Не си падам особено по хора, дето си врат носа във всичко и имат мнение по всички въпроси. И то мнение, на което абсолютно не трябва да се противоречи, защото в същото време са много чувствителни и тънко обидни.
Точно от този тип е гаджето на приятелката ми. Имах впечатлението, че и в най-интимните моменти, когато тя му засвидетелства голямата си любов, той е способен да я зареже, за да не изтърве някоя клюка, върху която после да направи своя винаги безкрайно компетентен и нетърпящ възражение коментар.
Не казвам, че това ме дразнеше. По-правилно щеше да бъде ако кажа, че ме вбесяваше, и понеже обикновено съм твърде директна, казвах му го открито.
- Не виждам нищо лошо в това човек да е в течение на нещата около себе си, и да показва съпричастност – отговаряше ми в типичния за него високопарен стил и ме поглеждаше пренебрежително. Боже, коя бях аз, да не забележа неговата огромна начетеност и компетентност? Не си бях и мислила, че е възможно някой да има толкова високо мнение за себе си, при това без грам покритие.
- Аха. В течение, значи – подхвърлям с неприкрита ирония – А дали е възможно някога да ти мине през ума, че не винаги е добре да натрапваш мнението си? А да го задържиш за себе си, примерно, особено когато никой не ти го иска. За да не става течение...
Понякога съм много остроумна, или поне опитвам, което в повечето случаи се приема добре. Освен в случаи, когато не го разбират, или не им отърва. А в този случай без съмнение и двете.
Както и да е, често се случва и той, и приятелката ми да ми се цупят. Работата е там, обаче, че на мен човек не може да ми се сърди дълго, защото все гледам да обърна нещата на майтап, ако и понякога да не ми се получава смешката. Но важното е, че проявявам желание да замажа положението, ако видя вкиснати физиономии наоколо, и понеже съм си сладурана, обикновено номерът минава.
Още в началото на връзката им, щом го усетих що за стока е, се опитах деликатно да й намекна , че би било чудесно, ако му повлияе и той посмекчи малко тези дразнещи черти от характера си. С времето обаче разбрах, че тя изобщо не е в състояние да го промени, и все повече се убеждавах, че за нея е по-добре да скъсат. Беше започнала да се променя, той я потискаше, а тя дори не си даваше сметка за това – съвсем си беше загубила ума по него. Ясно е, че в една връзка винаги единия обича повече, по-всеотдаен е, по-склонен към компромиси, жертви, и всякакви такива дребнички лишения, които вместо да го ощетяват и да му показват, че си е загубил ума, го карат да се чувства истински щастливец и най-големият късметлия, задето някой му се е качил на главата.
Точно това се отнася с пълна сила за приятелката ми – приемаше всичките му недостатъци като манна небесна, а аз една дума да й кажех, сърдеше се и изобщо не искаше да ме слуша.
- Виж, не знам ти какво мислиш – в изблик на откровеност й казвах аз – но нима наистина смяташ за редно гаджето ти да е наясно дори със закъснението на месечния ми цикъл, и да подхвърля по този повод шегички с типичното за него съмнително остроумие?
- Аз не съм му казвала нищо – невинно казва тя – Най-вероятно е чул когато си говорехме миналата седмица...
- Ахааа – вдигнах назидателно пръст срещу нея – именно това имам пред вид! Той някак все успява да чуе, и да се намеси във всяка информация, дори и тя изобщо да не е за неговите уши! Каква деликатност само, честно ти казвам, аз това изобщо не го разбирам. Къде си ти в тази връзка, имаш ли мнение за нещо изобщо? То бива любов, ама той сигурно има предпочитания и относно ролките ти за коса! Ето за тези не може да не ти е казвал, например, че съсипват косъма!
Нямах предвид буквално това, казах го по-скоро в преносен смисъл, като пример за неговото обсебващо влияние върху нея, но за мое изумление тя погледна гузно встрани, само миг преди да заеме обичайното си в такива случаи, сърдито изражение. Какво ли изобщо се чудих, от него всичко можеше да се очаква!
- Добре, де – смънка тя – и аз не съм във възторг, че постоянно ми прави забележки, но кажи ми, кой е идеален? Лесно ти е на теб – с мъж като твоя колко му е да даваш съвети – като писано яйце те гледа, обожава те, глези те...а аз...Разбираш ли, и аз имам нужда от някого до себе си, вече не съм толкова млада, нали?!
Погледна ме сърдито, и с някакво ожесточение добави:
- Много важно, че бил на всяка манджа мерудия! Това да му е кусурът!
Нямах вече нито сили, нито желание, пък и не виждах смисъл да й говоря колко неприятности може да донесе подобно обвързване само заради идеята да има мъж до себе си. Но на фона на все по-нарастващия брой омъжени приятелки, тя явно се чувстваше потисната при мисълта, че може да остане стара мома, и беше готова на всякакви жертви, за да го предотврати.
Това ме накара да поохладнея към нея, не можех да толерирам подобно отношение, и всъщност все не ми се вярваше, че е способна да стигне до там да пренебрегне себе си, за да се впусне в подобна самоубийствена връзка. Ако бях малко по-лицемерна и не ми пукаше за нея, вероятно отношенията ни щяха да си останат непроменени, но аз винаги съм била искрена и пряма, особено към хората, на които държа. И въпреки, че усещах как моето отношение все повече задълбочава пропастта помежду ни, не можех да го променя, но и не губех желание да й помогна с цената на всичко.
Няколко дни по-късно ги очаквах на вечеря в къщи, все още поддържахме добри отношения, в името на дългогодишното ни приятелство. Избрах много внимателно момента, когато обсъждаха кой филм да гледаме след вечеря, и се заех с мисията си. Бях толкова очевидно задълбочена в тайното си занимание, че нямаше начин той да пропусне това.
„Скъпа моя – пишеше в писмото, което четях дискретно прикрита от масата – обожавам те, и ми е трудно да го крия повече. Искам да го изкрещя на целия свят, особено след тази вълшебна нощ, която прекарахме заедно миналата седмица. Знам, че и ти споделяш моите чувства – не е нужно да го казваш, вместо теб го казаха очите ти, устните ти, тялото ти говореше вместо теб. Знам, че сега си с него, но сама си даваш все по-ясна сметка, че този надут фукльо само трови живота ти. Достатъчно си ми споделяла, за да знам що за досадник е, и че прекрасна жена като теб заслужава нещо много повече – един истински влюбен в теб мъж, а не самовлюбен нещастник като него. Не забравяй – обичам те, любов моя, и те очаквам с цялото си сърце!”
- Охо, виж ти! – чух зад гърба си точно както очаквах, ликуващото гласче на приятелят й – Любовно писъмце, браво! Да не повярваш просто...
- Да, да, и аз съм изненадана, при това много – ухилих се широко и го подадох на нищо не подозиращата ми дружка - Изпадна от чантата ти, докато си търсеше носните кърпички. Извини ме, не знаех, че е...толкова лично! Моите поздравления!
някой да има нужда от международен транс...
1. Хомосексуалист, който се изхожда по г...
Ясно е, че в една връзка винаги единия обича повече, по-всеотдаен е, по-склонен към компромиси, жертви, и всякакви такива дребнички лишения, които вместо да го ощетяват и да му показват, че си е загубил ума, го карат да се чувства истински щастливец и най-големият късметлия, задето някой му се е качил на главата.
Аз си мисля, че не винаги е така.
И си мисля, че този разказ е още едно доказетелство на моето твърдение, че всеки обвинява другия точно в това, в което той прави.
В какво обвинява приятеля на приятелката,
ЧЕ СИ ПЪХА НОСА В ЧУЖДИ РАБОТИ И ДАВА СЪВЕТИ,
а тя самата какво прави, като странично лице в тази връзка
ПЪХА СИ НОСА В ЧУЖДИ РАБОТИ И ДАВА НЕЖЕЛАНИ СЪВЕТИ.
Хриси, ти си гениален разказвач, това е безпорно, но понякога се случва твоята гледна точка за правота да не съвпада, примерно с моята... И това не означава непременно, че може би и двамата не сме прави. :)))
Не си падам особено по хора, дето си врат носа във всичко и имат мнение по всички въпроси. И то мнение, на което абсолютно не трябва да се противоречи, защото в същото време са много чувствителни и тънко обидни.
и в същото време прави точно това.
Това е основната ни грешка при много отношения и най-вече при родители-деца "Аз знам по-добре от теб, какво е правилно и неправилно за теб". А дали наистина е така? Кой може да каже колко сме обективни при преценката си? С какво прави си мислим че с нещо сме по-умни от другите имаме право да съдим и решаваме вместо тях? Това е в разрез с моята Теория за Територия - всеки има право на лична територия, т.е. живота си, където той сам е отговорен и взима решенията. Този , който ни отнема правото на решение според мен е нарушител, преминал границата на чужда територия.
Благодаря ти, че чрез разказите си показваш такива разнообразни характери
Е, не казвам, че героинята ми малко не си пада и тя от тях, но поне го прави с мисълта, че спасява приятелката си. И дори успява, а това никак не е малко. :))))))
Права си за територията, но помисли - ако един такъв "нарушител" спаси живота на някой, който съвсем категорично е решил да се раздели с него, не е ли разумно навлизането в тази лична територия. Разбира се, всичко е много относително и зависи от конкретните хора и конкретната ситуация.
Но...това е само едно от тълкуванията. Не отхвърлям и твоята версия, както и факта, че от непотърсената помощ понякога може да има повече вреда, отколкото полза. :))
Много актуално за една заблудена душа до мен.
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш