"Има време за тръгване, мила" парнар


Още дълго седя  във очите ти,

има време за тръгване, мили.

По перваза ми стича се лятото

и е толкова девствено синьо,

 

че прилича на първо причастие,

а е всъщност последно отпиване.

А така ми ухаеш на щастие,

че от теб съм пияна, любими.

 

Още дълго оставам по устните,

във соления вкус по клепачите...

А след мен чувам как тишината ти

като струна откъсната плаче.

Успещна и усмихната седмица!!!

Прекрасно!

нещо очароващо в женската поезия, може би специфичната чувствителност, която я обагря.
Браво, Хрис.:)

Благодаря, адаш, да ти се връща! :)))

Благодаря ти! :)

Дълбока чувствителност, по-скоро чувственост, съм срещала и в мъжки стихове, но наистина усещането е различно.
Благодаря ти сърдечно :)

Поздравления, Христам!

Ти чувала ли си такава тишина? ;)

Страхотно! :)

Боли от такава любов, а пък е толкова истинска и споделена!
Потапящ те във специфичната атмосфера стих! Невероятно усещане!

;)))

Няма да е любов, ако не боли.
Благодаря ти, че сподели усещането :))

"така ми ухаеш на щастие..."
колко хубаво! обичта и споделеността наистина ухаят на щастие :) не се бях досетила за това!

Прекрасна си, Хрис! :)))

Да, скъпа, любовта има неповторим аромат на щастие. Но не е нужно да се досещаш, достатъчно е да го усещаш ;)))

Все прилича на Първо причастие, но с горчивите глътки на краища.
Има дни, през които от щастие не разбираме колко назаем сме.
С първа глътка поглъщаме слънцето. И нехаем за топлото скитане
съзидаващо в устрема зрънцето, от което разцъфнат душите ни.

Благодаря ти за красотата, чудо! :))

Да, боли от нея. Трептяща, като струна изтръгната от сърцето на китара. Самотна, сгърчена тишина...

"А така ми ухаеш на щастие,
че от теб съм пияна, любими."

Дори само за тови стих бих ти свалил сто пъти шапка. Но цялата творба е много силна и много красива. С удоволствие и с удоволствие ще си я препрочитам.

И за мен е удоволствие, добре дошъл си! :))