Аз цял живот се уча да прощавам,

но мога само да го изрека.

Нали от думи белези остават

като следи, изсечени в скала.


Опитвала съм кротко да забравя

и благородно да си замълча.

Като светица исках да прощавам.

Като жена - не можех да простя.


И ако днес молитвено минавам

през мислите ти плахо и неслучено

помни - аз цял живот се уча да прощавам.

А ти? Дали си се научил?

Цял живот се учим
и пак понякога грешим,
със думи, жест и рими
когато някой нараним.

Не знам дали си даваш сметка колко са истинни думите ти ... Поздрави!

се прощава истински и е редно да сме искрени поне пред себе си. Цял живот се учим на какво ли не, включително и на прошка. Аз не се и опитвам "като светица", защото първо трябва да се науча като човек...Успех и бъди здрава.:)

Усмивка за теб в този празничен ден :)

Това не знам и аз. Но са изживяни...
Хубав празник от мен :)

Да, това е - първо трябва да се научим да бъдем себе си.
Благодаря ти, хубав празник и на теб :)

когато отзвучи болката, трябва да се учим да лекуваме душата си, както се учим да лекуваме и тялото си, но методите са различни. На за това понякога цял живот не стега, важното е да опитваме и да имаме желание.

Слаби сме и грешим, и толкова е трудно да се научим да прощаваме грешките. Дори и когато обичаме, тогава сме най-силни и...най-уязвими.

Бяло сирене в нощвица
червено вино в паница
синьо мънисто на ръчица
пълно щастие в душица!!:)

Чудесно пожелание! Благодаря ти, и прегръдка топла! :)

доста трудна тема, ако знаеш само как и мен ме мъчи, и не толкова прошката колкото може би думата търпимост, колкото къде е границата в която да си кажем че имаме всичко което ни е нужно

Като теб е всеки който малко познава себе си, учи цял живот и знае, че се учи. Лекомислено да забравиш не е прошка. Да оправдаеш нечия вина не е прошка. Прошка е без да оневиниш, да приемеш човек без вината му, а това е и единственият начин да приемеш и себе си от своите вини. За да имаш и силите да се откъснеш от тях.

Въпрос на вътрешно усещане. А тази граница...нима има човек, способен да постави такава? ;))

Всички цял живот се учим, Стеф. Едва ли има някой, който е така наясно със себе си, че да се счита напълно завършен и изграден като личност, независимо от възрастта и опита си. А да простиш, означава да си силен и да го съзнаваш. Останалото са компромиси.

Да простиш се иска сила...Да простиш на себе си първо, за да можеш да простиш и на другите...

Аз трябва днес да помоля за прошка, нали е такава традицията? И това е, което се получи... ;))

Просто да ти е прости:))
Малко късничко, но по-добре по-късно, отколкото още по-късно;)))
Да прощаваш е израз на най-голяма сила. Само силните могат да прощават. И обичащите. От където следва логичният софистичен извод;), че обичащите са силни.

Благодаря, че намина, прощаващ приятелю. :)
За теб зная, че си силен и можеш!

болката гореше с най-голяма сила в мен. Простих, когато чувствай най-голяма липса..и тогава излязох от омагьосаният кръг. Само така прекъснах нишката на гнева и намерих покой. Заслужавал, искал или или не - простено да Му е. И простих, напук, че всички виждат мазохизъм, садизъм и пр. и пр. в тази ми постъпка.

Значи си щастлив човек, щом си успяла да намериш сили за това. И си благословена да откриеш този мир в себе си, към който всички се стремим. А какво значение има хорското мнение?

За нейната светлина в душата може да се напишат много стихове. Може би си сложила началото на цикъл. Защото първо е раздвоението. Нататък следват перипетиите - до пълното прощаване. Привет!

Привет! Може би е така - не съм съвсем наясно с циклите, през които преминава пълното опрощаване. Но определено търся пътя /и тайничко се надявам да не ми се налага... ;)))/

Какво е прошката? Действие или благодат? Защо казват, че Исус Христос е приел греховете ни? Можем ли да простим на починал човек? Можели умрелия да ни прости? Трябва ли човек да отказва прошка когато прегрешилия я поиска? Може ли Бог да прости греховете ни? Възможна ли е частична прошка? Струва ми се, че това са много интересни въпроси и ние през целия си живот не успяваме да отговорим на тях. Случаен ли е обичая младите първи да искат прошка от по-възрастните и след, като възрастните опростят греховете на по-младите от своя страна да поискат прошка. Защо това трябва винаги да се прави лице в лице, ако това е възможно? Какво наистина се случва с душите на хората в този толкова малко изследван феномен?

Желая празнично настроение!:)

Благодаря ти! Да е честит на теб светлият ден! :)