Навярно исках
шепа от смеха ти,
във ноти да го облека
и да послушам-
капки радост,
звънтяща пролетна роса.
Но ти откъсна
късче от деня си,
поръси го със слънце
и със зрялост
и ми направи круша.
И потече сладост.
И станах медена
от сладостта...

Усетих я по устните си.
Навярно малко няма да я усетят. С такъв сладостен заряд е стихотворението ти.

:)))