Постинг
24.06.2008 07:40 -
Господ да ми е на помощ! 2ч. /Той/
Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жената, с която бях до този момент, но чак когато тя се появи в живота ми разбрах какво означава това.
Не ни трябваше много време, за да разберем, че сме един за друг – това стана ясно още щом се докоснахме. Не исках да я пускам от ръцете си, желаех я с цялата сериозност на обвързването, което един брак предполага.
Дори не подозирах, че ще изберат точно мен за тази специализация, въпреки че наистина го исках. Все пак имаше толкова кандидати, а бройките бяха ограничени. Като знаех каква борба е за тези места и колко връзкарчета има, не хранех големи надежди, и все пак... Винаги съм бил твърде амбициозен, и то защото знам какви са възможностите ми.
Когато разбрах, че съм одобрен, извиках от радост. После обаче ми причерня, защото видях датата на заминаване – седмица преди сватбата. Дори не знаех как да й го кажа, само знаех, че пропусна ли тази възможност да замина, друга едва ли ще ми се отдаде. Но повече от всичко се тревожех да не стане това, което в крайна сметка се случи – тя ме намрази.
Не можех да искам от нея да ме чака толкова дълго, след като бях причината за позорно провалената сватба, но...някак дълбоко в себе си се надявах. Като тежко болен, който се надява на чудо, въпреки, че умира.
Но чудото така и не стана. Тя просто престана да говори с мен изобщо. Не ми се развика, не ме нагруби, дори не се разплака пред мен. Просто си отиде, още преди да съм заминал вече я нямаше. Усещах само огромна празнота.
Мислех, че работата и новата среда ще ми помогнат да я запълня. Имах две-три връзки, които обаче вместо да излекуват раната като че ли само я подлютиха. Защото във всички търсех нея, а не я откривах.
Когато се прибрах отново, почти веднага научих за този конкурс за началник отдел и подадох документи. И отново шанса беше на моя страна – бях одобрен сред всички кандидати. Може би е вярна приказката, че на който му върви в работата, не му върви в любовта...
Както и да е, нямаше начин да живея спокойно, след като разбрах, че тя ми е подчинена. В началото ме обзе див възторг, че ще я виждам всеки ден, ще разговаряме. После...просто видях очите й, изражението й и това което зърнах ме потресе. Тя ме възприемаше не само като чужд човек, но и като враг, срещу когото трябва да се бори със зъби и нокти, виждаше в мене заплаха за спокойният си подреден живот.
Разбрах, че не е омъжена, не знаех дали има сериозна връзка, но се вбесявах от начина, по който колегите я зяпаха. Направо я събличаха с погледи, а тя изобщо не подозираше, че само едно нейно преминаване през офиса предизвиква истинска буря от незрели мъжкарски забележки и подхилвания, а от там – и истинска буря в мен.
Точно затова представих момичето от съседната квартира за моя годеница, с нея станахме добри приятели.
Човек рядко може да попадне на жена като нея – с красива външност и прекрасен характер, истинско мъжко момиче, много точна във всяко отношение. Ако имах поне малко мозък в главата си щях да се влюбя в нея, но не успях. Имахме един-два по-интимни момента, но стана ясно, че не сме един за друг и решихме да запазим по-ценното – приятелството си.
Забелязах, че когато „годеницата” ми идва в офиса, тя се дразни, усещах го, защото много внимателно я наблюдавах. Искаше ми се да я хвана и здраво да я разтърся, да проникна чак до същността й, където някога аз бях най-важното нещо.
Не можех да сдържам ръцете си, когато беше наблизо, те сами се протягаха към нея, а тя усети един-два пъти и реагира като бясна котка. И това, че й показах колието с нейната буква, което уж беше за годеницата ми, беше за да видя реакцията й, исках да проникна под бронята й.
И точно когато си помислих, че успявам да зърна сянката на онази страст, и можех да усетя, че има нещо, което да ми даде надежда, кой знае защо замълчах и не й признах, че всичко това го правя заради нея.
Това я изкара съвсем извън релси, прие го като подигравка и малко по-късно ме сюрпризира с решението си да напусне. Бях потресен дотолкова, че ми идеше да я убия, а после да убия и себе си. Вместо това отново демонстрирах завидното си самообладание, и вече бях сигурен, че съм я загубил завинаги.
Едва ли има някой друг с толкова саморазрушителни инстинкти като мен. Изобщо не знам кое ме караше да се държа по този начин, при положение, че тя е единствената жена, на която продължавах толкова да държа. И да съм луд по нея.
Когато осъзнах, че я губя, направо обезумях, веднъж вече я бях оставил да си иде, но втори път нямаше да го допусна. Случайно разбрах от нейна колежка, че заминава да се устрои в чужбина и нямах никакво време за губене.
Не съм религиозен, никога не съм се молил, но този път го направих. „Господи, помогни ми да си я върна, нали сам ни учиш, че любовта е всичко. А тя е моята любов, Господи!” – думите извираха направо от сърцето ми.
Дори не помня как се озова този букет с рози в ръцете ми, явно господ наистина ме е водил, защото знаех, че това са любимите й цветя, обаче изобщо нямах време да помисля за това. Но когато изскочих от колата и видях как тя ме погледна, вече бях сигурен, че молитвата ми се сбъдва.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жената, с която бях до този момент, но чак когато тя се появи в живота ми разбрах какво означава това.
Не ни трябваше много време, за да разберем, че сме един за друг – това стана ясно още щом се докоснахме. Не исках да я пускам от ръцете си, желаех я с цялата сериозност на обвързването, което един брак предполага.
Дори не подозирах, че ще изберат точно мен за тази специализация, въпреки че наистина го исках. Все пак имаше толкова кандидати, а бройките бяха ограничени. Като знаех каква борба е за тези места и колко връзкарчета има, не хранех големи надежди, и все пак... Винаги съм бил твърде амбициозен, и то защото знам какви са възможностите ми.
Когато разбрах, че съм одобрен, извиках от радост. После обаче ми причерня, защото видях датата на заминаване – седмица преди сватбата. Дори не знаех как да й го кажа, само знаех, че пропусна ли тази възможност да замина, друга едва ли ще ми се отдаде. Но повече от всичко се тревожех да не стане това, което в крайна сметка се случи – тя ме намрази.
Не можех да искам от нея да ме чака толкова дълго, след като бях причината за позорно провалената сватба, но...някак дълбоко в себе си се надявах. Като тежко болен, който се надява на чудо, въпреки, че умира.
Но чудото така и не стана. Тя просто престана да говори с мен изобщо. Не ми се развика, не ме нагруби, дори не се разплака пред мен. Просто си отиде, още преди да съм заминал вече я нямаше. Усещах само огромна празнота.
Мислех, че работата и новата среда ще ми помогнат да я запълня. Имах две-три връзки, които обаче вместо да излекуват раната като че ли само я подлютиха. Защото във всички търсех нея, а не я откривах.
Когато се прибрах отново, почти веднага научих за този конкурс за началник отдел и подадох документи. И отново шанса беше на моя страна – бях одобрен сред всички кандидати. Може би е вярна приказката, че на който му върви в работата, не му върви в любовта...
Както и да е, нямаше начин да живея спокойно, след като разбрах, че тя ми е подчинена. В началото ме обзе див възторг, че ще я виждам всеки ден, ще разговаряме. После...просто видях очите й, изражението й и това което зърнах ме потресе. Тя ме възприемаше не само като чужд човек, но и като враг, срещу когото трябва да се бори със зъби и нокти, виждаше в мене заплаха за спокойният си подреден живот.
Разбрах, че не е омъжена, не знаех дали има сериозна връзка, но се вбесявах от начина, по който колегите я зяпаха. Направо я събличаха с погледи, а тя изобщо не подозираше, че само едно нейно преминаване през офиса предизвиква истинска буря от незрели мъжкарски забележки и подхилвания, а от там – и истинска буря в мен.
Точно затова представих момичето от съседната квартира за моя годеница, с нея станахме добри приятели.
Човек рядко може да попадне на жена като нея – с красива външност и прекрасен характер, истинско мъжко момиче, много точна във всяко отношение. Ако имах поне малко мозък в главата си щях да се влюбя в нея, но не успях. Имахме един-два по-интимни момента, но стана ясно, че не сме един за друг и решихме да запазим по-ценното – приятелството си.
Забелязах, че когато „годеницата” ми идва в офиса, тя се дразни, усещах го, защото много внимателно я наблюдавах. Искаше ми се да я хвана и здраво да я разтърся, да проникна чак до същността й, където някога аз бях най-важното нещо.
Не можех да сдържам ръцете си, когато беше наблизо, те сами се протягаха към нея, а тя усети един-два пъти и реагира като бясна котка. И това, че й показах колието с нейната буква, което уж беше за годеницата ми, беше за да видя реакцията й, исках да проникна под бронята й.
И точно когато си помислих, че успявам да зърна сянката на онази страст, и можех да усетя, че има нещо, което да ми даде надежда, кой знае защо замълчах и не й признах, че всичко това го правя заради нея.
Това я изкара съвсем извън релси, прие го като подигравка и малко по-късно ме сюрпризира с решението си да напусне. Бях потресен дотолкова, че ми идеше да я убия, а после да убия и себе си. Вместо това отново демонстрирах завидното си самообладание, и вече бях сигурен, че съм я загубил завинаги.
Едва ли има някой друг с толкова саморазрушителни инстинкти като мен. Изобщо не знам кое ме караше да се държа по този начин, при положение, че тя е единствената жена, на която продължавах толкова да държа. И да съм луд по нея.
Когато осъзнах, че я губя, направо обезумях, веднъж вече я бях оставил да си иде, но втори път нямаше да го допусна. Случайно разбрах от нейна колежка, че заминава да се устрои в чужбина и нямах никакво време за губене.
Не съм религиозен, никога не съм се молил, но този път го направих. „Господи, помогни ми да си я върна, нали сам ни учиш, че любовта е всичко. А тя е моята любов, Господи!” – думите извираха направо от сърцето ми.
Дори не помня как се озова този букет с рози в ръцете ми, явно господ наистина ме е водил, защото знаех, че това са любимите й цветя, обаче изобщо нямах време да помисля за това. Но когато изскочих от колата и видях как тя ме погледна, вече бях сигурен, че молитвата ми се сбъдва.
все пак написа продължението.
Благодаря!
Бях започнала аз да го правя, но не ми остана време да го довърша...
цитирайБлагодаря!
Бях започнала аз да го правя, но не ми остана време да го довърша...
Моля те, моля те, направи го и ти!
Ще е толкова интересно да има още една гледна точка, не мислиш ли? :)))
цитирайЩе е толкова интересно да има още една гледна точка, не мислиш ли? :)))
най-често се молят за любов и пари... (освен за здраве, разбира се)
Господ сигурно си има специализирана поточна линия за тези създадени от него човешки (сигурно се пита "що ли ми трябваше?") страсти...
цитирайГоспод сигурно си има специализирана поточна линия за тези създадени от него човешки (сигурно се пита "що ли ми трябваше?") страсти...
Господ си има много поточни линии, подозирам само, че тази за страстите човешки е най-натоварена... ;)))
цитирай
5.
udarensamolet -
е, винаги е добре да чуеш и другата ...
24.06.2008 15:30
24.06.2008 15:30
е, винаги е добре да чуеш и другата страна.. явно господ им е на помощ и на двамата :)) дано всеки има тоя късмет :))))
цитирайнямах търпение да прочета продължението :) Обожавам хепи енда. Поздрави!
цитирайДано, миличка! Аз съм оптимист и вярвам в този късмет - че щом двама са се открили един за друг по този начин, господ няма да им позволи да се разделят. :)))
цитирайАз не винаги, но в случая ми се стори подходящ. И си ми харесва и на мен :)))))
цитирайче написа продължение и то точно по тоя начин! Наистина, гордостта и нараненото честолюбие са лош съветник в любовта и са разделили не една и не две двойки. Прекрасно е, че твоите герои отново са намерили пътя към себе си.
цитирайНе знам дали аз не трябва да благодаря за идеите. Така го почувствах...радвам се, че харесва и на теб:)))
цитирай
11.
анонимен -
: ) Страхотен разказ . . .
24.06.2008 19:28
24.06.2008 19:28
Много ми харесва : ) Продължението е наистина брилянтно : )
цитирайСкромно ще ти кажа, че и аз мисля така! :))))
Благодаря, вече си мислех, че съм в грешка...;))))))
цитирайБлагодаря, вече си мислех, че съм в грешка...;))))))
забрави да смаже тази-онази и почва едно скърцане, запецване... даже спират линиите понякога. И като чуе кофти звуци - тича, смазва и ... пак тръгват и ... хората са щастливи :)
За сега Го виждам да се грижи прекрасно за поточната линия на твоите разкази ;))))
цитирайЗа сега Го виждам да се грижи прекрасно за поточната линия на твоите разкази ;))))
Надявам се да се грижи не само за моите разкази, а и за моите читатели, измежду които има много големи симпатяги. Познавам един-двама такива ;))))
цитирайпознаваш около една-две стотици такива ;))) Пък и със скромност те дарил...и липса на мързел да пишеш, пишеш :)))
цитирайВизирах най-вече теб, ама ти просто си просиш да те тресна по главата с този факт, нали така...татенце?! :))))
цитирайВиждам, че се ориентираш към продължения:)))
Човек трудно би могъл да дава постоянно оценки, без да почне да се повтаря- особено, когато следи май само един разказвач, или както се наричате:))) Извини ме за невежеството- аз съм лаик и ми е простено;) А от разказа ти ще си запазя израза"„Господи, помогни ми да си я върна, нали сам ни учиш, че любовта е всичко. А тя е моята любов, Господи!” " за да го използвам, ако някога ми се наложи, защото май точно така бих искал се обарнал към всевишният, ако се наложи- опазил ме Господ, да го моля за помощ. Ами това е-останалото е коментар без думи:)))
:)))
:)))
цитирайЧовек трудно би могъл да дава постоянно оценки, без да почне да се повтаря- особено, когато следи май само един разказвач, или както се наричате:))) Извини ме за невежеството- аз съм лаик и ми е простено;) А от разказа ти ще си запазя израза"„Господи, помогни ми да си я върна, нали сам ни учиш, че любовта е всичко. А тя е моята любов, Господи!” " за да го използвам, ако някога ми се наложи, защото май точно така бих искал се обарнал към всевишният, ако се наложи- опазил ме Господ, да го моля за помощ. Ами това е-останалото е коментар без думи:)))
:)))
:)))
Понякога без думи се казва много повече...
Благодаря ти ;)))
цитирайБлагодаря ти ;)))
и като стар форумджия много ме е страх да не ме изтрият, затова, че правя продължение на коментарите/което незнайно защо във форумите се брои за прегрешение:))), но ще копна и постна един израз"че тази за страстите човешки". Страсти в библията се използва за синоним на мъка......май. Интересно- вярно съждение. Вярно, защото във всяка страст има и много мъка. Така например, страстта към алкохола води мъка за главата;) И си мисля- страстта наказание ли е. Но се питам-ако не са мъките, как ще оценим стойността на хубавото, което се ражда от тях. И какво излиза-от нашето накказание се ражда хубавото и то е наше наказание. Съвсем се обърках:( Помогни ми душеприказчице ;))))
цитирай"Но се питам-ако не са мъките, как ще оценим стойността на хубавото, което се ражда от тях."
Съвсем наскоро споделих същото, казано с малко по-други думи с една блогърка. Ставаше въпрос за това как болката променя, прави човек предпазлив и несигурен, кара го да се страхува да показва чувствата си, за да не бъде наранен отново. Но ако не изпитваме болка можем ли изобщо да бъдем?
Нещо повече - ако я няма болката, едва ли ще можем да оценим така пълноценно моментите, които ни доставят радост, защото за да усетиш сладостта, трябва да можеш да я сравниш с горчилката.
Имам един разказ по този въпрос - "Когато избереш". Ако имаш време и желание, попрочети го. ;)))
цитирайСъвсем наскоро споделих същото, казано с малко по-други думи с една блогърка. Ставаше въпрос за това как болката променя, прави човек предпазлив и несигурен, кара го да се страхува да показва чувствата си, за да не бъде наранен отново. Но ако не изпитваме болка можем ли изобщо да бъдем?
Нещо повече - ако я няма болката, едва ли ще можем да оценим така пълноценно моментите, които ни доставят радост, защото за да усетиш сладостта, трябва да можеш да я сравниш с горчилката.
Имам един разказ по този въпрос - "Когато избереш". Ако имаш време и желание, попрочети го. ;)))
...красив, дори и когато знаеш за него предварително. Поздрави! :)
цитирайПоздрав и от мен! :)))
цитирайЕдно достойно продължение на чудесното начало, поздравления! :) Стилът ти те превръща в един от любимите ми автори:))
Усмивки! :))
цитирайУсмивки! :))
A днес ще има и 3ч.
Благодаря ти :)))
цитирайБлагодаря ти :)))
които никога не знаят какво искат, ако са наясно то пък не знаят как да го поискат, ако и това знаят ще започнат да се съмняват......И защо ли по-често искат за себе си главните роли, а вторстепенните за партньорката си?! То умните женички знаят, че награди се печелят и за второстепенни роли;)))))
Усмихнати поздрави;))))
цитирайУсмихнати поздрави;))))
Поздрави и на теб!
Благодаря че намина! :)))
цитирайБлагодаря че намина! :)))
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш