Любовта е знак по пътя

Според Бхакти-йога, всички "видове” любов са прояви на любов към Бог. Затова е необходимо да се извисиш на такова равнище, че да усетиш Вселената, целия свят като част от себе си, включвайки ги в сърдечното съзнание. Не любовта като такава е цел, а постижението на сърцето.

В някои моменти от живота си, хората сякаш забравят, че на сърцето не може да заповядваш.

А познавате ли човек, който обича само себе си и своето, онова, което притежава и
от което получава удоволствие? Той разбира, че трябва да се обича по друг начин - безкористно, но не може по друг начин.

Човек не е задължен никого да обича, но любовта от всякакъв вид е усещане за щастие и е "знак по пътя". Любовта към онази част от света, която ние сме включили в своето сърце, идва сама, това е откровение. Него трябва да фиксираме в съзнанието си като знак, потвърждаващ правилността на пътя ни.

Любовта ни се дава не само като знак, но и като помощ за преодоляване на трудностите по пътя: това е и единствената позволена "корист". Подобни методи е използвал Зигмунд Фройд при лечение на неврози: отначало подтиснатото либидо на пациента се превключва към лекаря, тоест пациентът се влюбва в лекуващия, а после се освобождава и се пренасочва към друг обект. Всички опити душевният подем да бъде използван за други цели, например, за удоволствие, довеждат до снижаване на духовното равнище. Експлоатацията на любовта за егоистични цели е важен лайтмотив на живота на съвременното общество. И често я бъркаме с "влюбеност". Тя се отличава от любовта по насочването на вниманието: в случая влюбеността е емоция, а любов липсва. Любовта — това е светлина, озаряваща обекта заради нас. Любовта е възможна само тогава, когато ние съзрем Бог в обекта на нашата любов. 

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /А. Сент-Егзюпери/

...Любовта — това е светлина, озаряваща обекта заради нас...
Поздрави ,Хрис !

Хм, хм...ами ако виждате нещата различно /гледайки в една посока/? ;))

Да!

Спокойни дни, мила!

Тогава се вижда ТРЕТИЯ и тогава първата част на изречението не е валидно!

Христамке, това лекция ли е? Аз като хич се нямам с господ, как ще обичам? Умряла работа.

Не знам, Куш, ако държиш - може да го възприемеш и като лекция. Явно те гони някаква студенстка носталгия, а ;)))

Сигурна съм, че в сърцето си имаш място за много любов.
Добре де, с оглед на възрастта ти - си имал място за много любов ;))))))

Христамке, аз съм прост човек - обичам жена си, защото е готин човек, а другите жени само ги оглеждам с любопитство, защото не съм пък чак толкова зъдръстен. :)

Това, че обичаш жена си, непременно ли трябва да означава, че си прост? Или казано по друг начин - прост ли е този, който обича човека до себе си?
А иначе - всеки обича да наблюдава, особено хубавото. Как пълни окото, нали? :)

Май не съм се изразил много точно. Имам придвид "опростено устроен", т.е. не много халосан. Хората имат сърца като ракли, а моето е тясно-няма много място. Всъщност, имам много контокти с жени (такава ми е работата) и много ме обичат, но аз само разговарям загадъчно с тях, за да ги поддържам в замечтано състояние.

Разбрах те, човеко с тясно сърце. Който поддържа дамите в замечтано състояние :)))

чукането!

Говориш като човек, на когото любовта не му е понесла :))))

Г/жо Христам,
Много мъдър постинг! Как не го написа няколко дни по-рано, за да го свържеш с Посланието на Апостол Павел, в което той възхвалява Вярата, Надеждата и Любовта.Тези два първоизточника са свързани както фугите в Сонатата оп. 106 на Бетховен и тази в Сонатата в си минор на Лист.
Няма ли да се появи някой Твой постинг за музиката?Очаквам го с интерес.
Брависимо за постинга,
Коста

ОБИЧАЙ МЕ - ОБИЧАМ ТЕ!
НЕКА БЪДЕ ЛЮБОВ, БОЖЕСТВЕНА :))))))

Това ми е достатъчно!:)
Честит празник,Хриси!:)

Здравейте Коста.
По повод празника Вяра, Надежда и Любов бях предвидила и пуснах свое стихотворение. Що се отнася до музиката, това е моя професия, а тук не считам за необходимо да я демонстрирам. Това е местенце за моите хобита, които - видно е - и без друго никак не са малко:)))

Да бъде!

Хубав празник и за теб!

Не така! Да не се наказваме! Работата е там, че чукането ми понася далеч по- добре. Защото аз от всичко най- много мразим да мислим и да работим, а най ми е убаво, га съм пиен и га се празним.

О...звучите така назидателно, че чак ми стана неудобно.
Ами на всекиму според потребностите, дето се вика :)))

хареса ми - много дълбочина и много любов... Мисля си, че важно е под една или друга форма /емоция или не/ хората да изпитват обич или любов или близост или грижа или усмивка поне - кой както може. тогава и обичащия и обичания стават поне с малко по-добри.