Ще си отида някъде по здрач,
денят когато плахо гасне,
а лунен сърп небето драсва
и го поръсва с звезден плач.

Ще си отида някъде по здрач,
когато за секунда само
от крясък, времето е нямо,
и няма думи разпилени
по устните ми - разтопени,
по кожата ми - отпечатък.
Разказва вечността на кратко
един клошар, приседнал в мрака
и някой му подхвърля грош.
Ще бъде празна тази нощ,
но ще тежи като надгробна плоча.
Защото няма да ме има.
Ще съм си тръгнала. Със здрача.

за тебе ще проплача...
Ще чуеш
как заглъхва моят стон,
когато тихичко палача
прибира се във своя дом.

Недей! Дори и да ме няма,
когато дойде вечерта,
не ще да е голяма драма.
Ще грейна цяла сутринта! :))))

..и тъжно.

Поздрави от мен :*

Благодаря ти. :)

...А какво мислиш за
http://romark.blog.bg/viewpost.php?id=211696

... Какво мислиш за
http://romark.blog.bg/viewpost.php?id=211696

Само за това ли? :))) Интересно, определено! Но не достатъчно. Май ще трябва да те поразгледам...

Гледай ме, гледай!!!

А виждам, и ти ме поразглеждаш. Добре, добре...;)))

как звучииииии!!!

Как звучи?

сякаш влизам в аромат

А как ли би изглеждало в цветове...?

Ароматът или стиховете твои?
общуваме с въпроси сякаш някой ни следи.
така приятно е да пиша.
странно, и перфектно като в буря,
като в песен,
сакаш е наистина, нали?!