Постинг
21.11.2012 10:32 -
Целуни ме
-Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка-невзрачна,слаба,с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето й.
Той бръкна в джоба си и й подаде шепа монети.
-Не искам пари-леко отблъсна тя ръката му-Искам да ме целунеш!
"Не е с всичкия си..."-помисли той и понечи да отмине.
-Чакай!-тя застана пред него-Мога да ти позирам...гола, всякак...както искаш! Без пари!
-А така,и защо ще го правиш? Знаеш ли кой съм?
-Знам! Художник си...почти всеки ден те виждам.
-Някъде наблизо ли живееш?
-Не...няма значение...отиваме ли?
Той я изгледа.Опитното му око на художник отбеляза фината структура на чертите й, макар едва да ги виждаше под буйните й къдри.Тялото й в тия торбести дрехи беше една истинска загадка, но се долавяше крехкостта й.
Тя издуха хвърчащите кичури над очите си и отметна глава. Погледна го и...той сякаш чак сега я забеляза,защото видя очите й. Огромни,наситено сини,бистри и невинни като на дете.Очи, които събудиха някакви странни чувства в него, една кой знае откъде появила се нежност...
-Какво беше това с целувката?Да не би да си падаш по мен, а?-той се изсмя хрипкаво-Не си ли малка за такива работи?
Сигурно онази синя невинност на очите й стана причина за това да се качат в ателието, въпреки че той беше планирал цял куп неща за деня.
Попита я дали е гладна, и отвори хладилника да избере нещо за хапване,а когато се обърна, тя вече се беше съблякла.
-Хей,много си бърза! Защо не хапнеш нещо преди да започнем? Позирането е изморителна работа...
-Не съм гладна.-Тя се беше загледала в картината на статива-Нарисувал си я по-красива, отколкото е всъщност.
-Ама ти...и нея ли си виждала?Май нямам никакви тайни от теб,а?
-Виждала съм ви да идвате заедно.Няколко пъти.С нейната кола, страхотна кола е. Сигурно е много богата, има вид на бизнесдама.
-Да, точно така -бизнесдама. Жена от класа. Страхотна е, наистина!
-Ще се жените ли?
-А, как си пропуснала това?-той се усмихна-Да,след около два месеца...Приготовленията са в пълен ход,тя иска разкошна сватба и се е заела с цялата организация.Аз междувременно подготвям изложба, така че съм оставил всичко на нея.Поне пийни нещо!-подаде й кутия Кола.
Тя я отвори и отпи бавно.Остави я на масичката и седна на канапето.
-Трябва да ми кажеш как да застана.
Започна някак сковано, но не след дълго се унесе в работата и колкото повече рисуваше, толкова повече оживяваше картината. Отдавна не бе рисувал с такава лекота,сякаш четката му сама намираше най-точния щрих и нюанс. Мина повече от час преди да си даде сметка, че изобщо не изпитва умора,но малката може би има нужда от почивка-толкова време не беше помръднала,стоеше като крехка, изваяна статуетка от слонова кост,толкова нежна, че изглежда всяко докосване можеше да я счупи.
-Хайде раздвижи се малко!-той остави четката-Почини си. Ама наистина, добър модел се оказа, толкова време стоиш абсолютно неподвижна!Страхотно!Не ми каза на колко години си.
-Вчера навърших 18.-Тя се протегна и къдрите й се пръснаха по голите й рамене,към кръста,чак до малкото стегнато дупе. Красива гледка.
-Може ли да надникна?
Тя се приближи, и още докато пристъпваше към него,той разбра,че я желае повече от всичко.
Странно усещане беше, чак болезнено,защото много красиви момичета беше рисувал, много от тях бе пожелавал и имал, но никога така обсебващо.Винаги бе съумявал да контролира нещата.
Сега обаче вълната на желанието сякаш бе помела цялата му същност,и той стоеше развълнуван и напълно объркан от силата на връхлетялата го страст. Та тя беше просто едно обикновено слабичко момиче,почти дете, за бога!
Устните й го опариха и той престана да мисли...
На другата сутрин едва отвори очи,бяха заспали на разсъмване. Първата му мисъл беше за нея-това момиче беше истинска магия!Не секс бяха правили сякаш,дори не и любов,ами като че ли се бяха разтваряли един в друг,докосвайки най-чувствените си местенца...той още усещаше тялото й,топлината на устните й, гъделичкащата възбуда на косите й по себе си...
Потърси я в леглото, но видя,че е станала. Седеше на стола до масата и го гледаше. Изглеждаше доста странна застанала там неподвижна в здрача на утрото, и той я повика при себе си.
-Бих искал да останеш...още малко поне. Знам, усетих, че и за теб беше изключително изживяване тази нощ! Ти си...родена си да правиш любов, знаеш ли? Това си е дарба, и ти я притежаваш.Имах усещането, че си част от моето тяло,че си едновременно и в мен,и извън мен...неописуемо...
Тя се изсмя и звукът прозвуча като крясък.В слабата утринна светлина лицето й почти не се виждаше,но му се стори,че беше мокро. Плакала ли беше?
-Не ти се е сторило,аз съм наистина част от тебе.Онази част,която забрави напълно преди осемнайсет години,заедно с майка ми.Тогава и тя е била на толкова,помниш ли?Почина преди две години,но ми разказа за теб-колко те е обичала,как се е радвала,че ще имате дете,била е толкова сигурна в любовта ти. Наивница...Ти,ти не виждаш по-далеч от носа си, дори не забеляза, че имам твоите очи, същите...А...исках само да ме целунеш...татенце!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка-невзрачна,слаба,с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето й.
Той бръкна в джоба си и й подаде шепа монети.
-Не искам пари-леко отблъсна тя ръката му-Искам да ме целунеш!
"Не е с всичкия си..."-помисли той и понечи да отмине.
-Чакай!-тя застана пред него-Мога да ти позирам...гола, всякак...както искаш! Без пари!
-А така,и защо ще го правиш? Знаеш ли кой съм?
-Знам! Художник си...почти всеки ден те виждам.
-Някъде наблизо ли живееш?
-Не...няма значение...отиваме ли?
Той я изгледа.Опитното му око на художник отбеляза фината структура на чертите й, макар едва да ги виждаше под буйните й къдри.Тялото й в тия торбести дрехи беше една истинска загадка, но се долавяше крехкостта й.
Тя издуха хвърчащите кичури над очите си и отметна глава. Погледна го и...той сякаш чак сега я забеляза,защото видя очите й. Огромни,наситено сини,бистри и невинни като на дете.Очи, които събудиха някакви странни чувства в него, една кой знае откъде появила се нежност...
-Какво беше това с целувката?Да не би да си падаш по мен, а?-той се изсмя хрипкаво-Не си ли малка за такива работи?
Сигурно онази синя невинност на очите й стана причина за това да се качат в ателието, въпреки че той беше планирал цял куп неща за деня.
Попита я дали е гладна, и отвори хладилника да избере нещо за хапване,а когато се обърна, тя вече се беше съблякла.
-Хей,много си бърза! Защо не хапнеш нещо преди да започнем? Позирането е изморителна работа...
-Не съм гладна.-Тя се беше загледала в картината на статива-Нарисувал си я по-красива, отколкото е всъщност.
-Ама ти...и нея ли си виждала?Май нямам никакви тайни от теб,а?
-Виждала съм ви да идвате заедно.Няколко пъти.С нейната кола, страхотна кола е. Сигурно е много богата, има вид на бизнесдама.
-Да, точно така -бизнесдама. Жена от класа. Страхотна е, наистина!
-Ще се жените ли?
-А, как си пропуснала това?-той се усмихна-Да,след около два месеца...Приготовленията са в пълен ход,тя иска разкошна сватба и се е заела с цялата организация.Аз междувременно подготвям изложба, така че съм оставил всичко на нея.Поне пийни нещо!-подаде й кутия Кола.
Тя я отвори и отпи бавно.Остави я на масичката и седна на канапето.
-Трябва да ми кажеш как да застана.
Започна някак сковано, но не след дълго се унесе в работата и колкото повече рисуваше, толкова повече оживяваше картината. Отдавна не бе рисувал с такава лекота,сякаш четката му сама намираше най-точния щрих и нюанс. Мина повече от час преди да си даде сметка, че изобщо не изпитва умора,но малката може би има нужда от почивка-толкова време не беше помръднала,стоеше като крехка, изваяна статуетка от слонова кост,толкова нежна, че изглежда всяко докосване можеше да я счупи.
-Хайде раздвижи се малко!-той остави четката-Почини си. Ама наистина, добър модел се оказа, толкова време стоиш абсолютно неподвижна!Страхотно!Не ми каза на колко години си.
-Вчера навърших 18.-Тя се протегна и къдрите й се пръснаха по голите й рамене,към кръста,чак до малкото стегнато дупе. Красива гледка.
-Може ли да надникна?
Тя се приближи, и още докато пристъпваше към него,той разбра,че я желае повече от всичко.
Странно усещане беше, чак болезнено,защото много красиви момичета беше рисувал, много от тях бе пожелавал и имал, но никога така обсебващо.Винаги бе съумявал да контролира нещата.
Сега обаче вълната на желанието сякаш бе помела цялата му същност,и той стоеше развълнуван и напълно объркан от силата на връхлетялата го страст. Та тя беше просто едно обикновено слабичко момиче,почти дете, за бога!
Устните й го опариха и той престана да мисли...
На другата сутрин едва отвори очи,бяха заспали на разсъмване. Първата му мисъл беше за нея-това момиче беше истинска магия!Не секс бяха правили сякаш,дори не и любов,ами като че ли се бяха разтваряли един в друг,докосвайки най-чувствените си местенца...той още усещаше тялото й,топлината на устните й, гъделичкащата възбуда на косите й по себе си...
Потърси я в леглото, но видя,че е станала. Седеше на стола до масата и го гледаше. Изглеждаше доста странна застанала там неподвижна в здрача на утрото, и той я повика при себе си.
-Бих искал да останеш...още малко поне. Знам, усетих, че и за теб беше изключително изживяване тази нощ! Ти си...родена си да правиш любов, знаеш ли? Това си е дарба, и ти я притежаваш.Имах усещането, че си част от моето тяло,че си едновременно и в мен,и извън мен...неописуемо...
Тя се изсмя и звукът прозвуча като крясък.В слабата утринна светлина лицето й почти не се виждаше,но му се стори,че беше мокро. Плакала ли беше?
-Не ти се е сторило,аз съм наистина част от тебе.Онази част,която забрави напълно преди осемнайсет години,заедно с майка ми.Тогава и тя е била на толкова,помниш ли?Почина преди две години,но ми разказа за теб-колко те е обичала,как се е радвала,че ще имате дете,била е толкова сигурна в любовта ти. Наивница...Ти,ти не виждаш по-далеч от носа си, дори не забеляза, че имам твоите очи, същите...А...исках само да ме целунеш...татенце!
Но е страшен разказ.Заслужаваме си го!
цитирайЧудесен разказ, който се чете на един дъх!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Поздравление Хрис! Невероятна си!
цитирайизключително добър разказ! Трогна ме.
цитирайИзвинете ;)))
цитирайmagnoliya написа:
Чудесен разказ, който се чете на един дъх!
Поздрави!
Поздрави!
Приятно ми е, че го приемаш по този начин.
Благодаря :)
Благодаря ти.
цитирайДобър е!
Кога ще напишеш нещо за което никой не е писъл?
цитирайКога ще напишеш нещо за което никой не е писъл?
Благодаря, радвам се да прочета това. :)
цитирайkostadin написа:
Добър е!
Кога ще напишеш нещо за което никой не е писъл?
Кога ще напишеш нещо за което никой не е писъл?
За теб някой писал ли е нещо? ;))
Шехерезада си.., а онази за която сме чели е паленце, в сравнение с теб... Честен съм.
цитирайdidoignatov написа:
Шехерезада си.., а онази за която сме чели е паленце, в сравнение с теб... Честен съм.
Дано не те е заболяло...;))
От всичко, което си ми писал досега няма как да не ти повярвам, че си честен. И се радвам, че е така :)
Вече половин час стоя и зяпам екрана с отворена уста... Убийствен разказ! Браво!
цитирай4aiotgluhar4e написа:
Вече половин час стоя и зяпам екрана с отворена уста... Убийствен разказ! Браво!
Страхотно! Винаги ми е драго да действам така ;)))
Благодаря ти!
Поздравления, Христам!
цитирай...
цитирайНастръхнах цялата...Но останах без думи.Невероятна си мила.Не спирай.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш