Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат, и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата и да я превърна в нещо като убежище от градският шум и хаос. Онова лято приятелят ми заминаваше за месец извън страната по работа, и аз реших да прекарам част от отпуската си в бабината къща, като си почивам и рисувам по малко, колкото да поддържам форма. И без това в ателието ми в града по това време беше истинска сауна.
Предвкусвах приятни дни на село, но се сблъсках с поредният битовизъм – оказа се, че напоследък в селото редовно има проблем с водата. Хората извървяваха километри, за да си доставят вода, а понякога безводието продължаваше дни наред.
Това ме накара да се замисля за кладенеца. Още помнех забраната, но много вероятно баба просто да се е опитвала да ме предпази да не падна там. Пък и нищо не ми пречеше да занеса вода за изследване в градската лаборатория.
Водата, която извадих от кладенеца, изглеждаше чиста като сълза, помирисах я – долавяше се слаб дъх на плесен, но вероятно беше от старият съд. Във всеки случай напълних едно шише, и не се сдържах мъничко да отпия, колкото да усетя вкуса. Беше много по-сладка и студена от градската.
Не исках да рискувам, за това още същият ден я занесох за проба. Лаборанта, който я прие, ми се стори странен тип, но по-странно ми се стори поведението му. Изслуша ме, после отвори бутилката и внимателно помириса. Усмихна се толкова широко,че се запитах дали е с всичкия си, а после най-неочаквано отпи голяма глътка направо от бутилката.
- Водата е превъзходна! – с наслада преглътна той – Познавам тази вода добре – тя не само е много чиста, но и има лечебни свойства, действа страхотно и на кожата и косата, никак не е зле и да се къпете с нея. Ще забележите ефекта съвсем скоро!
Още докато говореше установих, че изпитвам все по-голяма симпатия към него, защо ли преди малко ми се стори странен? Явно беше много добър специалист и просто си разбираше от работата, можех да му се доверя напълно. Дегустираше водата, сякаш беше вино от много специална реколта, и в този момент това ми се стори съвсем разумно и напълно естествено.
Благодарих му и си тръгнах, преливаща от слънчево настроение и радостна еуфория, и това усещане през последните няколко дни определено се засили. Чувствах се по-жизнена и енергична от всякога, правех дълги разходки сред природата без ни най-малка умора, а преди се задъхвах още на третия етаж. Може би това беше така, защото намалих цигарите, а после така неусетно напълно ги оставих, че дори не се изненадах.
Когато реших да поработя върху една картина, която все оставях недовършена и вече пробвах само от чист инат, ефекта беше изумителен. Само с няколко щрихи постигнах онази дълбочина и релефност, които все ми убягваха досега. Откривах все по-нови и интензивни цветови съчетания, имах чувството, че чак сега съм прогледнала за истинската същност на това изкуство.
Опиянена от брилянтната си техника и новопридобитите способности, рисувах часове наред, без да изпитам никаква умора, а когато приключвах и с последния детайл, ми идеше да направя дълбок поклон пред красотата, която създавах. Изпитвах не просто огромно удовлетворение от работата си – чувствах, че се докосвам до съвършенството.
Това се случваше и с външността ми – от известно време ползвах само кладенчовата вода за къпане, и бях сигурна, че тя е причината за това, макар да не можех да си го обясня. Кожата ми беше по-нежна от всякога, безупречна в своята гладкост и мекота, косата ми беше пораснала необяснимо бързо и се спускаше във блестящ водопад от къдри чак под кръста ми, фигурата ми се беше издължила, но в същото време заякнала – мускулите ми бяха фини, но забележително добре оформени. Но най-странни бяха очите ми – нямам предвид само наситените преливащи синьо-зелени нюанси, нито дори особеното сияние, което улавях понякога като се оглеждах. Повече от всичко ме впечатляваше фантастичната острота на зрението ми, която изобщо не се влияеше от светлината или атмосферните условия.
Когато дойде момчето от магазина за художествени принадлежности с поръчаните от мен неща, открих и друго. Изпитах невероятно силно сексуално влечение към него, толкова мощно и неустоимо, че единствено страха от силата му ме накара да се осъзная. Малко по-късно същия ден се чух с приятеля си, той забеляза, че и гласът ми е променен.
- Звучиш особено – отбеляза.
- В какъв смисъл?
- Някак много по-секси. Направо сладострастно!
- Значи мога да направя кариера по секс телефон – разсмях се, а той добави, че и смехът ми звучи вълнуващо.
- Стига, просто ти липсвам – усмихнах се в телефонната слушалка, но още докато го казвах, знаех, че не е само това. Нещо се случваше с мен, и това, колкото ме изпълваше с възторг, толкова ме и плашеше.
Вече от доста време имаше питейна вода, но нейния вкус ме отвращаваше, дори за миене не я ползвах, защото я усещах лепкава и нечиста в сравнение с кладенчовата.
По някое време се сетих, че май изобщо съм престанала да се храня, и опитах да хапна малко сирене и хляб, но се потресох от ужасната горчилка в устата си. Чувството на паника отново ме завладя за миг, но веднага бе пометено от друго, по-силно усещане за все по-нарастваща мощ и познание.
Същата нощ това непознато усещане ме отведе до кладенеца и видях как вита стълба се спуска надолу във мрачната му бездна. „ Вече си готова да дойдеш” – долових глас в мислите си, и разбрах, че съм станала част от тези, които ме призоваваха. Стъпих на първото стъпало, и точно тогава чух как някой силно ме извика, сякаш мощна вълна ме тласна назад, и аз се озовах в прегръдките на приятеля си.
Гледах изплашеното му лице, исках да го попитам какво става, защо е така ужасен, но изведнъж почувствах такава слабост, че едва държах очите си отворени. Преди да потъна в забрава го видях, че плаче, и това беше последното, което си спомням от онзи миг.
Мина много време преди да се съвзема дотолкова, че да мога да се изправям в леглото и да разговарям. Не се познах, когато се огледах първият път след като станах. В мен се беше запечатал образът на стройната дългокоса красива жена със странни очи и атлетична фигура, а сега виждах само болнава бледа сянка с жълтеникава кожа и изпито лице.
- Беше много болна – погали рамото ми приятелят ми – Но вече се възстановяваш. Сега трябва просто много да почиваш.
Така и не разбрах точно какво представляваше особеното състояние, в което бях изпаднала, но знам, че съм била на крачка от нещо извън тази реалност. Ако приятелят ми не се беше появил точно в този момент, сега нямаше да съм при него.
Затрупахме кладенеца веднага след като му разказах всичко, но...не знам дали е достатъчно. Понякога имам усещането, че онова нещо още витае някъде наоколо, и дебне. Но сега съм силна, защото чувствам любовта на човека до себе си, и неговата подкрепа. И те знаят, че вече не съм толкова уязвима.

Любовта която спасява!
Дали нямаше да изживее нещо вълшебно в онзи "другият" свят?!

запазена марка "Христам";))))//// нали не си забравила да я патентоваш:((((
:)))

.....когато някой дълго пие защо затрупва ги със камъни и листи....много слънчеви усмивки от мен..за ведър и усмихнат ден.:-)))

Абе май нашия си е за предпочитане. Ако и да са толкова високи данъците! :))))))

За това разчитам изцяло на теб, като на един съвестен мениджър. ;)))

Човек до теб е по-голяма закрила от което и да е убежище :)
Поздрави, Хрис за прекрасния разказ!

колко усмивки ми е надницата;)))

Ти си просто роден поет, Ники. А хич не виждам стихове из блога ти! ;))) /дали проблема не е в мен.../

Да, Любовта е добро убежище от злите сили...като че ли...;)))

Благодаря ти :)))

Ще се договорим, предполагам. В банковата ми сметка има предостатъчно усмивки :)))

Стивън Кинг наднича в блога ти и си мисли, дали ще дочака денят, когато този разказ ще бъде преведен на английски, и той ще може да го прочете като хората...;)))
Много му здраве на Рapadok и запазената марка "Христам"...от Краля Стиви! ;)

Здрасти, Кралю Стиви. Май трябва да понаучиш български, за да ме четеш в оригинал! :)))))

Приемам пожеланията Ви за много здраве с благодарност и Ви напомням, че според законите за патентно право, "Христам" е запазена и защитена марка и аз, в качеството си на главен менъжер ;))) съм длъжен да Ви припомня това.
Моля приемете моите почтителни пожелания за Вашето здраве, като все пък не бързайте с пиратските издания на английски език p)))

Знаех си, че мога да разчитам на теб, док. Все пак заплатата ти никак не е малка...:)))

като пате в кълчища, Хриси, че повличаш и Рapadok подире си...;)) Кралят Стиви е Стивън Кинг, както му личи по името, а и така го наричат в няколко щата от USA...с изключение на Мейн, родното му място, където го ненавиждат и като Стивън, и като Кинг. Какво да се прави, никой не е пророк в собствения си щат!
Та рече ви Кралят, госпожо и господин мениджър: "Това тук е оригинал на моя оригинал и не се нарича оригинал нито на български, нито на английски...;)))"

Ти много ме подценяваш, голямо момче, ако мислиш, че не зная кой е кралят Стиви. Та аз го чета от дете, великане.

Ние с док имаме предвид тези твои думи: "Много му здраве на Рapadok и запазената марка "Христам"...от Краля Стиви! ;) " и затова лекичко те драсваме за назидание! :)))))

не те подценявам, мило момиче! Той и кралят затова ви прати много здраве чрез мен...;))) Защото и аз много го чета! А това "много" и на двамата ни личи, Хриси...;)))

Надявам се това не е твоят начин мило да ми кажеш, че копирам Кинг, защото и двамата знаем, че няма да е вярно. ;)))

влияеш се! Това е.

хм, въпреки това не бих отказала една глътка, ей така - за подкрепа на изпитите :))

Малко зная за Стивън Кинг, защо не обичам точно този вид фантастика. Аз харесвам Азимов. Още по-малко зная за Мейн, освен, че е родното място на една друга знаменитост- котките Мейн-Мейнкуун.
Колкото до марката "Христам", тя се отличава, също като някое специално вино от южните склонове на малко лозенце във Франция. Реколтата не е кой знае колко висока и партидите са крайно ограничени. Но особеният аромат, тънката тръпчива нишка и веселите, шумящи под езичето искри на естествено удоволствие, което усещат знаещите тази марка, я прави ценна, поне за тях. С цялото уважение пред признатия в цял сват, освен в щата Мейн, крал Стиви, нека да отдадем дължимото и на малкото лозенце, познато нам/надявам се и на тебе в това число/. Колкото до Стиви, предполагам, че си има цяла свита + резервна такава, която да му хвали монопола. Ние пък ще си фалим нашето гардже :p)) Още повече, че перушината на гарджето Хриси ми е май по-симпатична от очалките на гарванът Стиви:)))))))))/би било нормално за всеки мъж, дори и да е брат на Стиви:)))) или май най-вече, особено, ако е негов брат.
Поздрави b b b

Ммм? Тъй ли? Влияя се значи. Но то не е само от Кинг, великане. Както вече споменах, чета много, и влиянията са повечко, подозирам... ами какво ще кажеш за "Изкуствен интелект"? На мен ми прилича на Азимов, например...но преди всичко съм си аз, все пак! ;)))

А, сакън, не разрешавам! Приеми, че съм баба ти и ти забранявам ка-те-го-рич-но! :))))

Можеш и сама да се справиш, бас държа! ;)))

Док, бих се изненадала, ако точно Стивън Кинг е по-симпатичен от мен и на Краси. :))))))))

Знаеш ли, той просто си мърмори така понякога, иначе е голям симпатяга, а поезията му е очарователна. ;)))

Е, щом чак на бас си готова - приемам :))

ти заради едно "много здраве", цял реферат май ще напишеш...;)))
Уважението си е уважение, както и влиянието си е влияние. И макар да иде реч за две неща, надали може да има две мнения по този въпрос. ;))
Нямам нищо против познавачите на марката "Христам", между които явно си и ти, да я усещате и дегустирате, както намерите за добре. От това ничия репутация няма да пострада, колкото и да се напъваш, относно тази на Стивън Кинг. Ми като знаеш малко за него, що се обаждаш, не можах да разбера. ;)) Само с едното обаждане познания не се придобиват, от мен да го знаеш. ;)))

тъкмо щях да те смъмря що не си послушала баба си и да пиеш от тая ччудна вода... после да те похваля че си го направила, и така си отворила очите си за всичко невиждано...
и ти взе че ми разби еуфорията...
да, забранените неща са вредни...
явно на това си наблегнала към финала на разказа си...
не знам Стивън ли ти е повлиял, или някой филм на ужасите...
но определено пак добре се е получило...

и да не ме изложиш, ей, бас е това, не е шега! ;)))

Е, това вече е грубо, не си падам по подобно отношение нито към мен, нито към моите приятели, та дори и към нищо не подозиращият Стивън Кинг.;)
Чак се чудя какво ти става на моменти...

Пустия Стивън Кинг днес цял ден го споменаваме, сигурно ушите му горят / и това го знам от баба ми/ :))))))))

Радвам се, че ти е харесало! :)))

малко и от Стивън Кинг взимаш ; ) Явно ти се отдава да пишеш в различни жанрове : ) Много готин разказ ; )

Тъй, тъй...ако искаш да знаеш, мога да съм и още по-зловеща от стария Кинг, ама гледам да не ви стряскам много. :)))))

не намирам нищо грубо в коментара си, където постоянно се усмихвам. Ти май още имаш видения от "Кладенецът"...;))) И едно от тях е груба усмивка, Хриси! Та какво казваше за БАН...;)))

Но усмивките ти са леко иронични, Краси, или поне останах с такова усещане. Въпреки това съм убедена, че papadok ще ги оцени, и може би ще ти отвърне с още повече усмивки! :))))) И така докато си се усмихвате, може да си станете и близки! ;)))

да, те са леко иронични! Обаче "лека ирония" и "грубост" са две доста различни неща. Така че очаквам извинение.

Извини ме, Краси, но когато някой проявява ирония към мой приятел, считам това за грубост. Виж, към мен нямам нищо против да я проявяваш, защото това ме забавлява, знаеш го. ;)

Цитирам коментар 29: "Е, това вече е грубо, не си падам по подобно отношение нито към мен, нито към моите приятели..."

Е, и? Нещо не ти е ясно ли? Ако да прочети пак коментар 36.

не ти е ясно, Хриси!
В 10 часа снощи ми казваш, че не си падаш по подобно отношение към теб и твоите приятели. А в 10 часа сутринта твърдиш, че нямаш нищо против да проявявам същото това отношение към теб... И това ако не е противоречие...;)))

Не ти е ясно, Краси. А вече би трябвало...Аз съм една много противоречива Везна. Но пък съм такава сладурана, как да ми се сърди човек! :))))

""""Ми като знаеш малко за него, що се обаждаш, не можах да разбера. ;)) Само с едното обаждане познания не се придобиват, от мен да го знаеш. ;))) """"
Изпускаш си нервите- съвсем добронамерено ти подсказвам. И още малко подсказвания:
Ти, както и аз, сме един вид гости тук и би трябвало да се съобразяваме с домекина и да проявяваме уважение;
Когато двама души си разговарят приятелски, без да са дали сигнал, че искат да се намесиш, може и да го сториш, но с тактично и коректно. Опити за изостряне на диалог и преминаване към обиди не говорят добре за автора;
Не тръгвай да атакуваш човек, който не познаваш, само, защото не ти е симпатичен;
Не си търси сам неприятели. Живота ще ти достави повече, отколкото си желал;

се сърди на теб, сладурано??? Даже Стивън Кинг е готов да те приеме за съавтор, ако вече не се е споминал от трепетното си очакване на твоето съгласие...;)))

Но дали АЗ съм готова за него е по-важният въпрос! :)))))

Док, Краси - предлагам да си стиснете ръцете, а аз ще ви прегърна и двамата в израз на почит и уважение! :))) /макар че мисля, че ще затрудня, но...бих опитала, честно!/ :))))))

не виждам повод за ръкостискане. Рapadok просто го споменах в коментара си за твоя разказ и нищо повече. Повечето дойде от него, когато той се обърна директно към мен и аз му отговорих, защото считам, че така е редно. Споменаването на ника му обаче, той го тълкува като намеса във вашия обмен на коментари. Опазил ме бог да се намесвам между теб и твоите приятели, Хриси! Нищо такова не съм направил.
Каква е моята вина, не разбирам. Рapadok сам си казва, че малко знае за Стивън Кинг, и когато аз буквално повтарям неговите думи, извличайки от тях един чисто логичен извод, той твърди, че си изпускам нервите... Да ти имам приятелите, Хриси! "Прости им, господи, те не знаят какво говорят." Че и слюнки хвърля даже човекът в напъните си да докаже сам на себе си, колко нетактичен и некоректен съм аз. Нека да ми посочи поне една обидна квалификация в коментарите ми тук! По отношение на него или на тебе, Хриси... Защото, ако няма такава, а то няма, това неговото, дето ми го е написал, е класически пример за словоблудство!
"Боже, пази ме от приятелите ми! От неприятелите сам ще се опазя..."

И с това приключвам официално тази история. Нещата леко взеха да излизат извън контрол, така че стига толкова.

какви коментари си разменяте, какви шпаги кръстосвате! Да не сте пили вода от някой съмнителен кладенец?

Абе знам ли...уж го затрупахме тоя кладенец... ;)))