Засядат понякога думи бодливо
зад устните, стиснати нямо.
А нещо отвътре расте като живо
и става от вик по-голямо.

Умее да ръфа и глозга до писък,
прегракнал от  сляпо безмълвие.
Отгризва червиво най-светлото в мислите,
прекършва им живите кълнове.

А друг път се ронят на бисерни капки,
по-живи от дъжд и от семе,
задъхани в своята нежност се гонят
и спират замаяно времето.

И дълго отекват. Изплитат безвремие
в тънка невидима мрежа.
Орисват  с любов. Като феи на бдение.
И нещо красиво се ражда.

Б.

И аз в момента не намирам думи,...
...
:)))

"Засядат понякога думи бодливо
зад устните, стиснати нямо.
А нещо отвътре расте като живо
и става от вик по-голямо."

Сякаш моите мисли чета. Само дето аз не мога да ги изразя толкова хубаво. Поздрави за поредната доза красота, с която ме дари.

Усмихната седмица, приятелю :)))

Има и такива моменти. Но аз ги харесвам когато се ронят на бисерни капки ;))))))

И чужди мисли чета, и на ръка гледам, и бъдещето предсказвам. Фея, бе Влади :))))))

"Засядат понякога думи бодливо
зад устните, стиснати нямо.
А нещо отвътре расте като живо
и става от вик по-голямо." - Който каже, че не му се е случвало, ще излъже!
Прекрасна си, както винаги, Хрис!

Фейо добра, усмихни ме, па макар и с лъжа :)

http://rosidi.blog.bg/tq-i-toi/2010/04/13/10-te-principa-na-gandi-da-promenim-sveta.527638

Благодаря, слънчице! :)))

Благодаря ти, ще го видя задължително! :)