Очите ми – те са моето проклятие.
Не, нямам предвид, че са от онези, дето урочасват. Различно е, понякога си мисля, че е по-страшно.
Случи се малко преди развода, когато жена ми ми каза, че ме напуска. Бяхме заедно повече от осем години, и си мислех, че сме щастливи. Странно, как хората се самозаблуждаваме понякога и успяваме да си изградим своя реалност от собствените си илюзии. Но аз просто я обичах, това е. И дори когато ми каза, че е поддържала извънбрачна връзка месеци наред, дори тогава не престанах да я обичам. Не знам защо – нали уж казват, че в такива случаи любовта се превръща в омраза – заради болката, заради предателството, за това, че си излъган...
- Познавам ли го? – попитах я.
- И още как! – отвърна ми – Най-добрият ти приятел! На мен не ми се вярваше, че толкова време няма да забележиш. Но той беше прав като каза, че виждаш само това, което ти се иска да виждаш.
После си тръгна, а аз престанах изобщо да виждам, не в преносен смисъл – буквално. Изгубих зрението си. Но понеже за известно време бях изгубил и усещането, че изобщо съществувам, не обърнах особено внимание на това. Всъщност осъзнах го малко преди да прогледна отново, и го отдадох на преживения шок.
После се замислих – може би временната ми слепота е била реална проява на онази, другата, която макар да не съм усещал, е била по-истинската. Тогава още не бях разбрал, че времето, прекарано в мрак, е отключило в мен тази способност, но сега съм сигурен, че е станало точно тогава.
Не я забелязах веднага, и разбрах защо – не беше достатъчно просто да ме наблюдават, нито само да ме виждат. Трябваше да погледнат в очите ми. После си дадох сметка за това с колко хора общуваме всъщност без почти да ги поглеждаме.
За първи път се случи в службата, с един колега и приятел. С него се разбирахме, понякога пийвахме по една-две бири, обсъждахме спортните новини, споделяхме и за семействата си. Та той дойде именно за това – да изрази съчувствията си за развода. Знаеше колко я обичах.
- Може би трябва да си починеш известно време – мило ми каза, и ме погледна със загриженост.
Погледнах го и аз, и изтръпнах – той се беше преобразил в някакво странно същество с кучешка муцуна и остри космати уши, което издаваше странни квичащи звуци. Изпищях и инстинктивно закрих очите си – гледката беше трудно поносима.
Той се втурна да ми даде чаша с вода, после се засуети разтревожено край мен.
- Ще се оправя – едва промълвих, повече на себе си отколкото на него, защото отказвах да приема, че това нещо наистина ми се случва. Той каза, или по-скоро излая още нещо, и се измъкна от стаята, а аз останах все така недоумяващ и потресен. Май е прав, мина ми през ума, първо се случи онова със зрението ми, а сега и тези халюцинации. Най-вероятно е нещо на нервна почва, тая история с жена ми ме беше съсипала напълно.
Малко по-късно, точно когато ме затрупаха с работа и почти бях забравил за инцидента, се появи друг колега.
- Абе ти знаеш ли какви ги разправя твоето приятелче?
Всички знаехме, че е интригант и голяма лисица, за това и не му обърнах особено внимание.
- За какво става въпрос? – попитах, колкото да не е без хич.
- Аз отдавна ти намеквах да внимаваш с него – само ти се прави на приятел, а всъщност само гледа да докопа кокала – иска твоето местенце, и не спира да работи по въпроса!
- Не разбирам – остро казах. Винаги съм ги мразел тия приказки зад гърба – ако нещо не ти харесва, кажи го в очите.
- Говорил на шефа, че не си добре след развода, днес си припаднал в ръцете му, едва те свестил. Съветвал го да те освободи от работа за известно време да си полекуваш нервите, а той бил готов да поеме твоите задължения през това време. Представи си!
Бутнах стола назад и рязко станах, ако можех, щях да го изпепеля с поглед, толкова ми кипна. Но...на негово място стоеше уродливо създание с остра лисича муцуна, рижава козина и малки подли очички.
Тогава ми просветна – бях се сдобил със способността да виждам истинската същност на хората, такава, каквато те или не подозират, че имат, или я прикриват.
За доказателство започнах да се вглеждам в очите на околните – какъв ужас! Секретарката на шефа се оказа усойница, съседът и жена му – доскоро семейни приятели, видях като двойка плъхове, един познат от студентските години си беше просто...прасе. Но за него си знаехме още като студенти. Виж, когато няколко дни по-късно видях отдалече бившата ми жена с първия ми приятел подръка, в началото ме обзе любопитство, но после се изплаших и заобиколих отдалеч.
Какви ли чудовища щях да видя?

***

Няколко месеца по-късно в службата дойде нова колежка – прекрасна млада жена. Нали знаете как има хора, с които сте сякаш от една кръвна група – толкова добре се разбирате. Всички животни в службата (вече така ги наричах) се изредиха да я свалят, но тя имаше очи само за мен.
А аз дълго време се страхувах да й дам възможност да се огледа в моите, прекалено много я харесвах и се страхувах да не се разочаровам. Не можех да си представя и нея да видя по начина, по който виждах всички останали, от това наистина щеше да ме заболи. А и нали неотдавна бях изживял най-голямото разочарование в живота си – загубата не само на любимата жена, но и на най-близкия си приятел. Не бях готов да изпитам още една подобна загуба.
И тогава един ден тя ме изненада – целуна ме, и погледна в очите ми. До дъното, направо потъна в тях, а аз потънах в нейните и за пръв път от много време изпитах истинско, неподправено щастие. Защото те си останаха същите топли очи, а тя...Тя бе по-красива от всякога.

Това е, ако в един човек не видим нищо повече от това което е, и ако в една реалност не видим нищо повече от самата реалност, а те ни привличат, това изглежда е любовта. Без илюзия, причистена и гола, естествена.

И толкова трудно е да имаме очи към същественото!

Страхотен постинг - наистина понякога хората се заблуждават и виждат само това , което им се иска да видят...За съжаление истинските и стойностните хора са все по - голяма рядкост - ако се замислим върху разказа наистина можем да оприличим хората като животни . Благодаря за удоволствието , което ми достави и за поуката и мъдростта в него !!!

Очите...те не остаряват... и не лъжат!
Да се вгледаш в очите на някого е да проникнеш в самата негова същност...
Поздравления, писателко, днес е и твой празник!
Честит светъл ден, Хрис!

познавам тази жена, Хриси! ;)

Все съм си мислила, че имам очи за същественото, откривала съм го дори там, където същественото е било съвсем различно от очакваното. Изглежда, "съществено" е относително понятие, много повече, отколкото ни се струва понякога. Защото всеки си има своето "съществено". ;)
:)

Здравей, мило, и честит да е този празник и за теб! :)

Понякога си е обида за животните такова сравнение, бих казала! Но поуката си е поука! :))))
Щастлив ден! :)))

Светъл празник и за теб, вълшебнице! :)
И най-хубавото, но и най-лошото понякога са невидими. За това - да се учим не само да гледаме, а да виждаме! :)))

Знаех си аз - ти си истински късметлия, нали? ;)
:))))

и аз ти го честитя, защото ти знаеш как да използваш тия буквички, за да ни накараш да се замислим и да опознаем себе си и светът около нас!

Честит да е и на теб, май всички дето сме тук добре се справяме с буквите! :)))
Благодаря ти, прекрасен да е денят ти! :)))

Очите ти, очите са виновни, че вътре в мене бавно се разлива като стихиен огън онзи порив за ласка, за докосване, за близост. В очите ти, в очите ти е всичко, което не успяхме да си кажем. И то сега опива като вино, с тръпчивата си, няма сладост по устните ни се разливат мечтания, оставени негласно целувайки,в нощта да разсъбличат и лудостта, и святото от радостта... Свещта угасна, може би от свян, или от нещо
по неустоимо... И ако тази красота бе грях, виновни са, виновни са очите ти.
честит 24 май ...весел и исмихнат да е денят ти

Очите ти, очите са виновни, че вътре в мене бавно се разлива като стихиен огън онзи порив за ласка, за докосване, за близост. В очите ти, в очите ти е всичко, което не успяхме да си кажем. И то сега опива като вино, с тръпчивата си, няма сладост по устните ни се разливат мечтания, оставени негласно целувайки,в нощта да разсъбличат и лудостта, и святото от радостта... Свещта угасна, може би от свян, или от нещо
по неустоимо... И ако тази красота бе грях, виновни са, виновни са очите ти.
честит 24 май нека да е слънчев и усмихнат денят ти...

Честит да е и за теб този хубав най-български празник!
:)))

Наистина много красиво и поетично! :)
Благодаря.

Така си е - всички ние интуитивно долавяме истинската природа на другия. Интуицията от първите секунди ни казва: този е куче, тази е лисица, а с този просто никога няма да се разберете. Но ние хората постепенно сме се отучили да чуваме интуицията. Потънали сме в условности, илюзии и заблуди; често вярваме, че истината за другия е тази, която на нас ни се иска. Ако отново се научим да се вслушваме в този глас, колко ли беди ще си спестим... Много ми хареса и това, че след като истинското виждане на хората осенява героя, той ги вижда като животни. Такива сме си дълбоко някъде... И най-вече: Честит празник!

Честит празник и на теб!
Благодаря ти, че сподели точно това мое виждане за нещата. И че си го изразил не по-малко добре от мен! ;)
:)))

дали сте чела Дафни дю Морие-"Птиците" и по-точно "Сини лещи"?!

Чела съм доста неща на Дафни дьо Морие, но не и "Сини лещи". Какво е - роман, разказ, новела?

е разказ от сборника"Птиците".Героинята му Марда Уест има дарбата да вижда същноста на околните по същия начин ,по който го прави героят на Вашия разказ.Фактът,че не знаете за този разказ засилва респекта ми към Вас,както и удоволствието с което Ви чета.

Непременно ще го намеря и ще прочета този разказ, благодаря, предизвика интереса ми. :)))
Поздрав! :)))

Ако можеме да виждаме по този начин, сигурно щяхме да мислим, че сме в зоологическа градина!

А как ли ни виждат животните...
:)))

сигурно като някакви уроди!

Е, недей така, де!
Аз, сигурно заради котешкото в мен, толкова се надявам да се харесам на някой величествен и горд лъв! ;)
:))))))

Прекрасна идея! Поздрави!

Поздрав и от мен! :)))

четох и постинга, и коментарите:))) Благодаря христам:)!

Благодаря и аз! :)))