От ъгълчето на деня
една сълза се плъзна
и в шепите ми спря.
Вървях по пътя
на живота-
беше хлъзгав.
Сълзи дъждовни
в себе си събрах
и заваля,
а аз с навъсените
облаци флиртувах.
Преди да мога
да изляза от калта,
разбрах,
че пътят ми
превръща се в река.
И вече плувам!

трансформация на душата, опомня се различно и по-различен начин приема реалността, а е толкова болезнена тази нужна промяна.

Четеш по мислите ми,не по редовете.;)