Все още са високи планините,

реките пак са хукнали нанякъде,

задъхани във мокрото си синьо.

Над равнините - златни както някога -

небето си е още от коприна...

Или това е просто отпечатък

от нечие полуизтрито  вчера,

когато беше блян едно "оттатък",

където рухват всички бариери.

Отвъд, където  в сбъднатото утре

полека избледнява онзи спомен

за  пълното със птичи песни утро.

И изгрева, над селски двор отронен.
 

подари ми усещане за пролет,слънце и простор :)

слънчев ден, Хриси! :)

Честит празник, Хриси! Стихотворението ти е прекрасно!
Поздрави и усмивки:)

"Обичам таз земя голяма
тъй както си обичам мама..."

Нека не избледнява споменът, нека се завърнат преминалите бариерата, за да я има България!

Ti me razplaka :(

Честит ти празник, па макар и на патерици. Хей, ти и реклама за сапун да направиш, пак ще е супер стих. Поздрави

Дано съм докоснала красивия спомен за родния град :)))

Слънчев ден! :))

Благодаря за поздрава! Следпразнични усмивки :)))

Поздрав от едно красиво родопско градче, Славе! С пролетно ухание :))

А ти ме трогна.
Прегръщам те :)

Честито и на теб, Влади, да е светъл денят ти! :)

Хубав ден!

Ne moze da izblednee utroto s ptichite pesni-ne i dokato si otvud barierata... kazvala sum ti veche che si neveroiatna , no ne moga da ne se vuzhitia otnovo s kolko malko dumi mozesh da pokazesh potoci ot chuvstva... Usmihnat den :)

Поздрав и от мен!:)

Усмихвам се с теб и отново ти благодаря! :)

Хубаво е Хриси:)
Поздрав!