искаш!Без пари!
-А така,и защо ще го правиш?Знаеш ли кой съм?
-Знам!Художник си...почти всеки ден те виждам.
-Някъде наблизо ли живееш?
-Не...няма значение...отиваме ли?
Той я изгледа.Опитното му око на художник отбеляза фината структура на чертите й,макар едва да ги виждаше под буйните й къдри.Тялото й в тия торбести дрехи беше една истинска загадка,но се долавяше крехкостта й.
Тя издуха хвърчащите кичури над очите си и отметна глава.Погледна го и...той сякаш чак сега я забеляза,защото видя очите й.Огромни,наситено сини,бистри и невинни като на дете.Очи,които събудиха някакви странни чувства в него,една кой знае откъде появила се нежност...
-Какво беше това с целувката?Да не би да си падаш по мен,а?-той се изсмя хрипкаво-Не си ли малка за такива работи?
Сигурно онази синя невинност на очите й стана причина за това да се качат в ателието,въпреки че той беше планирал цял куп неща за деня.
Попита я дали е гладна,и отвори хладилника да избере нещо за хапване,а когато се обърна,тя вече се беше съблякла.
-Хей,много си бърза!Защо не хапнеш нещо преди да започнем?Позирането е изморителна работа...
-Не съм гладна.-тя се беше загледала в картината на статива-Нарисувал си я по-красива,отколкото е всъщност.
-Ама ти...и нея ли си виждала?Май нямам никакви тайни от теб,а?
-Виждала съм ви да идвате заедно.Няколко пъти.С нейната кола,страхотна кола е.Сигурно е много богата,има вид на бизнесдама.
-Да,точно така -бизнесдама.Жена от класа.Страхотна е,наистина!
-Ще се жените ли?
-А,как си пропуснала това?-той се усмихна-Да,след около два месеца...Приготовленията са в пълен ход,тя иска разкошна сватба и се е заела с цялата организация.Аз междувременно подготвям изложба,така че съм оставил всичко на нея.Поне пийни нещо!-подаде й кутия Кола.
Тя я отвори и отпи бавно.Остави я на масичката и седна на канапето.
-Трябва да ми кажеш как да застана.
Започна някак сковано,но не след дълго се унесе в работата и колкото повече рисуваше,толкова повече оживяваше картината.Отдавна не бе рисувал с такава лекота,сякаш четката му сама намираше най-точния щрих и нюанс.Мина повече от час преди да си даде сметка,че изобщо не изпитва умора,но малката може би има нужда от почивка-толкова време не беше помръднала,стоеше като крехка,изваяна статуетка от слонова кост,толкова нежна,че изглежда всяко докосване можеше да я счупи.
-Хайде раздвижи се малко!-той остави четката-Почини си.Ама наистина,добър модел се оказа,толкова време стоиш абсолютно неподвижна!Страхотно!Не ми каза на колко години си.
-Вчера навърших 18.-тя се протегна и къдрите й се пръснаха по голите й рамене,към кръста,чак до малкото стегнато дупе.Красива гледка.
-Може ли да надникна?
Тя се приближи,и още докато пристъпваше към него,той разбра,че я желае повече от всичко.
Странно усещане беше,чак болезнено,защото много красиви момичета беше рисувал,много от тях бе пожелавал и имал,но никога така обсебващо.Винаги бе съумявал да контролира нещата.
Сега обаче вълната на желанието сякаш бе помела цялата му същност,и той стоеше развълнуван и напълно объркан от силата на връхлетялата го страст.Та тя беше просто едно обикновено слабичко момиче,почти дете,за бога!
Устните й го опариха и той престана да мисли...
На другата сутрин едва отвори очи,бяха заспали на разсъмване.Първата му мисъл беше за нея-това момиче беше истинска магия!Не секс бяха правили сякаш,дори не и любов,ами като че ли се бяха разтваряли един в друг,докосвайки най-чувствените си местенца...той още усещаше тялото й,топлината на устните й,гъделичкащата възбуда на косите й по себе си...
Потърси я в леглото,но видя,че е станала.Седеше на стола до масата и го гледаше.Изглеждаше доста странна застанала там неподвижна в здрача на утрото,и той я повика при себе си.
-Бих искал да останеш...още малко поне.Знам,усетих,че и за теб беше изключително изживяване тази нощ!Ти си...родена си да правиш любов,знаеш ли?Това си е дарба,и ти я притежаваш.Имах усещането,че си част от моето тяло,че си едновременно и в мен,и извън мен...неописуемо...
Тя се изсмя и звукът прозвуча като крясък.В слабата утринна светлина лицето й почти не се виждаше,но му се стори,че беше мокро.Плакала ли беше?
-Не ти се е сторило,аз съм наистина част от тебе.Онази част,която забрави напълно преди осемнайсет години,заедно с майка ми.Тогава и тя е била на толкова,помниш ли?Почина преди две години,но ми разказа за теб-колко те е обичала,как се е радвала,че ще имате дете,била е толкова сигурна в любовта ти.Наивница...Ти,ти не виждаш по-далеч от носа си,дори не забеляза,че имам твоите очи,същите...А...исках само да ме целунеш...татенце!

си го измислила!

..това е изчанчено..:/

неописуемо въздействаш...

че на един мъж като му стане ..оная работа и собствената си дъщеря ще оправи и даже няма да разбере коя е тя.:))

Ей така както съм си мила и нежна,и изведнъж ми щуква нещо потресаващо!;)
Брррр...настръхнах!!!
:))))))))))))

И още как!;)
А как би могъл да разбере,когато никога не се е интересувал дали изобщо я има?

:)))
Поне опитвам!

ако трябва да поразсъждаваме над сюжета - твърди се ,че героите си приличали. ако ставаше дума само за жени ,при такава прилика все една мисъл ще ти мине през главата - че може да става дума за родство. Тоя художник ако не мислеше с долната си глава и имайки предвид бурното си минало и настоящата си възраст ,също би трябвало да се досети. Обаче тук идва другата подробност, че мъжа макар и художник , наближава критическата възраст ,в която всяко по младо , което случайно му обърне внимание, го кара да се чувства млад отново и цар на джунглата, и той забравя мило и свидно , и даже собственото си име.
Класика в жанра.:)))))))
Иначе си е хубав разказа, нали знаеш. Още повече щом буди разни мисли. :))) Аз само малко анализ да направя.

Да ти кажа и аз доста поразмислих.
Всъщност дори и да приемем,че приликата е повече от очевидна(макар да споменавам,че е само в очите),кажи ми,мислиш ли,че един себичен,самовлюбен,самодоволен мъж на средна възраст,дори и да не е удобно забравил някои "неудобни"събития от миналото си,ще се замисли,че евентуалната му дъщеря(за която изобщо не подозира)има намерение да преспи с него?
Ситуацията излиза извън всякакви обичайни рамки,и точно това я прави меко казано непредсказуема.
Поне моето впечатление е такова...;)

иначе не мисля. би станало сълзлива история ,но твоя вариант е 99,9% вероятен. :)

Успя да ме накараш да подсоча като попарен.

А така!:)))
Това е идеята!;)
Зарадва ме,Стеф!:)))

Поздрави!!!

Дето се вика,дадох всичко от себе си!!!
:)))))))
Поздравявам те и аз!;)

страхотно е!!! НЕ само описанието,но и изненадата,която носи разказът... ХАреса ми :)))

Нещо напълно реално и случващо се в тоя объркан свят....