Зрее в двора тишина - помня, че е същата,
дето нарисува пътя, а край него - къща.
Драсна в плитките треви с пръсти непохватни

Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
 - Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ...