Не помня от кога не съм се виждала
в очите ти, като във огледало.
Затворихме се в светове, иззиждани
от времето. И се изгубихме изцяло.

И сенките на топлите ни спомени
ако запаля в мене, като в храм,
и хиляди молитви да отправя -
ще съм сама. И ти ще бъдеш сам.

Как свикнахме със теб да сме самотници,
докато се държахме за ръце...
В очите ти е пусто като в гробница,
в която бавно тлеят векове.

Но аз не мога да се примиря безволно.
Все още ми е нужно да обичам!
Виновна ще е моята природа -
не искам много. Всъщност искам всичко.