Постинг
28.04.2008 09:12 -
Басът
За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по – малък дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска компания. Само за политика напоследък избягваме, че сме все на различни мнения, пък сме много емоционални. От дъжд на вятър обсъждаме професионални въпроси, но всъщност най – много си говорим за мъже.
Едната ни колежка е разведена, но всъщност точно тя дава тон за тези разговори. Другата е по – възрастна, но пък винаги има какво да вметне от позицията на натрупания опит. Третата е неомъжена, леко попрехвърлила възрастта за млада булка, но все още много свежа и с боен дух – именно тоя дух според мен й е попречил досега да сключи брак. Иначе е голяма сладурана, но мъжете принципно се плашат от такива жени, а тя пък, от своя страна, няма никак ласкаво мнение за тях.
- Делят се на два основни вида – мухльовци и използвачи – обича да казва тя за мъжете.
- Аха... – подсмихвам се – А къде останаха женкарите?
- И двата вида са такива! – отсече разведената – Самото понятие мъж, убедена съм, означава „женкар” на някакъв много древен език, просто изследователите са все мъже и хитричко скриват този неудобен за тях факт!
Хилим се съучастнически, колегата и той, понеже вече отдавна не се чувства мъж в нашата компания, благодарение на нас.
- Моят обаче не е женкар – казвам убедено – и изобщо не спада към тези ваши видове и категории!
- Да, бе! – подсмиват се – Твоят е от божествен произход, подвид „съвършени”, от тия с ангелски крилца!
Подразних се. Не знам защо им се вързах, по принцип си говорим какви ли не простотии, с всичко съм свикнала. Обаче тоя път нещо ми докривя:
- Е, все се очаква да го познавам що за птица е! – ставам рязка аз – Все пак от петнайсет години се познаваме, от дванайсет сме женени! И досега нито веднъж не е погледнал встрани!
Последва мощен смях. Без коментари.
„Патки” – помислих си презрително и реших повече да не говоря за това.
- Слушай, искаш ли да се хванем на бас, а? – подсмихна се разведената – Щом си толкова сигурна, нищо не рискуваш, нали?
- Глупости! – отсичам. След секунда все пак любопитствам – Какъв бас?
- Имам много готина дружка – ще я видиш, мацка трепач е! Двама директори и един известен бизнесмен е развела. Единия от тях май беше правил опит за самоубийство, защото тя безцеремонно му отряза квитанциите!
- Много важно! – казвам небрежно – Ти пък знаеш ли в университета какви мацки има? – понеже мъжа ми преподава там. – За толкова години толкова случки ми е разправял как са му се сваляли готини студентки, че цял роман мога да напиша!
- И той нищо, а? – иронично подхвърля гадината – Железен и недостъпен?!
- Абсолютно! – невъзмутимо заковавам аз. – Което си е сигурно, си е сигурно!
- Окей! – хили ми се тя – Тогава значи няма проблем за баса, нали?
- О, я стига! – презрително казвам – Какво толкова искаш да загубиш?
- Да се хванем на бутилка скъпо уиски? – предлага тя.
Размислям. Твърде далеч отидоха нещата, набрахме инерция, няма връщане назад. Обаче имам нещо друго наум. Усмихвам се сардонично и лукаво казвам:
- Който загуби прави тичешком десет обиколки на площада в центъра, след работа. По потник и къси гащи!
Не се сдържам и се кикотя, защото си представям гледката – тя е с десетина сантиметра по – ниска от мен, а е към сто килограма. Ще бъде просто забележително. Може да го дават и по кабелната!
Тя се начумери за момент, май и тя си го представи, но после се окопити и каза нафукано:
- Добре, де, нямаш проблем! Чакай да звънна на мацката да се видим след работа!
Още като я зърнах заподозрях, че си вкарвам таралеж в гащите. Или по – скоро в гащите на мъжа ми. И май не таралеж, ами...
Мамка му, беше точно от типа „божествени”, под вид „ съвършени”.
Около метър седемдесет и пет, само с няколко сантиметра по – висока от мен, обаче и с няколко тона сексапил повече. Никога преди не съм имала комплекси, че съм с малък бюст, обаче сега вече имах. Имах и някои забележки относно сочните й устни, огромните й пъстри очи, и гъстата й буйна грива. Безкрайните й бедра и лекомислената трапчинка просто ме довършиха. Беше си едно ходещо изкушение, и аз се почувствах, меко казано , доста глупаво. В какво се забърквах, помислих си, че и мъжа ми също, ама че съм идиот. Обаче вече нямаше връщане назад, всяко отстъпление щеше да е чисто поражение.
Планът беше следния – отиваме на гости с мъжа ми в моята колежка. И друг път сме ходили, знаят се, така че няма да откаже. И там е госпожица Прекрасна, която е приятелка и живее наблизо. По някое време се опитваме да пуснем нещо от изключителна важност по дивидито, но то, уви, се оказва повредено. И хоп, на помощ идва услужливата Прекрасна, която предлага да донесе своето, но може ли някой да й помогне?
Моят, естествено, толкова е мил и услужлив, че за нищо на света не би отказал, дори госпожица Прекрасна да беше вещица.
От там нататък тя щеше да се опита да му намекне, че го харесва и не би имала нищо против...
А той просто щеше да се измъкне, нали си го знам! Обаче нещо все пак ме боцна неприятно, каква каша забърквахме, боже! Горкият, хич нямаше да му е лесно!
Речено – сторено.
Той нямаше нищо против, дори предложи да занесем бутилка вино. Много си пада по милите жестове.
Отидохме, настанихме се удобно, запознахме ги, на пръв поглед нищо обезпокоително. Не че съм и очаквала, но не забелязах дори искрица на възхищение, освен типичната за него любезност. Нищо повече.
Дойде време и за коронния номер, и той разбира се върза. Нещо повече, дори предложи сам да й помогне. Което веднага бе отчетено от колежката ми с намигане. Направих отегчена физиономия – да си въобразява каквото ще!
Излязоха, а ние се разбрахме – чакаме час, и ако не се появят, отиваме. За да ги хванем на местопрестъплението. Настаних се удобно, напълних си чашата с вино, и си придадох абсолютно непукистки вид. Ако си мисли, че ще взема да се нервя, много греши!
След около половин час се улових, че пуша две цигари едновременно, а бутилката с вино някак неусетно се беше изпразнила. Ама и тоя часовник нещо не е в ред, стрелките едва пъплят, а от тях ни вест, ни кост.
- Вече е време да вървим, а? – каза по едно време колежката ми.
- Я, че стана ли вече време? – скърцам чак със зъби аз. Просто не мога да повярвам, не и моят.
Тя ми кима към часовника, и вдига рамене.
- Уговорката си е уговорка! Не се коси, де, казах ти – няма да е мъж, ако откаже!
О, как я мразех в тоя момент, идеше ми да й издера очите, дето ме забърка в подобна история. Каква глупачка излязох, преглътнах едва – едва сълзите си, да й позволя да ми разруши брака, да проваля живота си заради някакъв проклет бас! На кого какво исках да докажа изобщо? Кому беше нужно всичко това?
- Влизай! – подкани ме тя, и разбрах, че сме пристигнали. Мина ми през ума да избягам, просто да се обърна и да хукна. Бях изплашена, объркана и душевно разбита.
Тя ме побутна леко, видяла моето колебание, и смело отвори. Влязох след нея с подкосени крака.
Надникнахме в съседната стая и...сигурно няма да повярвате. Аз също не повярвах, трябваше ми доста време, за да осъзная какво точно става.
Играеха някаква компютърна игра с колички.
Той ме погледна разсеяно, и каза:
- Не можеш да си представиш колко е добра! Отдавна не съм имал по – достоен противник!
- Ха, обаче не ми повярва, нали? – подхвърли красавицата надменно - Само защото съм момиче! И не се разсейвай, защото и без това ужасно се излагаш!
Погледнах колежката и пошепнах злорадо:
- Гледай утре след работа да си във форма. Да не се изложиш...ужасно!
А само като си помисля как ме дразнеше с тия негови игрички! Още утре ще го изненадам с някоя от най - новите!
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска компания. Само за политика напоследък избягваме, че сме все на различни мнения, пък сме много емоционални. От дъжд на вятър обсъждаме професионални въпроси, но всъщност най – много си говорим за мъже.
Едната ни колежка е разведена, но всъщност точно тя дава тон за тези разговори. Другата е по – възрастна, но пък винаги има какво да вметне от позицията на натрупания опит. Третата е неомъжена, леко попрехвърлила възрастта за млада булка, но все още много свежа и с боен дух – именно тоя дух според мен й е попречил досега да сключи брак. Иначе е голяма сладурана, но мъжете принципно се плашат от такива жени, а тя пък, от своя страна, няма никак ласкаво мнение за тях.
- Делят се на два основни вида – мухльовци и използвачи – обича да казва тя за мъжете.
- Аха... – подсмихвам се – А къде останаха женкарите?
- И двата вида са такива! – отсече разведената – Самото понятие мъж, убедена съм, означава „женкар” на някакъв много древен език, просто изследователите са все мъже и хитричко скриват този неудобен за тях факт!
Хилим се съучастнически, колегата и той, понеже вече отдавна не се чувства мъж в нашата компания, благодарение на нас.
- Моят обаче не е женкар – казвам убедено – и изобщо не спада към тези ваши видове и категории!
- Да, бе! – подсмиват се – Твоят е от божествен произход, подвид „съвършени”, от тия с ангелски крилца!
Подразних се. Не знам защо им се вързах, по принцип си говорим какви ли не простотии, с всичко съм свикнала. Обаче тоя път нещо ми докривя:
- Е, все се очаква да го познавам що за птица е! – ставам рязка аз – Все пак от петнайсет години се познаваме, от дванайсет сме женени! И досега нито веднъж не е погледнал встрани!
Последва мощен смях. Без коментари.
„Патки” – помислих си презрително и реших повече да не говоря за това.
- Слушай, искаш ли да се хванем на бас, а? – подсмихна се разведената – Щом си толкова сигурна, нищо не рискуваш, нали?
- Глупости! – отсичам. След секунда все пак любопитствам – Какъв бас?
- Имам много готина дружка – ще я видиш, мацка трепач е! Двама директори и един известен бизнесмен е развела. Единия от тях май беше правил опит за самоубийство, защото тя безцеремонно му отряза квитанциите!
- Много важно! – казвам небрежно – Ти пък знаеш ли в университета какви мацки има? – понеже мъжа ми преподава там. – За толкова години толкова случки ми е разправял как са му се сваляли готини студентки, че цял роман мога да напиша!
- И той нищо, а? – иронично подхвърля гадината – Железен и недостъпен?!
- Абсолютно! – невъзмутимо заковавам аз. – Което си е сигурно, си е сигурно!
- Окей! – хили ми се тя – Тогава значи няма проблем за баса, нали?
- О, я стига! – презрително казвам – Какво толкова искаш да загубиш?
- Да се хванем на бутилка скъпо уиски? – предлага тя.
Размислям. Твърде далеч отидоха нещата, набрахме инерция, няма връщане назад. Обаче имам нещо друго наум. Усмихвам се сардонично и лукаво казвам:
- Който загуби прави тичешком десет обиколки на площада в центъра, след работа. По потник и къси гащи!
Не се сдържам и се кикотя, защото си представям гледката – тя е с десетина сантиметра по – ниска от мен, а е към сто килограма. Ще бъде просто забележително. Може да го дават и по кабелната!
Тя се начумери за момент, май и тя си го представи, но после се окопити и каза нафукано:
- Добре, де, нямаш проблем! Чакай да звънна на мацката да се видим след работа!
Още като я зърнах заподозрях, че си вкарвам таралеж в гащите. Или по – скоро в гащите на мъжа ми. И май не таралеж, ами...
Мамка му, беше точно от типа „божествени”, под вид „ съвършени”.
Около метър седемдесет и пет, само с няколко сантиметра по – висока от мен, обаче и с няколко тона сексапил повече. Никога преди не съм имала комплекси, че съм с малък бюст, обаче сега вече имах. Имах и някои забележки относно сочните й устни, огромните й пъстри очи, и гъстата й буйна грива. Безкрайните й бедра и лекомислената трапчинка просто ме довършиха. Беше си едно ходещо изкушение, и аз се почувствах, меко казано , доста глупаво. В какво се забърквах, помислих си, че и мъжа ми също, ама че съм идиот. Обаче вече нямаше връщане назад, всяко отстъпление щеше да е чисто поражение.
Планът беше следния – отиваме на гости с мъжа ми в моята колежка. И друг път сме ходили, знаят се, така че няма да откаже. И там е госпожица Прекрасна, която е приятелка и живее наблизо. По някое време се опитваме да пуснем нещо от изключителна важност по дивидито, но то, уви, се оказва повредено. И хоп, на помощ идва услужливата Прекрасна, която предлага да донесе своето, но може ли някой да й помогне?
Моят, естествено, толкова е мил и услужлив, че за нищо на света не би отказал, дори госпожица Прекрасна да беше вещица.
От там нататък тя щеше да се опита да му намекне, че го харесва и не би имала нищо против...
А той просто щеше да се измъкне, нали си го знам! Обаче нещо все пак ме боцна неприятно, каква каша забърквахме, боже! Горкият, хич нямаше да му е лесно!
Речено – сторено.
Той нямаше нищо против, дори предложи да занесем бутилка вино. Много си пада по милите жестове.
Отидохме, настанихме се удобно, запознахме ги, на пръв поглед нищо обезпокоително. Не че съм и очаквала, но не забелязах дори искрица на възхищение, освен типичната за него любезност. Нищо повече.
Дойде време и за коронния номер, и той разбира се върза. Нещо повече, дори предложи сам да й помогне. Което веднага бе отчетено от колежката ми с намигане. Направих отегчена физиономия – да си въобразява каквото ще!
Излязоха, а ние се разбрахме – чакаме час, и ако не се появят, отиваме. За да ги хванем на местопрестъплението. Настаних се удобно, напълних си чашата с вино, и си придадох абсолютно непукистки вид. Ако си мисли, че ще взема да се нервя, много греши!
След около половин час се улових, че пуша две цигари едновременно, а бутилката с вино някак неусетно се беше изпразнила. Ама и тоя часовник нещо не е в ред, стрелките едва пъплят, а от тях ни вест, ни кост.
- Вече е време да вървим, а? – каза по едно време колежката ми.
- Я, че стана ли вече време? – скърцам чак със зъби аз. Просто не мога да повярвам, не и моят.
Тя ми кима към часовника, и вдига рамене.
- Уговорката си е уговорка! Не се коси, де, казах ти – няма да е мъж, ако откаже!
О, как я мразех в тоя момент, идеше ми да й издера очите, дето ме забърка в подобна история. Каква глупачка излязох, преглътнах едва – едва сълзите си, да й позволя да ми разруши брака, да проваля живота си заради някакъв проклет бас! На кого какво исках да докажа изобщо? Кому беше нужно всичко това?
- Влизай! – подкани ме тя, и разбрах, че сме пристигнали. Мина ми през ума да избягам, просто да се обърна и да хукна. Бях изплашена, объркана и душевно разбита.
Тя ме побутна леко, видяла моето колебание, и смело отвори. Влязох след нея с подкосени крака.
Надникнахме в съседната стая и...сигурно няма да повярвате. Аз също не повярвах, трябваше ми доста време, за да осъзная какво точно става.
Играеха някаква компютърна игра с колички.
Той ме погледна разсеяно, и каза:
- Не можеш да си представиш колко е добра! Отдавна не съм имал по – достоен противник!
- Ха, обаче не ми повярва, нали? – подхвърли красавицата надменно - Само защото съм момиче! И не се разсейвай, защото и без това ужасно се излагаш!
Погледнах колежката и пошепнах злорадо:
- Гледай утре след работа да си във форма. Да не се изложиш...ужасно!
А само като си помисля как ме дразнеше с тия негови игрички! Още утре ще го изненадам с някоя от най - новите!
И въпреки това, не е гаранция...
:)))
цитирай:)))
Мъже.....:)
цитирайНИКОГА не дърпай дявола зв опашката!
:)
цитирай:)
Няма да се учудя, ако видя тази картинка.
Ах, тези компютри.
:))))
цитирайАх, тези компютри.
:))))
Гаранции - само при някои покупки! ;)
Поздрав! :)))
цитирайПоздрав! :)))
:)))
цитирайПонякога изкушението е голямо! :)))))))
Усмивки! :)))
цитирайУсмивки! :)))
Всъщност можеше и да не е компютърна игра.
Представи си какво изкушение за един добър шахматист би била една добра шахматистка?! :))))))
цитирайПредстави си какво изкушение за един добър шахматист би била една добра шахматистка?! :))))))
все от някъде се започва...винаги единия интерес може да се прехвърли върху друг...
:))
цитирай:))
Разбира се!
Още повече, ако имат и други сходни интереси!
Но за това - в някой друг разказ! :)))
цитирайОще повече, ако имат и други сходни интереси!
Но за това - в някой друг разказ! :)))
и когато говориш каквото мислиш мисли какво говориш...
цитирайДобре казано! :)))))
цитирайлеле какво си преживяла не ми се иска да съм на твое място. А между другото тая история бих я сравнила като тест за СПИН който трябва да видиш дали е положителен или отрицателен. А на тоя тест ти си издържала поздравления на теб и на мъжът ти който е издържал изпитанието>
цитирайМммм...как да ти кажа, това е само една история, не е по действителен случай, още повече, че мъжа ми се разграничи рязко от героят ми, когато му я прочетох. Много се смяхме по тоя повод!!! :)))))))
Поздрав! :)
цитирайПоздрав! :)
найстина увлекателно. Ама от тези увлекателности, дето се усещаш, че не си мигал от непрекъснато гледане в монитора чак, когато не трески, а цели греди получиш в очите си. Поздрави:)))
цитирайза мен пьк мьжете са или слабохарактерни или терористи, така , че този от кой ли е?! Поздрави, много ми хареса !
цитирай:))) Дано не повредиш зрението си, все гледам да са по - късички разказите ми уж, ама все се отплесвам!
Много ти благодаря, това са едни от най - милите думи, които някой ми е споделял!
Поздрав! :)))
цитирайМного ти благодаря, това са едни от най - милите думи, които някой ми е споделял!
Поздрав! :)))
А, всяка жена си има своя класация, убедена съм! :)))
Поздрав и от мен! :)))
цитирайПоздрав и от мен! :)))
на интересни и скучни, само че интересни винаги са много трудни, а и малко кръшкачи си падат... а иначе историята си я бива...
поздрави
цитирайпоздрави
Да, да, ето още една категоризация!
А най - неприятната комбинация е скучен кръшкач! ;)
Да се чудиш просто! :)))
Поздрав! :)))
цитирайА най - неприятната комбинация е скучен кръшкач! ;)
Да се чудиш просто! :)))
Поздрав! :)))
Много увлекателно разказваш наистина!
Удоволствие е да те четем :)))
Аз, между другото, мога да се разпозная в героинята ти от раз- и аз съм така сигурна в моя мъж! (бъдещ съруг, де, предстои да се женим :) И като знам как обича игри и компютри и той, нищо чудно да направи точно като героя на разказа ти ;))
Поздрави!
цитирайУдоволствие е да те четем :)))
Аз, между другото, мога да се разпозная в героинята ти от раз- и аз съм така сигурна в моя мъж! (бъдещ съруг, де, предстои да се женим :) И като знам как обича игри и компютри и той, нищо чудно да направи точно като героя на разказа ти ;))
Поздрави!
Чудесно, пожелавам ви най-голямото щастие на света, и много споделена нежност и любов! :)))
Поздравявам и двама ви! :)))
цитирайПоздравявам и двама ви! :)))
и аз разпознавам мъжа си тука...и никак, ама никак не съм съгласна, че всички мъже били такива..още по-малко с гениалната мъдрост, че "ако откажел, нямало да бъде мъж". според мене точно тогава става мъж...
иначе разказа е страхотен, много ми харесва :)))))
цитирайиначе разказа е страхотен, много ми харесва :)))))
Абсолютно! Мисля същото по този въпрос - мъжът става мъж когато открие жената за себе си!
Поздрав! :)))
цитирайПоздрав! :)))
Тук имам имам две мнения.. детето у мъжа в много рядко случеи ще порастне.
Странното е, че приятелят ми онзи ден ми предложи да се хвана на подобен бас!?!
цитирайСтранното е, че приятелят ми онзи ден ми предложи да се хвана на подобен бас!?!
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш