Ами да – такъв съм си, откак се помня.
Най-ранните ми спомени за хазартната ми натура датират от ранна детска възраст, още когато майка ми ме хранеше – много злоядо дете бях, и изобщо не признавах такива изпитани методи като „лъжичка за мама, лъжичка за тати”. И приказките също не вършеха работа.
Бях си измислил система – обзалагах се сам със себе си , в зависимост дали майка е облечена за излизане или не, приемах да ям или съответно отказвах. Ясно е, че още тогава съм залагал на печелившето положение, иначе сега не знам дали изобщо щях да бъда жив, с моя инат.
После като ученик открих, че това може да бъде не само тръпка, но и източник на всякакви придобивки, особено ако се обзалагаш с по-наивни от теб.
Как откривах наивниците ли? Ами ето, това е още едно умение, което човек развива покрай хазарта – става наблюдателен, анализира. Бързам да поясня, че никога не съм мамил, дори и когато направо си го просеха. Въпрос на чест за истинският хазартен тип е да спечели с достойнство, благодарение на вродената си и усъвършенствана с времето дарба да си играч от класа. Оставях ги сами да паднат.
Някои играчи разчитат на интуицията си, други си имат талисмани за късмет, или точно определен ритуал, за да им върви. Някои са склонни на всякакви мошеничества и дребни хитринки.
Аз в такива моменти усещам как някой сякаш се вмъква в кожата ми, подпалва мозъка ми, и той мощно поема в правилната посока като спортна кола на рали – шампионат. Понякога това усещане е много силно – до такава степен, че губя усещането за тръпка от играта, понеже съм убеден, че печеля. Друг път обаче е като плахо надничане – като че ли този някой иска да види как ще се справя сам.
В повечето случаи се справям. Но не винаги, което именно ме кара да изпитвам още по-голяма страст при мисълта дали ще успея.
На моменти направо имам чувството, че го виждам този някой – толкова е ярко присъствието му – елегантен, леко небрежен чаровник с хитри очи и лукава усмивка. Но толкова е станал част от мен самият, че не знам аз ли приличам на него, или той приема моята външност. Във всеки случай готин тип е, обича да се забавлява, и мисля, че много си допадаме.
Докато завърша училище имах всички ценни вещи, за които може да си мечтае един тийнейджър. Е, понякога не оставаха в мен задълго – появяваше се от време на време по някой сърдит родител, и заедно с нашите, се опитваха да раздават справедливост.
Много разговори сме провели с родителите ми в тая насока, все мъдри и поучителни, за вредата от подобно хазартно поведение. Тоест говореха те, и двамата са педагозите, това за тях си беше нищо работа, а на мен друго не ми оставаше, освен мъдро да се съглася с всичките им аргументи против и да премълча, не по-малко мъдро, аргументите ми за. Разбирах, че подобна хазартна игра вероятно нанася морални щети върху неукрепналата детска психика, но не е ли това един от начините да се научиш да губиш с достойнство, след като си поел риска да играеш. В крайна сметка аз ли трябваше да им обяснявам, че в този живот който не е добър играч, е губещ, и аз едва ли съм неморален от факта, че се възползвам от дарбата, с която те са ме създали. За което винаги съм им бил благодарен, макар да са го направили неволно, и да не осъзнават колко ценно качество е.
Още повече че както вече споменах, не винаги печеля – има моменти и на загуби, наричам ги приемливи загуби, защото ни най-малко не ме карат да се чувствам ощетен. Защото за да се насладиш напълно на джакпота, трябва да си усетил какво е да си губещ, както за да усетиш по-пълноценно сладкия вкус на живота, трябва да си изпил поне една горчива чаша.
Когато станах студент вече бях научил и друг житейски урок – хазартната тръпка може да бъде заразна. Достатъчно е да сондираш доколко е податлива нечия натура и да действаш в правилната посока.
Така успях да взема повечето си изпити, обзалагайки се с преподаватели, чиято хазартна страст почти достигаше моята. Мисля, че именно на тази основа си станахме много близки с повечето от тях, и бяха повече от благосклонни към моята особа.
Докато дойде време за държавните изпити вече до такава степен се бяха нахъсали, че почнаха да се обзалагат помежду си кой от нас как ще издържи изпитите, и аз, като техен любимец, печелех повечето гласове за себе си. Така че можех да разчитам на пълната подкрепа на болшинството, готови направо да ми подарят изпита, за да спечелят – за разлика от мен за тях беше важна крайната печалба.
От само себе си се разбира, че отношенията ми с жените също бяха хазартни. Това ще рече, че ако нямаше с кого, сам със себе си се обзалагах дали ще сваля тази или онази недостъпна красавица. Поради вродения ми чар много скоро въпроса започна да стои не дали, а за колко време ще успея да го направя, а когато завършвах вече бях разбрал, че това дори не си струва залагането, след като победата е винаги гарантирана.
Но когато попаднах на онази малка сладурана в казиното веднага надуших различното – тя носеше същата тръпка като моята. Паснахме си като отлети от един калъп – едва сега разбрах какво е да имаш срещу себе си равностоен играч. Обзалагахме се за какво ли не, по какви ли не начини – изобщо беше луда забава, а най-вълнуващото беше, че печелихме почти по равно, редувахме се.
Споделената хазартна тръпка придаде нови измерения и на сексуалната – бяхме неизтощими, ненаситни един на друг и все по-изобретателни. Обожавах я, беше най-хубавото нещо, което досега ми се е случвало, и й казах, че искам да споделя живота си с нея.
Тя се засмя, палаво разроши косата ми и ме погледна лукаво:
- Обзалагам се, че и ти няма да успееш да ме направиш своя жена. Да знаеш само колко преди теб са опитвали...
Приех облога с усмивка не само защото усещах пълната подкрепа на моя доверен човек, онзи, който гарантираше победителя в мен. А и защото за първи път толкова много исках да спечеля, че бях готов да заложа и себе си дори.
Не мога да кажа, че беше лесно, но бях упорит, не се отказвах нито за минута и най-вече – просто бях влюбен. Исках я повече от всичко и след около година все пак спечелих – тя се омъжи за мен. Моят хазартен ангел и този път не ме беше подвел.
Но само след още година научих поредния важен житейски урок – понякога печалбата си е чиста загуба.

Още една приказка на тема: Влюбили се, оженили се и после... се разочаровали. Впрочем - да се ожениш за някой, в когото си влюбен, си е винаги хазарт, залагане и налучкване, макар че от замаяност човек не го осъзнава в момента, в който го прави.
Сещам се за Сократ, който имал много зла жена - Ксантипа. Той казвал, че не е нужно много-много да му мислиш, когато се жениш. И после, ако се окаже, че си случил на добра жена, ще бъдеш щастливо изключение, а ако попаднеш на лоша, ще станеш философ...

Да, знам за Сократ и Ксантипа - мъдреца си е мъдрец, извлича полза от всяка ситуация, но не всеки става философ - някои просто стават стоици. :))))))))
Има и друга приказка - не се жени за голямата си любов. Не знам дали това действа в очакваната посока...
Много усмивки и слънчево настроение! :)))

И във всеки средно статистически, днес, като че ли я има част от хазартната искра на героя ти. Спечелването на нещо, заради самото спечелване, без ясната представа какво ще ти донесе.
Тръпката, че можеш да си го позволиш.

Изиграла е майсторски картите си. Искала е да спечели и е успяла. Блъфрала е удачно! Паднал е в капана, който сам си е заложил! Добре му се е присмяла. И на мен ми стана весело от твоят разказ!

Поздрави и весел ден!

Каква е логиката да не се жениш за голямата си любов? Та ако не за нея после, всичко е компромисен вариянт. А какав ще се окаже човека в последствие наистина е хазарт :)))

Логиката е да можеш да проявяваш логика, поне така казват. Казват също, че е много важно да разсъждаваш трезво, когато се зажениш, а любовта определено не помага много в това отношение. :))))))))
Но това са просто подочути оттук-оттам неща...знае ли някой колко истина има в това?! ;)
:)))

Поздрав и на теб!
Абе то любовта си е сляпа, та ако ще и най-опитния играч да си, пак ще те победи! :)))

Казал си всичко.
Няма какво да добавя.